"Климатът е точка, по която ангажираните страни по този проблем - представители на бизнеса, неправителствени организации, медии, държави - започват с ясна осъзнатост, че само ако седнат на една маса и се договорят, разберат се, само по този начин можем да вървим напред", обяснява пред "Капитал" Георги Стефанов, координатор политики и климатични промени във WWF.

Все пак разминавания в амбициите има, съгласяват се Георги Стефанов и Петър Сеизов от denkstatt. "Има разминаване в нивото на амбициозност на различните страни и донякъде разрушен диалог между тях... Много често има разочарование от страна на НПО-тата, че те генерират много идеи, които не винаги покълват в държавната администрация", обяснява Сеизов и допълва, че все пак според него различните участници в дискусията намират все повече допирни точки.

Въпреки че за последните 7-8 години има прогрес, трябва да се извърви дълъг път в изграждането на държавните климатични политики. "На ниво законодателство имаме доста неща, макар че не сме отличници, но на ниво изпълнение на тези цели и действия имаме голяма нужда те да започнат на практика да се случват", пояснява Стефанов.

Кои са зелените играчи

Според Георги Стефанов компаниите могат да се разделят на три типа според позициите си спрямо климатичните промени. "Първият тип са рядкост и изключение в България - проактивни са, обикновено са представители на световни брандове, които от години имат вътрешни политики и цели. Идват отвън и вече се случват и в България, колкото и да е странно и екзотично за българските условия", разказва той. Донякъде е логично големите корпорации да са тези, които се стараят да въведат устойчивостта в своя бизнес модел, тъй като са и източници на най-много емисии и замърсяване заради мащаба на дейността си. "Компании като H&M имат възможността да използват глобалното си влияние и да бъдат водещ пример в промяната чрез изпълнението на добри практики", споделя пред "Капитал" Сандрин Галпароли, регионален мениджър за H&M България, Гърция и Кипър.

Втората група са тези, които знаят за проблема по отношение на климата и усещат, че може да бъдат засегнати. "С тях искаме да говорим, че не е нужно да изпадат в стрес, въпреки спешната нужда от действия - това е процес, а не еднократно действие. Те трябва да разберат, да почерпят опит", казват природозащитниците. Третият тип компании са тези, които нямат отношение към климатичните промени и Стефанов отбелязва, че те са мнозинство в България.

Очакванията не са всички да станат екоактивисти за една нощ. "Целта ни е не да накараме тези 90%, които нямат отношение по темата, да са активни, а чрез активните и тези, които виждат необходимостта да бъдат активни, да създадем едно ядро на промяна, което сме убедени, че ще се мултиплицира", споделя Георги Стефанов.

Откъде трябва да задуха вятърът на промяната

Различни сили влияят върху екологичното отношение на компаниите. "В световен мащаб има все по-сериозен натиск от отговорните потребители и от инвеститорите на компаниите да имат отговорно поведение", обяснява Сеизов. Все повече марки залагат на "зелен" образ, за да впечатлят потребителите с устойчивите си практики и да ги успокоят, че купувайки си продуктите им, клиентите не вредят на околната среда.

Корпоративната отговорност и добрият имидж са причини бизнесът да се обърне към устойчивите практики, но не са достатъчни, за да се случи истински съществена промяна. Стимулите за една компания да се ангажира с климатичните промени се състоят основно в свиване на разходите. "При всички положения мерките, които една компания може да предприеме по отношение на измененията в климата, са свързани основно със спестяване на разходи", обяснява Петър Сеизов. Сред мерките за намаляване на емисиите на парникови газове на компаниите са санирането или оптимизирането на потребление на горива за отопление и транспорт.

Веригата магазини за домашно обзавеждане IKEA например използва рециклирането като ключова политика. Около 77% от отпадъците от магазините се рециклират, но по-интересно е, че още 13% се използват за производство на енергия. Компанията се оказва уязвима към екстремни явления, тъй като през 2012г. ураганът Санди води до загуба на над 9 млн. долара например. Целта на компанията е до 2020г. да произвежда толкова възобновяема енергия, колкото консумира, като в момента произвежда 70%. Веригата твърди, че е спестила 40 млн. евро от 2010г. насам от енергийна ефективност на магазините и складовете си.

В края на 2013г. пък куриерската фирма Спиди закупува 20 електромобила. Въпреки че броят не звучи внушително, тогава тази покупка увеличава броя на електромобилите по българските улици с почти 10% по информация на "Капитал". Освен спестявания от гориво, според данни на компанията през 2014г. електромобилите на компанията са спестили 11.5 тона вредни емисии.

"Управлението на риска е в интерес на всеки един бизнес, а климатът е просто още един риск", казва Иван Паспалджиев от denkstatt. И наистина, компаниите започват да осъзнават, че промените в климата влияят и върху тях, затова трябва да се адаптират. Например една от най-големите телекомуникационни компании, BT, осъзнава риска от климатичните фактори, на който е изложена във Великобритания - конкретно от наводнения и снежни бури. Затова BT подменя телекомуникационната, недвижимата и охладителната си инфраструктура, за да бъде по-устойчива на измененията в климата. Чрез програмите си за енергийна ефективност не само става по-"зелена", но и спестява 13 милиона паунда годишно при първоначална инвестиция от 17 милиона, пише в доклада "Ангажиране на бизнеса с климатичните промени", съставен от denkstatt и WWF.

Модната компания H&M пък е един от най-големте потребители на памук, за чието добиване е нужна много вода. "Ето защо целта ни е целият памук, който използваме в производството ни да идва от устойчиви източници до 2020 г. най-късно", казва Сандрин Галпароли. И продължава: "Рисковете от промените в климата са съществени не просто за нашата компания, а и за обществото ни и хората. Но директната връзка е с водата и естествените ресурси, които използваме." Със своята инициатива за рециклиране на дрехи, марката се стреми да спести отпадък в природата, но и да намали нуждата от нови ресурси в производството. "Рециклирането на една тениска спестява 2100 литра вода", обяснява Галпароли.

Холандската пенсионно-осигурителна компания PGGM пък отчита, че някои инвестиции няма да бъдат толкова привлекателни заради новите режими за контрол на парникови газове, затова търсят възможности в нишата на нисковъглеродните технологии. През 2014г. PGGM инвестира 1,2 млрд. евро в програми за намаляване на въглеродните емисии. Освен това компаниите могат увеличат пазарния си дял чрез новите възможности, които се появяват покрай климатичните промени. В случая на Piraeus Bank например се вижда ориентиране към продукти като методология за измерване на климатичните рискове.

Тъй като участниците в процеса са много, всеки трябва да поеме част от отговорността и да допринесе към ангажирането на частния сектор с по-устойчиви практики. Петър Сеизов и Иван Паспалджиев от denkstatt смятат например, че ролята на държавата не бива да е централна. "Компаниите не бива да очакват държавата да бъде инициаторът, те трябва да бъдат тези, които започват промените", обяснява Сеизов. Представители на бизнеса споделиха пред "Капитал", че основната мотивация за по-устойчиво управление на една компания трябва да дойде отвътре, от самите служители, но донякъде трябва да има натиск и отвън, от страна на силен НПО сектор и държава.