Меден бум
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Меден бум

Тази година кошерите са празни. Това обаче далеч не вещае упадък за бизнеса

Меден бум

България вече е на първо място в света по отглеждането на пчели по методите на биологичното земеделие, традиционното пчеларство също бележи огромен ръст

Силвия Радославова
69003 прочитания

Тази година кошерите са празни. Това обаче далеч не вещае упадък за бизнеса

© Цветелина Белутова


Темата накратко

Пчелният бизнес в България расте бързо. Основният двигател са европейските и местните субсидии. Но секторът е атрактивен и защото в него се влиза лесно - първоначалните инвестиции и оперативните разходи са ниски.

Въпреки бума пазарите все още остават трудни – вътрешната консумация е ниска, а износът въпреки ръста си от 50% все още е основно на суровина, което не носи висока добавена стойност.

Биологичното пчеларство също е в апогей покрай субсидиите. Голямото производство и тук крие риск от все по-трудни продажби.

Ако е вярно, че пчелите умират, защо тогава световното производство на мед расте? Отговорите на този въпрос са много, но ако трябва да го отнесем към България, обяснението е основно в субсидиите. Бумът на пчеларството в страната се дължи най-вече на растящото финансиране от европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. и националните дотации, които покриват 70% от разходите за покупка на кошери и пчелни семейства. Тези два инструмента повишиха интереса на предприемачите към бизнеса.

В последните шест години броят на пчелните семейства в страната почти се е удвоил, като само през 2015 г. ръстът спрямо предходната година е от впечатляващите 30% (виж графиката).

Подобен ще бъде и през 2016 г., когато очакванията са семействата в страната да надминат 1 млн.

Заедно с това истински апогей преживява и биосегментът. България вече е на първо място в света по отглеждане на пчели по методите на биологичното земеделие. Този факт също си има прагматично обяснение – за биопчелите се полага субсидия, каквато не се плаща за конвенционалните. Лидерството в биопчеларството обаче изчерпва добрите новини. Въпросът сега е какво точно може да направи България с този потенциал и всичкия мед, който ще бъде произведен в бъдеще, при ниската вътрешна консумация и сравнително трудните експортни пазари. А и в този бизнес невинаги нещата зависят само от производителите и сключените договори. Например заради студената и дъждовна пролет през тази година кошерите в повечето райони на страната все още са празни, реколтата от акациев мед е напълно пропаднала, а едно много сухо лято ще влоши още резултатите. Тоест както в другите селскостопански дейности, така и в този бизнес рискът да завършиш годината на нула е съвсем реален и е хубаво, когато печелиш, да печелиш добре.

Стимулиран растеж

"Тенденцията за окрупняването на стопанствата е особено осезаема в последните три години и това се дължи най-вече на факта, че много млади хора, които бяха получатели на субсидии по мярката "Млад фермер" от предишния период на ПРСР, сега развиват стопанствата си", обяснява Илия Павлов, собственик на 1600 кошера в три области на страната и производител на пчели майки. Успоредно с това подпомагането по повечето мерки и в новата ПРСР дава предимство на животновъдството (където попадат и пчелите), а заради по-ниските първоначални инвестиции, сравнително по-малкото грижи от тези за отглеждането на една крава например и по-слабия ветеринарен контрол много предприемачи се насочват именно към пчеларство. Макар че се окрупняват, големите стопанства с над 150 кошера все още са под 1% от всички. А именно те правят бизнес, от който може да се печели самостоятелно. Останалите предприемачи по-скоро отглеждат пчели като допълнително занимание.

"За повечето хора това е хоби и си правят мед за лична консумация, има и много, които го правят полупрофесионално, без да е основна дейност в стопанствата им. Един производител може да се издържа от продажби само на мед, но ако има поне 120 кошера. При положение че добивите му от сезона са около 40 - 60 кг от кошер, това означава, че прави над 5 тона мед на година, или годишният му приход е минимум 25 хил. лв.", казва Николай Киров, производител от района на Черноморието със 120 кошера.

Срещу този приход не стоят особено високи разходи. След първоначалната инвестиция от около 300 лв. за кошер и пчелно семейство най-големите разходи са човешки ресурси, лекарства и продукти за подхранване на пчелите, амбалаж и етикети за меда, ако той се пуска за директна продажба. Тук обаче производителите могат да бъдат подпомогнати от Националната пчеларска програма. Между 2014 и 2016 г. нейният бюджет е 14 млн. лв., от които половината са европейско финансиране.

Пчеларите ще могат да разчитат и на нова схема за финансиране по мярката "Агроекология и климат" в ПРСР 2014 - 2020 г. , която ще отива при тях косвено чрез растениевъдите, които засаждат медоносни култури за осигуряване на паша на пчелите. Средства ще се дават само на тези производители, които имат сключени договори с пчелари, и ще бъдат в размер 143 евро/ха. Тази практика е разпространена в Западна Европа, но се прилага за първи път в България.

Николай Киров казва, че проблем е разединението на сектора. "В момента в България има поне 16 пчеларски асоциации, а производството на пчели майки доскоро беше монополизирано само в една развъдна асоциация", обяснява още производителят. Огромна пречка за бизнеса е и липсата на кадри. Специалисти в България почти няма, а големите стопанства трудно намират и общи работници.

Пазарен потенциал

Произведеният от пчеларите мед има различни пътища на реализация. "Най-рентабилна е директната продажба. На дребно килограм мед от производител струва 10 - 12 лв., а на едро е почти два пъти по-евтин – 4.50-5 лв. Най-скъпи са мановият и акациевият мед, а най-търсен е полифлорният, защото е масов и евтин", казва Николай Киров. Директните продажби обаче са много малък сегмент, тъй като пазарът в страната не е голям и е концентриран основно в столицата, а вътрешната консумация е ниска. Според статистиката на Министерството на земеделието и храните чрез директна продажба през 2015 г. се са реализирали 1713 тона, което е дори по-малко от предходната година. 4534 тона пък са били изкупени от преработвателните предприятия (виж карето). В този сектор те се явяват и големи износители на пчелен мед.

Малките производители обикновено искат да продават бързо, за да получат приход, и рядко могат да чакат по-добри цени или да си позволят да изнасят самостоятелно. Преработвателните предприятия са в някаква степен единственият им шанс. В сектора няма предварителни договори и който от прекупвачите мине пръв, взима всичко. Предлаганата цена е еднаква, а през миналата година е била 5 лв. на килограм. Така стопанствата, които имат над 50 пчелни семейства, стават силно зависими от преработвателите, защото просто нямат друга опция – нито могат да излязат сами на външния пазар, нито да продават на вътрешния, където предлагането е голямо, а консумацията ниска.

"Те диктуват цените, те са износителите на меда. Българският продукт се използва на Запад, за да се смесва с различен друг европейски, китайски и чилийски мед. Счита се, че така те се облагородяват", казва Киров. Заради добрите си качества българският пчелен мед е търсен на външните пазари - той е в топ 15 на най-изнасяните аграрни стоки през миналата година. За сравнение - по-надолу в класацията са други познати с качеството си местни продукти като черешите, етеричните култури и киселото мляко. През 2015 г. стойността на износа на пчелен мед е била 66 млн. лв. Тя нараства с 50% спрямо пет години назад, но това се дължи повече на увеличената цена за кг мед на външния пазар, отколкото на по-големите изнесени от страната количества.

Основен проблем е, че малките български производители не могат да предложат големи обеми, а и трудно се обединяват за целта. От страната се изнася не краен продукт, а суровина - варели, в които се смесва добитото от много различни пчелари. Поради тази причина най-висок дял при експорта има полифлорният мед. Пазарът в Европа пък е залят с него. "Ние не можем да конкурираме Китай. Според мен нашата ниша е във високия клас и premium продуктите, в малкото, в бутиковото. Тук имаме и голяма сила заради биоразнообразието в страната и възможността пчелите да се хранят с толкова много различни култури", обяснява Петко Симеонов, производител на пчелен биомед в района на София и председател на Сдружението за биологично пчеларство.

Да изнесеш краен продукт обаче не е толкова лесно. "В Европа, от една страна, има много голямо търсене, но, от друга, реалният пазар се държи от няколко големи бранда и никой няма да те пусне", казва още той и посочва, че без необходимите маркетингови усилия в близко бъдеще секторът ще продължи просто да прави суровина, без да получава високата добавена стойност, която би имал, ако изнася готов продукт.

Около една трета от експорта на българския пчелен мед е за Германия, където вътрешната консумация е по-висока от производството. "Германия също така е голям износител, но всъщност това е реекспорт. Купува се румънски или български мед, който се хомогенизира, смесва се с по-ниско качество мед и се изнася. Германските компании са тези, които държат пазара на мед в Европа", казва Симеонов. По думите му за България има далеч по-интересни дестинации да предложи готовите продукти. Такава е Азия и в частност Китай, където въпреки големите годишни добиви има жажда за качество. Друга дестинация е Близкият изток, където културата в бранша е висока.

Биотрендът

В последно време особено интересна става нишата на биологичния пчелен мед. Още в предишния програмен период на земеделската европрограма за пчеларите се отпускаше субсидия от 18.5 евро за отглеждане на пчелно семейство. Понеже такива средства за конвенционалните пчелари няма, много производители се ориентираха към биосертифициране. По данни на Петко Симеонов около половината от всички биопчелари са станали такива именно в този период. В сегашния прозорец на програмата по мярка 11 "Биологично земеделие и животновъдство" субсидията е дори по-голяма. За пчелно семейство в преход към био (тоест които тепърва започват) се плащат 35 евро, а за вече сертифицирано 25 евро. Тези стимули водят и до това, че с бизнеса се захваща буквално всеки, а когато няма необходимата подготовка, много често бързо губи пчелите си. Влизането в нишата на предприемачи, които не знаят какво правят, вреди и на качеството, съответно и на имиджа на продуктите.

"Апетитът е наистина голям. Ако допреди години имаше само две сертифициращи компании, сега те вече са 15", обяснява Николай Караколев, производител на биомед от района на Калофер, който има 130 сертифицирани кошера и се занимава по-отдавна с дейността. За да отговори на условията за био, един мед трябва да е произведен в район без замърсяване, тежка индустрия и активно земеделие. Пчелите пък се отглеждат без лекарства и не могат да се подхранват със захар, а кошерите се обработват със специални бои. Добивите на биомед по правило са по-ниски. "Ако в район с активно земеделие от кошер могат да бъдат извадени и над 40 кг мед, при нас добивът е 10 - 15 кг. Има и години, в които търпим много големи загуби", казва Караколев. По данни на Петко Симеонов средният добив за страната е 17 - 20 кг.

По-ниският добив се компенсира с по-висока цена. В търговските вериги тя е 2 - 2.5 пъти по-голяма от тази на конвенционалния мед, или 25 - 31 лв./кг. На едро обаче цената на двата продукта е еднаква, или 5 лв./кг. Тоест, когато е за износ, биомедът на практика се търгува на стойността на конвенционалния. Все пак при експорта на брандиран като "био" български мед вече има единични успешни практики. А отскоро шест производителя с общо 4500 биопчелни семейства се обединиха в кооператив, за да направят опит за по-солиден пробив на международните пазари.

Кои са големите пчелари и преработватели

В сектора няма официални данни затова кои са най-големите притежатели на пчелни семейства и кошери. По информация на негови представители обаче сред тях са фирмата на Росимир Матеев – "Матеев", която има 2000 пчелни кошера, а плановете й са да достигне 5000. Пчелините са разположени в Ловеч, Дряново и Габрово. Приходите на "Матеев" през 2014 г. са 145 хил. лв. като компанията е на загуба от 20 хил. лв., активите са оценени на 1.7 млн. лв.

Друг голям представител на сектора е председателят на Българския пчеларски съюз 1899 - Стефан Стефанов. Той има над 30-годишен опит в бизнеса и е собственик на 2100 кошера, разположени в района на Лудогорието. Управляваната от него компания "Амброзия" - Разград, в която Стефанов е и миноритарен собственик, има фабрика за преработка на мед и шест магазина за директни продажби в големите градове на страната. Сред другите по-големи пчелари са Илия Павлов – с 1600 кошера, Симеон Тодоров – над 1300 кошера, Борис Бормалийски от Хисаря с 900 и новоучерденият коператив на шест биологични производителя "Бългериан ограник фуудс" - с 4500 кошера.

Големите в преработката са "Рам комерс", "Оберон", приближената до производителя на хляб "Симид" пловдивска фирма "Апитрейд", "Герада" и "Бул мед", в която има полско участие.

Темата накратко

Пчелният бизнес в България расте бързо. Основният двигател са европейските и местните субсидии. Но секторът е атрактивен и защото в него се влиза лесно - първоначалните инвестиции и оперативните разходи са ниски.

Въпреки бума пазарите все още остават трудни – вътрешната консумация е ниска, а износът въпреки ръста си от 50% все още е основно на суровина, което не носи висока добавена стойност.

Биологичното пчеларство също е в апогей покрай субсидиите. Голямото производство и тук крие риск от все по-трудни продажби.

Ако е вярно, че пчелите умират, защо тогава световното производство на мед расте? Отговорите на този въпрос са много, но ако трябва да го отнесем към България, обяснението е основно в субсидиите. Бумът на пчеларството в страната се дължи най-вече на растящото финансиране от европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. и националните дотации, които покриват 70% от разходите за покупка на кошери и пчелни семейства. Тези два инструмента повишиха интереса на предприемачите към бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    grantovprotester avatar :-|
    grantovprotester

    Важно е качеството. От тия субсидии нищо добро нема да излезе. По-добре да се инвестира в образование и наука, а в земеделието да се произвежда колкото и каквото търси пазарът.

  • 2
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart

    Отлична възможност за дребен бизнес, особено в обезлюдените и екологично чисти планински региони.

  • 3
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#1] от "grantovprotester":

    Да, ама не. На теория може и да си прав, но на практика когато останалите държави субсидират, то ние нямаме избор - ако няма субсидии, производството няма да е конкурентоспособно.

  • 4
    grantovprotester avatar :-|
    grantovprotester

    До коментар [#3] от "Ангел":

    Ами не е ли очевидно че говоря за ЕС като цяло, след като не можем да решаваме сами по такива въпроси. Тая глупост със субсидиите трябва да се прекрати на ниво ЕС, както и да се защити европейския пазар от внос на субсидирани стоки отвън. Ние и със субсидии пак сме неконкурентни, защото у нас са по-ниски отколкото в старите членки, а да не говорим за почти безлихвените кредити, които получават на Запад.

  • 5
    just avatar :-|
    just

    Много интересно след като има "Меден Бум" защо огромна част от меда който се продава в БГ си е или чисто менте или някаква безумна смес.
    Отговори; 1.изобщо няма такъв бум, просто се усвояват едни пари от
    програми-национални и на ЕС за подпомагане на земеделието, тоест по-простичко казано, поредните измами и злоупотреби
    2. средствата се усвояват от няколко големи т.нар. производители, което отново е вариант на първия
    3. Мед изобщо не се произвежда/отчита се само документално/ а директо се краде от фондовете, отново подвариант на първия.

  • 6
    gogo2011 avatar :-|
    gogo2011

    До коментар [#5] от " just ": Има бум, но медът в повечето случаи е с неприемливо качество за износ - съдържа антибиотици.

  • 7
    opetkov50 avatar :-|
    Oggie Petkov

    До коментар [#1] от "grantovprotester":

    Няма връзка между качество и субсидии, а ти вероятно си дежурния хейтър.

  • 9
    everlast666 avatar :-|
    everlast666

    Само не можах да разбера субсидиите до стимулиране или до симулиране на медопроизводство водят ...

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Трябва всички субсидии да се спрат, но няма да стане. На локално ниво спиране на субсидиите ще значи глад и смърт за така или иначе обезлюдените селски райони.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK