Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни в "Капитал"

2425 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


БЕХ договори заем от 535 млн. евро за дълговете на НЕК

Заемът, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) договори, за да може Националната електрическа компания да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", е в размер на 535 млн. евро. Договорът за отпускането на средствата беше подписан на 21 април (четвъртък). Първоначалното желание на БЕХ беше да получи мостов заем от 650 млн. евро, с който, освен да покрие задълженията към американските централи, да плати и част от задълженията към останалите доставчици на електроенергия. Отказът да бъде предоставена държавна гаранция обаче охлади интереса на банките и в крайна сметка само два кандидата подадоха окончателни оферти. След пет месеца на преговори БЕХ все пак успя да договори заема от 535 млн. евро с консорциум, воден от J.P. Morgan Securities, в който влизат и италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China.

Лихвата по заема не беше съобщена заради клаузите за конфиденциалност в договора. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче посочи, че тя е по-ниска от тази, получена при листването на предишната облигация на БЕХ през 2013 г. в размер на 4.2%. По информация на "Капитал" обаче сделката включва и комисиона от 1.5% за J.P. Morgan, която е водеща в консорциума. В предварителния отчет на НЕК, публикуван на сайта на КЕВР, беше посочено, че разходите по заема за една година са в размер на 68 млн. лв.

При всички положения мостовият заем трябва да бъде върнат най-късно до една година. Той ще се рефинансира с листването на облигация.

Държавната енергетика подобрява резултатите си

Резултатите на държавните енергийни фирми - част от Българския енергиен холдинг, за 2015 г. се подобряват. Едно от големите постижения е намалението на загубата на Националната електрическа компания с 66% вследствие на проведените законодателни промени и реформи в сектора.

От останалите дружества с най-добри резултати е "Булгартрансгаз", която увеличава печалбата си спрямо 2014 г. с 23%. АЕЦ "Козлодуй" също подобрява печалбата си спрямо 2014 г. с 6.06%. Другият голям печеливш е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който има увеличение на печалбата от 221%. Сериозно увеличение на печалбата има и "Булгаргаз" - близо четири пъти. Държавните мини също са макар и на минимална печалба от 2.6 млн. лв. въпреки затрудненото си финансово положение заради несъбраните вземания от страна на въглищните централи.
Единственото дружество в групата, което реализира сериозно увеличение на загубата от малко над два пъти спрямо 2014 г., е ТЕЦ "Марица-изток 2".

На фона на резултатите на дружествата консолидираният отчет на БЕХ също излиза на плюс от 29.5 млн. лв., което е сериозно подобрение спрямо 2014 г. На индивидуално ниво обаче холдингът бележи спад на печалбата от над два пъти.

Саудитска Арабия иска да намали зависимостта си от петрола

Сривът на суровия петрол от почти 120 долара за барел през лятото на 2014 г. до около 28 долара 17 месеца по-късно произведе дълготрайни ефекти и роди ясни глобални тенденции. Едно от последствията беше безпрецедентното решение за скъсване със зависимостта към петрола на най-големия износител в ОПЕК – Саудитска Арабия. Това е част от обявената стратегия на станата "Визия 2030".

"В Саудитска Арабия сме развили зависимост към петрола", каза наскоро пред телевизия Al-Arabiya вторият в линията на престолонаследниците на страната принц Мухамад бин Салман. "Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари", каза той пред журналисти през април.

Стратегията на страната предвижда скъсване с "петролната зависимост". Петролът в момента формира почти 98% от общия износ и над 55% от саудитския БВП, който стигна рекордните 746.25 млрд. долара през 2014 г.

Планът не дава подробности как страната ще направи диверсификацията, но е симптоматичен как сривът на петрола от ноември 2014 г. насам пренареди балансите на икономиките по целия свят.

"Освен икономическия ефект по-важни и дълготрайни може да се окажат политическите промени", казва пред "Капитал" Давал Джоши, старши енергиен анализатор в лондонската компания за инвестиционни проучвания BCA Research. "Затова уверено можем да говорим за цяла нова ера в инвестиционното планиране."

"Ако продължава със същия темп да трупа дефицит и да снижава валутните си резерви, Саудитска Арабия ще фалира до пет години", предупреди наскоро МВФ, преди агенция Fitch да намали кредитния й рейтинг до АА.

ЕСО върна 28 млн. лв. на ВЕИ централи

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е платил 28 млн. лв. на 11 производителя на ток от възобновяеми източници. Парите са част от незаконно събраната временна такса достъп, която енергийният регулатор наложи през 2012 г. С нея ВЕИ централите бяха принудени да плащат между 2 и 40% от приходите си на системния оператор и електроразпределителните дружества. През 2013 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени частично това решение като незаконно.

През октомври 2015 г. ЕСО започва преговори със 17 от производителите за сключване на извънсъдебни споразумения. Целта е по-този начин системният оператор да си спести лихвата, която е в размер на 11 млн. лв. към края на февруари. В крайна сметка ЕСО сключва споразумение само с 11 от централите, а 6 от ВЕИ дружествата отказват, като по този начин съдебните спорове с тях продължават. Според юристи със споразумението ЕСО си е спестила не само лихвата, но и част от главницата.

САЩ определи "Северен поток 2" като заплаха

САЩ са дълбоко загрижени относно плановете за изграждането на газопровода "Северен поток 2", който трябва да доставя газ директно от Русия до Германия, и го считат за заплаха за националната си сигурност. Това е заявил старши енергийният пратеник след разговорите, които бяха проведени по време на Съвета по енергетика САЩ - ЕС, който се проведе в началото на май във Вашингтон, цитиран от Reuters.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери също заяви по време на разговорите, че газопроводът ще се отрази негативно както на Украйна, така и на страните от Източна Европа.

След срещата участниците излязоха с общо изявление, че всички нови проекти в газовата инфраструктура в Европа трябва да отговарят на Третия енергиен пакет. В документа се казва също, че САЩ и ЕС трябва да продължат да си сътрудничат за постигането на диверсификацията на доставките на енергийни ресурси за страните от Европа, което включва и експорта на втечнен природен газ (LNG) от САЩ.

Чистата печалба на италианския енергийна компания Enel през първото тримесечие на 2016 г. се увеличи с 15.9% спрямо същия период на миналата година до 939 млн.евро, съобщиха компанията. Приходите за разглеждания период обаче намаляват с 10.5% до 17.872 млрд. евро.

Най-големият производител на електроенергия в Германия E.on обяви 30% ръст на нетната печалба през първото тримесечие. Подобрението се дължи до голяма степен на предоговарянето на доставките на газ с руската "Газпром", пише Finanacial Times. Нетната печалба на групата за периода януари - март е достигнала 1.31 млрд. евро спрямо 1.01 млрд. за същото тримесечие на миналата година.

Ръководството на петролната група Royal Dutch Shell ще ускори мерките за съкращаване на разходите, след като обяви близо 60% спад в печалбата за първото тримесечие, съобщава Financial Times. Най-голямата европейска петролна компания е завършила първото тримесечие с печалба, коригирана за еднократни разходи и промени в инвентара, на стойност 1.6 млрд. долара.

Фотограф: ESSAM AL-SUDANI

БЕХ договори заем от 535 млн. евро за дълговете на НЕК

Заемът, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) договори, за да може Националната електрическа компания да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", е в размер на 535 млн. евро. Договорът за отпускането на средствата беше подписан на 21 април (четвъртък). Първоначалното желание на БЕХ беше да получи мостов заем от 650 млн. евро, с който, освен да покрие задълженията към американските централи, да плати и част от задълженията към останалите доставчици на електроенергия. Отказът да бъде предоставена държавна гаранция обаче охлади интереса на банките и в крайна сметка само два кандидата подадоха окончателни оферти. След пет месеца на преговори БЕХ все пак успя да договори заема от 535 млн. евро с консорциум, воден от J.P. Morgan Securities, в който влизат и италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK