Китайски гигант купува завода за стомана в Сърбия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Китайски гигант купува завода за стомана в Сърбия

През 2014 г. в България са внесени само 17-18 хил. тона плоски стоманени продукти от Сърбия

Китайски гигант купува завода за стомана в Сърбия

От бранша не очакват сътресения на българския пазар заради защитните мерки на ЕС

5368 прочитания

През 2014 г. в България са внесени само 17-18 хил. тона плоски стоманени продукти от Сърбия

© FABIAN BIMMER


46

млн. евро ще плати HBIS на сръбското правителство за закъсалия завод, в който работят около 5000 души.

Най-големият производител на стомана в Китай - HeSteel Group (HBIS), купува единствения стоманодобивен завод в Сърбия от държавата. Сделката за Zelezara Smederovo е подписана преди месец и в момента върви съгласувателна процедура, в рамките на която е изпратено съобщение и до българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Това ще бъде втората приватизация на завода, след като предишният частен собственик – американската U.S. Steel, преди няколко години го върна на държавата срещу 1 долар заради загуби.

Въпреки близостта на Сърбия и навлизането на китайския гигант в Европа от бранша в България не очакват това да има осезаем негативен ефект върху местния пазар. Причината за това са защитните мерки, въведени на ниво Европейски съюз, срещу вноса на стоманени продукти от трети страни.

Сръбският "Кремиковци"

HBIS беше единственият кандидат за завода в Смедерово, който се намира на около 60 км от Белград. Договорът за продажбата беше сключен на 18 април. Според него китайската компания ще плати 46 млн. евро на сръбското правителство, което от години се опитва да намери купувач на закъсалото предприятие. Освен това HBIS се ангажира да инвестира най-малко 300 млн. евро през следващите пет години. От компанията обещават също да не правят съкращения. В момента в Zelezara работят около 5000 души.

Заводът е създаден преди повече от 100 години. През 2003 г. беше купен от U.S. Steel за 23 млн. долара. Малко след началото на кризата обаче - през 2012 г., американската компания реши да се оттегли от страната, тъй като предприятието работеше на загуба, и сръбската държава си го купи обратно за 1 долар, за да избегне масови съкращения. Работниците останаха в платен отпуск до април 2013 г., когато заводът поднови работа, но под капацитета си от 2.2 млн. тона на година. За сравнение - годишният капацитет на "Кремиковци" беше около 1.8 млн. тона. Преди оттеглянето на американците сръбското предприятие се смяташе за най-големия износител на стомана на Балканите.

Купувачът от своя страна е най-големият производител на стомана в Китай и вторият по големина в света. Заводите на групата имат годишен капацитет за 50 млн. т стоманени продукти, които се продават в над 40 държави по света. Към края на 2014 г. активите й са на стойност около 330 млрд. юана (над 40 млрд. евро), а приходите й достигат 280 млрд. юана (38 млрд. евро). В компанията работят 130 хил. души.

Ефектът върху България

Независимо от размера на новия собственик и близостта на сръбския завод сделката не се очаква да застраши българските производители. "В ЕС има въведена регистрация като защитна мярка срещу внос на стомана от трети страни, каквито са Китай и Сърбия, има и няколко антидъпмингови процедури", обясни изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова за "Капитал Daily".

Съобщението, което двете компании са изпратили до КЗК, е по чл. 24 от Закона за защита на конкуренцията. Според него задължително разрешение за концентрация се изисква, ако двете страни имат общ оборот в България над 25 млн. лв. годишно и ако всяка от тях има продажби за повече от 3 млн. лв. в страната. По думите на Паунова обаче вносът от Китай и от Сърбия като цяло не е голям, така че компаниите вероятно са уведомили КЗК доброволно. Тя уточни, че през 2014 г. от Сърбия са внесени около 17-18 хил. тона плоски продукти (ламарини).

Няма достатъчно информация дали сръбският завод покрива като продукти номенклатурата на "Стомана индъстри" в Перник, където се произвеждат само по-дебели плоски продукти. По-тънки ламарини правеше "Кремиковци", който вече не работи. Като цяло обаче в сръбското предприятие се произвеждат обикновени стомани и засега не се знае дали новият собственик смята да промени листата, добави Паунова.

Освен "Стомана индъстри" в момента в България работи само още едно стоманодобивно предприятие - "Промет стийл". Заради трудностите в сектора и засиления внос от Украйна през миналата година пловдивският "Хелиос – металург" прекрати дейност.

46

млн. евро ще плати HBIS на сръбското правителство за закъсалия завод, в който работят около 5000 души.

Най-големият производител на стомана в Китай - HeSteel Group (HBIS), купува единствения стоманодобивен завод в Сърбия от държавата. Сделката за Zelezara Smederovo е подписана преди месец и в момента върви съгласувателна процедура, в рамките на която е изпратено съобщение и до българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Това ще бъде втората приватизация на завода, след като предишният частен собственик – американската U.S. Steel, преди няколко години го върна на държавата срещу 1 долар заради загуби.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK