Итън Капщайн: Бизнесът трябва да говори повече за ролята си в обществото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Итън Капщайн: Бизнесът трябва да говори повече за ролята си в обществото

Ако компаниите мълчат за дейността си, правителствата завземат все по-голям дял от икономиката, смята проф. Капщайн

Итън Капщайн: Бизнесът трябва да говори повече за ролята си в обществото

Асоциираният партньор в консултантската компания Steward Redqueen пред "Капитал Daily"

Мария Иванова
2987 прочитания

Ако компаниите мълчат за дейността си, правителствата завземат все по-голям дял от икономиката, смята проф. Капщайн

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Проф. Итън Капщайн е асоцииран партньор в консултантската компания Steward Redqueen, която има за цел да помогне на бизнеса да работи за обществото. Понастоящем той е гост-преподавател в университета "Принстън" в САЩ, а в миналото е ръководил Факултета по икономика в бизнес училището INSEAD, като освен това е заемал различни позиции в учебни заведения като Харвардския университет, бизнес училището Wharton към университета в Пенсилвания, Университета на Минесота, както и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проф. Капщайн беше в България, за да представи изготвения от Steward Redqueen първи по рода си доклад за социално-икономическото въздействие на системата на "Кока-Кола" в страната. Според изследването пряката добавена стойност (данъци и заплати), генерирана от системата за 2015 г., е 98 млн. лв. (или 0.5% от БВП), като освен това тя допринася за допълнителна добавена стойност от 455 млн. лв. чрез данъци, заплати и печалба на доставчици и търговски партньори.

Защо е необходимо за компаниите да измерват своето социално-икономическо въздействие?

Във все по-голяма степен т.нар. заинтересовани лица (stakeholders), както и да ги определяте, се интересуват от данни. Мисля, че станахме свидетели на истински напредък в това отношение от времената на първите доклади за корпоративна социална отговорност, които бяха просто едни лъскави брошури, показващи нещата, които компаниите правят. С времето хората придобиха повече опит и започнаха да искат да видят данните, които стоят зад това. Смятам, че това наистина подейства като мотивация за такъв тип проучвания, за което разработихме и методология, с която да ги адресираме. Но желанието да се отговори на заинтересованите лица не е единственото. Според нас някои компании като Coca-Cola, които наистина искат да са близо до пазарите си, действително искат да разберат какво е въздействието им и да разберат взаимоотношенията си с различни сектори. Така че това е методология за количествено определяне на това какви са тези взаимоотношения. Смятам, че дори опитни компании като Coca-Cola може да не знаят как влияят на секторите, с които работят, доколко близка е връзката им с различни сектори на икономиката. Така че мисля, че някои компании започват да мислят в тази посока и от стратегическа гледна точка.

В едно свое интервю разказвате, че за Unilever например това е било част от стратегията им за това как да развиват дейността си в някои развиващи се страни. Доколко според вас това може да се отнася и за България?

За компания като Coca-Cola например това може да им помогне да разберат от кои сектори черпят суровини, какво си набавят от местния пазар, какво внасят, какви са възможностите за промяна на този микс с времето, т.е. такива проучвания могат да им дадат по-дълбока представа за всичко това, както и да им помогнат да идентифицират по-точно, отколкото са можели да го направят преди, кои са ограничаващите фактори в българската икономика, които забавят дейността им тук.

Какво може да направи една компания, която вече разполага с подобен доклад за социално-икономическото си въздействие, за да задълбочи влиянието си?

Компаниите използват тези доклади за различни цели – за да достигнат до всички заинтересовани лица, за по-стратегически цели, за разговорите си с местните власти или с други непазарни групи. Така че наистина зависи от това за какво ви е нужен подобен доклад. При Coca-Cola вероятно също на отделните пазари се използват с различни предназначения – не съм обсъждал обстойно с местните мениджъри как възнамеряват да го използват.

Въпросът ми беше по-скоро какво бихте посъветвали да направи компания, за която вече сте изготвили такава оценка и която иска да засили въздействието си върху местната икономика?

Има няколко неща. Могат да търсят възможности за местни доставки – това може би бил най-значителният начин, по който биха могли да увеличат влиянието си. Също така биха могли да разгледат възможностите да инвестират в различни области на растеж. Компании като Coca-Cola например правят това по естествен път, тъй като са много близо до пазара. Ние работим за широк спектър компании и някои са по-отдалечени от непосредствения потребител – правим например проучвания за миннодобивни дружества, които са много по-далеч от преките потребители на минни продукти и които оперират по-скоро в своеобразни анклави на икономиката. Докато при Coca-Cola непосредствената връзка е много по-характерна – те действително знаят какво се случва в ежедневния живот и каква е, така да се каже, нервната му система. Мисля, че това е една от тайните на успеха им – фактът, че познават толкова добре потребителите.

Казвате, че търсенето на информация от страна на публиката е един от основните двигатели за изготвянето на подобни проучвания, но редица компании все още не са много склонни да споделят данните си. На какво се дължи това според вас и какво бихте ги посъветвали?

Това е интересен аспект. Когато направих проучването за Unilever, което беше много отдавна, преди повече от десет години, това беше еднократен проект – знаете, че съм университетски преподавател, но тогава това ми се стори интересно, така че го приех. Но за самия мен резултатите се оказаха толкова интересни, че си помислих, че всяка компания по света би го сметнала за фантастично, и очаквах, че ще има значително търсене на подобни проучвания. Но много компании все още гледат с неохота на това и често чуваме аргументи от типа: "Ако публикуваме подобен доклад, хората ще питат защо не направим нещо повече. Така че каквото и да кажем, ще бъдем атакувани. Така че по-добре нищо да не казваме." Ето защо смятам, че много компании все още заемат много отбранителна позиция по отношение на ролята си в обществото. Мисля, че това е грешка и че трябва да предават посланието си. В продължение на години ходех на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, и казвах на висшите мениджъри "трябва да говорите, да излъчите посланието си", но усещането ми беше, че техните представи бяха в стил "е, всеки знае колко сме важни за икономиката", но смятам, че със засилването на социалния натиск по света започнаха да осъзнават, че действително трябва да говорят за това.

Защо смятате, че трябва да го правят?

Защото смятам, че в крайна сметка именно частният сектор е този, който е от основно значение за иновациите, за растежа, за създаването на работни места и всички тези неща. Вземете за пример Европа – когато бях дете, правителствените разходи, направени от европейските правителства, формираха средно по 20% от БВП, а сега е делът е 60%. В САЩ преди делът беше 20%, а сега говорим за 40-50%. Така че това, което изтъквам на хората от частния сектор, с които се срещам, е, че с растежа на правителствата за тях остава все по-малък дял. Така че за тях е по-добре да започнат да говорят повече за това, което правят, и за услугите, които осигуряват, защото в противен случай съответното правителство ще продължава да разширява дейността си. Прекарах част от детството си в Съветския съюз и не държа да ставам свидетел на повторение на това как държавата превзема икономиката.

Това ли спира възстановяването на растежа на европейските икономики в сравнение с американската?

Мисля, че размерът на правителствата действително е проблем, с който самите те в Европа трябва да се справят, но това е трудно, тъй като за целта е необходимо самите правителства да се реформират.

Смятате ли, че правителствата трябва да насърчават изследването на социално-икономическото въздействие на компаниите?

Те имат достатъчно работа за вършене, не съм сигурен, че трябва да казват на компаниите да правят такива проучвания или пък това да се превръща в поредната регулация със съответната европейска директива за това как да се правят изследванията на социално-икономическото въздействие и създаването на европейски орган, който да одобрява начина на провеждането им. Надявам се, че самите компании ще видят ползата от това да го правят.

Правили ли сте подобни проучвания за други български компании?

Не. Никой не е искал.

Знаят ли българските компании за тази възможност?

Дори в САЩ или във Великобритания все още много малко компании го правят. Това все още е доста иновативно нещо, така че не е толкова широко разпространено. Изследванията ни за Coca-Cola за Гърция и за Италия например също бяха първите такива за тези страни.

Само за големи мултинационални компании ли са подходящи този тип проучвания или по-малките дружества също да ги правят? И какви са спецификите в този случай?

Правили сме такива изследвания и за по-малки компании, дори в Африка. Има различни възможности. За някои по-малки компании например сме предлагали проучване на сектора. В такива случаи това може да се координира и от местна браншова организация, която да обедини няколко компании за съвместното провеждане на такова проучване. Доколко знам за България е правено нещо подобно за сектор храни и напитки.

В презентацията си казахте, че инвестициите са най-големият знак за оптимизъм за бъдещето – има ли България повод за оптимизъм?

Ами ето, Coca-Cola инвестират. Сутринта пък четох за нова инвестиция на Telus International в аутсорсинг в страната. Едно от нещата, които България има, е човешкият капитал. При това той е сравнително евтин в сравнение с много други пазари и имам усещането, че хората започват да откриват това и да осъзнават, че има възможности за дейност в тази среда, която е сравнително евтина за Европа.

Интервюто взе Мария Иванова

Проф. Итън Капщайн е асоцииран партньор в консултантската компания Steward Redqueen, която има за цел да помогне на бизнеса да работи за обществото. Понастоящем той е гост-преподавател в университета "Принстън" в САЩ, а в миналото е ръководил Факултета по икономика в бизнес училището INSEAD, като освен това е заемал различни позиции в учебни заведения като Харвардския университет, бизнес училището Wharton към университета в Пенсилвания, Университета на Минесота, както и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проф. Капщайн беше в България, за да представи изготвения от Steward Redqueen първи по рода си доклад за социално-икономическото въздействие на системата на "Кока-Кола" в страната. Според изследването пряката добавена стойност (данъци и заплати), генерирана от системата за 2015 г., е 98 млн. лв. (или 0.5% от БВП), като освен това тя допринася за допълнителна добавена стойност от 455 млн. лв. чрез данъци, заплати и печалба на доставчици и търговски партньори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • emilm13

    Еврейски простотии! "Направи добро и го хвърли на бунището!" Повечето от тези проучвания имат само маркетингов характер. А за Кока Кола, ако иска да помогне на света - да се самозакрие!

  • 2
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    На всеки тон продукция, Кока Кола създава работа за 3-ма зъболекари и 1 диетолог. И това ако не е социален отпечатък, здраве му кажи..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK