БЕХ превърна дълг от 49.5 млн. лв. на ТЕЦ "Марица-изток 2" в капитал
Централата е единственото дружество в рамките на държавния холдинг, което се влошава сериозно
Мерките за подобряване финансовото състояние на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", които министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, влязоха в действие. Те обаче не са някаква специална стратегия и оптимизация, а на база най-лесното решение - превръщане на непогасен дълг в собственост.
С решение на съвета на директорите на Български енергиен холдинг (БЕХ) от 15 март тази година, капиталът на централата е бил увеличен с 49.550 млн. лв. чрез издаването на 4.955 млн. обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв. Средствата, с които това е станало, е с апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв. Той беше отпуснат от БЕХ на ТЕЦ "Марица-изток 2" през юли 2013 г. за покриване на "диспропропорциите в паричните потоци на ТЕЦ", става ясно от публикувания договор. Срокът на погасяване на кредита е бил две години, а лихвата, която централата дължи по него - малко над 2 млн. лв. Към края на 2015 г. размерът на вземането е бил 56 млн. лв., става ясно от годишния отчет на БЕХ.
Решението вече е вписано и в Търговския регистър, с което общият капитал на дружеството вече е в размер на 89.6 млн. лв.
От централата коментираха в отговор на запитване на "Капитал Daily", че решението е породено от необходимостта от увеличение на ликвидността на дружеството и че това е положителен сигнал за финансовото му състояние. Оттам допълват още, че с цел подобряване на резултатите на централата, постоянно се предприемат мерки за оптимизиране на разходите и увеличаване на приходите чрез продажба на енергия и участието на търговете за студен резерв.
Нужда от подкрепа?
Решението за подкрепа на държавната централа вероятно е продиктувано от лошия й финансов резултат за 2015 г., който е загуба в размер на 72 млн. лв. ТЕЦ "Марица-изток 2" на практика е единствената компания в структурата на БЕХ, която отбеляза сериозно влошаване в сравнение с предходната година, когато беше на загуба от 35 млн. лв. Причината за този резултат основно са увеличените разходи за квоти вредни емисии на централата с 3.5 пъти до 128.8 млн. лв. В отчета на ТЕЦ-а се посочва и 5% вноска от приходите, които всички производители на енергия са длъжни да внасят във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Той беше създаден в средата на миналата година за покриване на разходите на НЕК за енергията по преференциални цени. От август до края на 2015 г. централата е внесла във фонда близо 15 млн. лв., а за едногодишен период се очаква тези разходи да достигнат 30 млн. лв., пише в годишния й финансов отчет.
Причината за лошия финансов резултат обаче идва най-вече от намалението на приходите за предоставяне на мощности за студен резерв, тъй като централата не може да предложи конкурентна цена в търговете, които се провеждат от ЕСО. Въпреки това от средата на март до края на юни 2015 г. централата сключва договор с ЕСО за осигуряването на 150 мегавата студен резерв на цена от 15 лв. за мегаватчас, при положение че останалите централи, които участват на търговете, предлагат цени под 10 лв. за мегаватчас. В допълнение ТЕЦ "Марица-изток 2" вече осигурява минимални количества енергия за регулирания пазар и беше принудена да се справя с пазарните условия на свободната търговия.
Заемите на централата
Апортираният в капитала на централата заем от страна на БЕХ не е единственият, предоставен на дъщерното дружество. От годишния финансов отчет на БЕХ става ясно, че към края на май миналата година на централата е бил отпуснат заем в размер на 20 млн. лв. с лихва 4.49%, който е бил със срок на погасяване до края на 2015 г. Към 31 декември обаче размерът на вземането е 20.593 млн. лв. През август 2013 г. БЕХ е новирал други задължения на централата под формата на заем за 77.757 млн. лв. Той също не е погасен и към края на 2015 г. неговата стойност е 76.543 млн. лв.
Отделно ТЕЦ "Марица-изток 2" има търговски заеми за общо 155.5 млн. лв. Най-големият от тях - 111 млн. лв., е от Японската банка за международно сътрудничество, който е с падеж 2018 г. Със средствата беше финансирана модернизацията на централата. Останалите кредити са от "Сосиете женарал експресбанк", като към края на 2015 г. от тях не са усвоени единствено 15.6 млн. лв., които са част от отпуснат овърдрафт за 25 млн. лв.
