Досадна формалност
За повечето публични компании доброто корпоративно управление е тежест, но има и такива, които осъзнават ползите му
Неотдавна една от новите компании на борсата, "Сирма груп холдинг", направи нещо невиждано за България (но съвсем нормално за развитите пазари) - въведе онлайн срещи с мениджмънта, на които се отчитат резултатите от дейността и на които всеки може да зададе своите въпроси.
И макар този проблясък в отношението към малките акционери да беше приветстван от пазарните участници, за тях той далеч не е достатъчен, за да обявят, че нивото на корпоративно управление на публичните компании в България се е подобрило.
Най-малкото защото срещу добрия пример на "Сирма груп" могат да се изброят поне три силно негативни, случили се за същото време. Всъщност достатъчен е и един - една от най-големите компании, "Булгартабак холдинг", постоянно влошава прозрачността си и отношението към малките акционери. През последните години формалната й собственост зад плетеницата от офшорки често се сменяше, но компанията така и не отправи търгово предложение към малките собственици на акции, които да ги продадат на справедлива цена. А те са над 1400, всеки притежаващ между и 1 и няколко хиляди книжа. Освен това в средата на март компанията изненадващо обяви, че от април спира да изнася за Близкия изток, което срина пазарната й капитализация.
Някои от компаниите с най-лоши корпоративни практики са сред бившите приватизационни фондове, сега холдинги. При тях наличието на хиляди незаинтересовани дребни акционери от масовата приватизация позволява на големите собственици, които дори не са и мажоритарни, да установяват едноличен контрол и да управляват дружествата в свой интерес. Лошото корпоративно управление е един от факторите, който изгони немалко местни и чужди инвеститори от капиталовия пазар.
В такава среда, в която и Комисията за финансов надзор често е пасивен наблюдател, не е учудващо, че борсовите анализатори се затрудняват да определят достатъчно компании с добри практики. А такива има - за поредна година в рамките на класацията К50 "Капитал" търси дружествата с най-добро корпоративно управление заедно с представителите на финансовия сектор.
Най-добрите десет
През 2016 г. лидер е "Монбат". От 23 посочени от анализаторите компании производителят на акумулаторни батерии за автомобили печели първата позиция с 81 точки. Мотивите за това са много добрата работа на директора за връзки с инвеститорите, прозрачността и редовното оповестяване на текущите резултати от дейността, което увеличава предсказуемостта и намалява риска за миноритарните акционери и потенциалните инвеститори. Компанията ежегодно раздава дивидент, но и реинвестира част от печалбата си.
Традиционно в челото е "Стара планина холд". През годините дружеството си създаде име заради добрата комуникация с акционерите, предоставяне на месечна база на данни за продажбите на основните компании от холдинга, както и прогнозни очаквания. Мениджмънтът е открит и развитието на дружеството е предвидимо. Високото ниво на прозрачност се подкрепя и от факта, че пет от дружествата в групата са публични компании, мотивират номинацията си анализаторите. Най-силният им аргумент за е постоянната дивидентна политика.
Миналогодишният победител в класацията, "Адванс терафонд", е на трета позиция тази година. Дружеството е с много високата степен на прозрачност на управление, публикува месечен бюлетин за инвеститорите и редовното оповестява важни за дружеството събития. Срещите с акционерите и добрата комуникация с пресата също не остават незабелязани.
Отличени за доброто си корпоративно управление са "Софарма" и нейни компании, "Фонд за недвижими имоти България", куриерската "Спиди". Технологичната "Сирма груп" също печели номинации заради това, че още с листването си на борсата направи силната заявка, че ще прилага най-високите стандарти в комуникацията с инвеститорите. По-назад в класацията, но с аргументи, които заслужават внимание, е и Първа инвестиционна банка, за която се отбелязва, че под ръководството на IFC е приложила напълно най-добрите съвременни практики за корпоративно управление и подобряване на комуникацията с акционерите, особено организирането на среща между инвеститорите и мениджмънта, която се предвижда да се превърне в традиция, допълват участниците в анкетата.
Какво пък му е толкова важното
Компаниите с по-добро корпоративно управление носят по-голяма стойност за акционерите си, по-добре намират нови инвеститори и финансиране. Проучванията показват, че прозрачните компании просто са по-успешни.
Иван Иванов от "Скай управление на активи" определя и какво означава това: "В най-общи линии понятието изисква да има равностойно отношение към мажоритаря и малкия акционер и като информация, и като получаване на дял от печалбата." А по-детайлно дефиницията включва: политиката за разпределяне на дивидент - да е ясна, да се следва за дълъг период от време и дружеството да се управлява по такъв начин, че дивидентите да нарастват в годините; използването на свободните парични потоци - в каква степен те отиват в интерес единствено на основния акционер или мениджмънта, или и в интерес и на миноритарните акционери; информацията, която предоставя дружеството, да дава възможност да се определи траекторията на развитието поне в някакъв разумен краткосрочен хоризонт; да има достатъчно история, която да дава увереност, че може да се вярва на компанията, че ще действа в интерес и на миноритарните си акционери в различна икономическа среда.
Ангел Димитров от пловдивския инвестиционен посредник "Юг маркет" уточнява, че трябва да има предоставяне на навременна информация за дейността на дружеството, равнопоставено третиране на акционерите, осигуряване на текуща доходност за тях и подкрепа на акциите чрез процедури по обратно изкупуване, защото това повишава доверието и стабилността на емитента. "Голяма част от дружества не правят коментари и прогнози по финансовите си отчети", обръща внимание Галина Зайцева от "София интернешънъл секюритиз", с което откроява още едно от изискванията към компаниите.
Тези на пръв поглед неособено сложни за покриване критерии обаче изпълняват само шепа компании. Петко Вълков от "Конкорд асет мениджмънт" споделя, че все по-трудно се избират компании, които заслужават номинация. "Подобни класации не бива да се приемат като константи, тъй като сме ставали нееднократно свидетели на случаи, при които една и също компания в рамките на няколко години се озовава в двете крайности на корпоративното управление", застрахова се той.
"За съжаление продължават да са единици компаниите които дават, пълна, ясна и навременна информация за себе си, дори и сред т.нар. сини чипове", посочва Татяна Пунчева-Василева от "Елана трейдинг". "Все по-често дори отчетите на публичните компании не дават достатъчно информация какво точно се е случило през отчетния период, камо ли да дават някаква представя накъде отиват те. Ако преди поне сините чипове даваха по един параграф за бъдещите си инвестиции, сега тази информация е сведена до едно изречение, ако въобще я има. Достъпът до мениджмънта на компаниите пък може да отнеме месеци", добавя анализаторът.
Без съществена промяна
Според експертите от пазара през изминалата година нивото на корпоративно управление не се е подобрило, но не се е и влошило осезаемо. "Като цяло наблюдаваме тенденция за увеличаване на контрола на мажоритарните собственици, което води до по-ниско ниво на корпоративното управление от гледна точка на миноритарните инвеститори. Основните проблемни практики продължават да важат в пълна сила - сделки със свързани лица, липса на разделение между мениджмънта и мажоритарния собственик, съмнителни одиторски процедури, липса на ясна стратегия за развитието на бизнеса, ненавременно разкриване и/или неразкриване на важна информация", посочват анализаторите от Първа финасово-брокерска къща (ПФБК) и продължават: "От друга страна, трябва да се отбележи, че на борсата се появяват нови дружества, които вдигат летвата от гледна точка на откритост към инвеститорите. Започнаха да се организират конферентни разговори за обсъждане на финансови резултати (което отдавна е практика при чуждите публични компании), изготвят се дългосрочни прогнози и др. Изготвянето на ежемесечни бюлетини от страна на някои АДСИЦ-и и своевременното разпространяване на информация, свързана с важни развития, също е нещо силно положително".
Владимир Малчев от "Бул тренд брокеридж" е по-скоро негативен: "С малки изключения развитието на корпоративното управление е в негативна посока, като последният случай на драстично погазване на добрите корпоративни практики в групата "Булгартабак" е показателен. Решаването на проблема с такива лоши практики може да се търси чрез по-активна работа на съсловните организации на бизнеса, които да не толерират такива практики, както и чрез по-детайлен надзор от страна на КФН, която, ако е необходимо, трябва да получи и по-широки правомощия, за да изследва например действителните собственици на дадени компании, за да установява свързаност при сделки с активи на публичните компании, както и когато става дума за сделки със значителни проценти от капитала на публичните компании, за да се установява дали е налице задължение за публикуване на търгово предложение."
"Личното ми мнение е, че корпоративното управление не се подобрява, като вероятно причините се коренят в неглижиране от страна на компаниите на факта, че доброто корпоративно управление и комуникация с акционери и инвеститори е критично по отношение достъпа до капитал (дялов и дългов)", посочва Ангел Димитров от "Юг маркет".
Обратното мнение застъпват от "Бенчмарк финанс": "Управлението на публичните компаниите се подобрява, политиките им стават все по-прозрачни, но за съжаление това не влияе на пазара и не се отчита ръст", смята Маринела Пешарова. Георги Георгиев от "Карол капитал мениджмънт" също предпочита да открои положителните тенденции на пазара. "Корпоративното управление на компаниите, търгувани на БФБ, като цяло бележи прогрес в компаниите, които разбират смисъла на фондовия пазар и се стремят да утвърждават публичния си статут на него. Макар и малко (не повече от 15 на брой), се забелязва, че компаниите, за които това е важно, подобряват своите практики", е наблюдението на експерта.
А не е толкова сложно
Откроявайки компаниите, които полагат старание да са на световно ниво по отношение на корпоративното си управление, анализаторите, участващи в класацията, отправят и препоръки към останалите. "Някои от основните насоки, върху които трябва да се работи, за да се подобри възприятието на инвеститорите, са: ясна стратегия за развитие на бизнеса, по-голямо участие на миноритарни или независими акционери в надзорните органи, компетентни и отдадени на работата си ДВИ, навременно разкриване на вътрешна информация, ротация на външните одитори, разкриване на възнаграждението на управленските органи и обвързване на възнаграждението с постигнатите резултати, стабилна дивидентна политика", посочват от ПФБК.
Татяна Пунчева-Василева от "Елана" допълва, че компаниите могат да поддържат лесни за използване и подплатени с детайлно и навременнно съдържание интернет страници за инвеститорите, да правят по-регулярни разговори с инвеститорите, дори онлайн, за да пестят времето и ресурса и на мениджмънта, и на инвеститорите. Дружествата биха могли да представят регулярно ключови показатели за бизнеса на компаниите, така че да улеснят максимално инвеститорите в оценката им. "Разбира се, комуникацията на английски е задължителна при наличието на редица чуждестранни инвеститори, които гледат към пазара", смята още експертът.
Спазването на тези прости изисквания не изглежда никак сложно. За съжаление обаче за болшинството от мажоритарните собственици и техните мениджъри очевидно е по-лесно да работят по свои си правила за сметка на малките акционери. И за фондовата бора като цяло.
