Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

2315 прочитания

© POOL


Започна строителството на газопровода TAP

След години на преговори Южният газов коридор, на който се гледа като основна алтернатива на руските газови доставки, започва да изглежда все по-реална възможност. Във вторник (17 май) в Солун беше даден официалният старт на строителството на Трансадриатическия газопровод (TAP), който трябва да доставя каспийски газ до Централна Европа, включително и България.

Тръбата, която беше избрана пред проекта "Набуко", започва от гръцко-турската граница, преминава през цяла Гърция, Албания и през Адриатическо море трябва да достигне до бреговете на Северна Италия. ТАP е естествено продължение на Трансанадолския газопровод (ТАNAP), който преминава през Турция и по който ще бъдат осигурявани доставките на азерския газ от находището "Шах Дениз 2". Очакванията са проектът TAP да донесе на Гърция 2.3 млрд. евро инвестиции и от 2020 г. по него да се транзитират до 10 млрд. куб. метра газ годишно за Европа. Общите инвестиции на участниците са планирани да достигнат 5.6 млрд. евро за период от 5 години. Финансирането на строителството на ТАР ще идва изключително от частни инвеститори.

Благодарение на ТАP към България също ще потече азерски газ, тъй като плановете са газопроводът да се свърже с българско-гръцката интерконекторна връзка IGB. Този проект също получи тласък, след като през декември миналата година акционерите в него - "Български енергиен холдинг", гръцката DEPA и италианската Edison, взеха окончателно инвестиционно решение за неговото изграждане. Завършилата наскоро първа фаза от пазарния тест на проекта също показа значителен интерес, който дори надхвърля планирания капацитет от 3 млрд. куб. метра газ годишно. Общо девет компании са заявили предварителен интерес за резервирането на 4.3 млрд. куб. метра капацитет за транзитирането на газ през тази връзка. От тези количества 1 млрд. куб. метра вероятно ще бъдат резервирани от "Булгаргаз", тъй като компанията има споразумение с азербайджанската SOCAR за доставката на това количество газ годишно.

Печалбата на "Булгартрансгаз" се свива

На фона на увеличението на печалбата на "Булгартрансгаз" за 2015 г., която бележи ръст от 23% за първото тримесечие на тази година държавното газоразпределително дружество отбелязва спад на резултатите си. Според финансовия отчет то е реализирало печалба от 23.9 млн. лв., която е с 33% по-ниска в сравнение с първото тримесечие на 2015 г.

Въпреки че приходите от дейността на компанията намаляват с 10%, те не са основната причина за по-ниския й резултат. Според данните от отчета основните приходи от транзита на руски газ са се увеличили минимално с 600 хил. лв., достигайки 56.5 млн. лв. Постъпленията от преноса на газ по националната газопреносна мрежа пък се запазват на същото ниво и са в размер от 14.4 млн. лв. въпреки увеличението на продажбите на "Булгаргаз" с близо 15%. От компанията обясниха за "Капитал Daily", че това се дължи на поетите доставки на "Овергаз", но като цяло реално пренесените количества се запазват.

КЗК обвини НЕК в злоупотреба с монопол

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) имаше нужда от една година да установи, че сделка за продажба на ток на Националната електрическа компания (НЕК) вреди на пазара. Още преди година и половина "Капитал" писа за продажбата на енергия за около 200 млн. лв. без състезание. Сега регулаторът твърди, че държавното дружество е злоупотребило с монопола си.

Твърдения за извършено нарушение от страна на НЕК бяха предявени на 13 май. Според официалната информация за съмнителните сделки в края на 2014 г. НЕК е продала на избрани фирми общо 2.3 млн. мегаватчаса, което по тогавашните пазарни цени означава приход за близо 200 млн. лв., от която са се възползвали само осем търговеца на електроенергия. Сделките бяха сключени по времето на Екатерина Истаткова, която беше назначена в НЕК по времето на кабинета "Орешарски".

В края на май 2015 г. търговецът на електроенергия "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп" подава жалба в КЗК. През ноември същата година КЗК налага глоба от 102 хил. лв. на "Енерджи маркет", друг търговец на електроенергия, за това, че не е съдействала на комисията с исканата информация по производството, което вероятно е обяснението и за по-бавното произнасяне на регулатора.

КЗК обвини "Енерго-про" и ЧЕЗ в нарушения

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини Енерго-про продажби" и "ЧЕЗ разпределение" в злоупотреба с господстващо положение. Нарушението на "Енерго-про" е в това, че необосновано е отказало да сключи дългосрочен договор за изкупуване на енергията от фотоволтаичен парк край с. Паисиево, собственост на фирмата "Нурмет 1" ЕООД, става ясно от съобщението на КЗК. Преди това КЗК беше отправила обвинение за нарушение и на "Енерго-про мрежи".

Такова бе обявено и за "ЧЕЗ разпределение", което беше обвинено, че е злоупотребило с господстващо положение при предоставянето на достъп до електроразпределителната мрежа. Жалбата срещу ЧЕЗ е заведена от компанията "Нови енергии" ООД, собственик на проекта за малък ВЕЦ "Гара Елисейна". Тя е подадена през ноември 2014 г., което означава, че на КЗК е отнело година и половина, за да стигне до твърдението за нарушение от страна на ЧЕЗ.

Близкият изток емитират рекорден дълг заради петрола

Държавите в Близкия изток емитират рекордно количество дългови книжа в резултат на трайната тенденция за спад на цените на петрола, което отслабва бюджетите им. От началото на годината досега страните в Залива (които са най-големите износители на петрол), включително Абу Даби и Бахрейн, са изтеглили 8.6 млрд. долара от международните капиталови пазари, с което надминават предишния рекорд от 2009 г. при началото на глобалната финансова криза, пише Financial Times.

Допълнително оживление на дълговите пазари в Близкия изток може да се очаква и преди 7 юни, когато започва свещеният за мюсюлманите месец Рамадан. Правителствата и подкрепяните от държавата компании се опитват да приключат с плановете си за продажби именно преди тази дата. Филип Дауба-Пантанас, икономист в Standard Chartered, коментира за Financial Times, че: "Ниските цени на петрола доведоха до остра фискална криза в региона, което породи и внезапната необходимост от дълг. Тъй като това са малки страни, които искат да увеличат максимално възможностите си за финансиране, те предпочитат международните пазари, където могат да намерят най-голям кръг от потенциални кредитори."

Норвежката компания Statoil получи два лиценза за проучване на газовите находища в Северозападна Турция, се казва в официално съобщение на компанията. Statoil ще има дял от 50% в проекта, а останалите 50% ще са на канадската компания Valeura Energy.

Royal Dutch Shell обсъжда възможността за отделяне на активи, които не са ключови за компанията, на обща стойност от около 40 млрд.долара, пише The Telegraph. Идеята на Shell е активите да бъдат продадени, за да се намали дългът, който нарасна до 70 млрд. долара след покупката на BG Group Plc за близо 50 млрд.долара през февруари.

Инвестиционната банка Goldman Sachs е задминала енергийни компании като Chevron и ExxonMobil и се е превърнала в един от най-големите търговци на природен газ в Северна Америка. Така банката увеличава експозициите си към физическата търговия на суровини, докато повече й конкуренти ги намаляват, съобщава Financial Times.

Фотограф: CARLOS GARCIA
Фотограф: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

Започна строителството на газопровода TAP

След години на преговори Южният газов коридор, на който се гледа като основна алтернатива на руските газови доставки, започва да изглежда все по-реална възможност. Във вторник (17 май) в Солун беше даден официалният старт на строителството на Трансадриатическия газопровод (TAP), който трябва да доставя каспийски газ до Централна Европа, включително и България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK