Петролните компании се отказват от скъпи проекти

Секторът е спрял инвестиции за 270 млрд. долара заради ниските цени

Ниските цени са предизвикали фалита на 59 енергийни компании в САЩ.

Ниската цена на петрола принуждава най-големите енергийни компании в света да се отказват от амбициозни проекти, на които само преди две години се гледаше като на бъдещето на индустрията. Сред жертвите на кризата са проекти за дълбоководен добив, плаващи заводи за втечнен газ и технологии, които могат драстично да намалят вредните емисии при изгаряне на изкопаеми горива, пише Wall Street Journal.

Трудна обстановка

Англо-холандската Royal Dutch Shell, щатската Chevron и австралийската Woodside Petroleum са сред големите енергийни групи, които вече са обявили отказ или забавяне на свои мащабни проекти. През миналата седмица Shell обяви, че през първото тримесечие печалбата е спаднала с 83%, поради което ще свие капиталовите си инвестиции за годината с 10% до 30 млрд. долара.

"Ако сме брутално честни, трябва да кажем, че всякакъв нов голям проект, независимо дали за дълбоководен добив, плаващ завод за втечнен газ или нещо друго, бива подлаган на много критична оценка за разходите и възвращаемостта. Причината е проста – обстановката, в която се намира индустрията", коментира главният финансов директор на Shell Саймън Хенри.

Според изчисленията на норвежката Rystad Energy сривът в цените на петрола е довел до забавяне или отказ от проекти на обща стойност 270 млрд. долара към края на март. Голямата част от тези съкращения на инвестиции засягат високотехнологични проекти, на които компаниите залагаха да осигуряват стабилността на производството в бъдеще.

Ситуацията в момента се различава драстично от условията през последното десетилетие, когато стабилното повишаване на цените позволяваше на компаниите да се впускат в нови територии без оглед на разходите. Според данните на IHS петролната и газовата индустрия са намалили разходите си за разработки и проучвания с 15% през миналата година спрямо 2014 г.

Опитите бумът на шистов добив в САЩ да бъде пресъздаден в други страни също не дават резултат. Освен от срива в цените на суровините разпространението на технологията на хидравличен фракинг бе възпрепятствано по политически, технически и геополитически причини. В самите Съединени щати ниските цени вече са предизвикали фалита на 59 енергийни компании.

Свиване на разходите

Сега фокусът се прехвърля към прилагане на технологии и мерки, които могат да понижат разходите и да подобрят ефективността. През последните две години компаниите предприеха мащабни съкращения на бюджетите и работната сила.

Миналата седмица ConocoPhillips съобщи, че ще свие разходите си с още 700 млн. долара, половината от които ще дойдат от отказа от проекти за дълбоководен добив в Мексиканския залив. През март Exxon Mobil обяви съкращаване на капиталовите инвестиции с 25% през 2016 г. и заяви, че ще избира много внимателно проектите, в които ще инвестира. BP също заяви, че вероятно ще съкрати разходите си още повече, ако петролните пазари останат под натиск.

Цените на петрола достигнаха 12-годишно дъно в началото на годината, но в последствие се възстановиха до нива от над 45 долара за барел. Въпреки това компаниите остават предпазливи относно сложните и скъпи проекти. "Няма да предприемаме значително повишение на новите инвестиции, дори ако цените се възстановят до 60 долара за барел. Фокусираме се върху това, което можем да постигнем със съществуващото си портфолио", коментира Браян Гилвари, финансов директор на BP.

Още от Капитал