Газовият хъб в България няма да предложи добра цена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газовият хъб в България няма да предложи добра цена

Газовият хъб в България няма да предложи добра цена

Жан-Арнолд Виноа, почетен директор на Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия

4572 прочитания

Регулираните цени възпират консуматорите да използват енергията умно.

Жан-Арнолд Виноа е почетен директор на Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия, която оглавява допреди пенсионирането си. Занимава се основно с въпросите на вътрешния енергиен пазар, и по-специално на пазарите на електроенергия и газ на едро и дребно, сигурността на енергийните доставки и електроенергийната мрежа. До 2014 г. той е специален съветник и на еврокомисаря, отговарящ за енергетика, Гюнтер Йотингер. Виноа е съветник и на европейския тинк-танк Jacques Delors Institute. Пред да се присъедини към Европейската комисия през 1987 г., практикува като адвокат. С Виноа разговаряме за предизвикателствата пред енергийния съюз и за развитието на сектора по време на 14-та годишна конференция на газовата инфраструктура в Европа – GIE, която се проведе в София. Той коментира и идеята на премиера Борисов за създаване на газов хъб в България.

Смятате ли, че проектът за газов хъб в България има икономическа логика и е жизнеспособен?

- В САЩ, който е най-големият газов пазар в света, има един-единствен хъб – Henry Hyb. Това, което изисква единствено само неговото наличие, е обслужването му, което се нуждае от критична маса микс на природен газ. Аз бих препоръчал и на европейско ниво също да има само един хъб, който да може да предложи най-добрата цена, и това може да е немският TTF, защото имат достатъчно ресурси от газ, с които да се търгува. Aко в България бъде направен хъб, той никога няма да е достатъчно силен, за да може да предложи най-добрата цена. А от потребителска гледна точка това е най-важният въпрос.

Защо създаването на енергиен съюз е толкова важен въпрос за ЕС?

- Това е важен проект, защото той излиза извън рамката на вътрешните пазари, което означава осигуряването на преноса на енергия между страните, което е изключително важно, особено след конференцията за климата в Париж. Там беше зададена ясна посока какво трябва да бъде постигнато за преминаване към нисковъглеродна икономика чрез спестяването на енергия и използването на местните ресурси. Енергийният съюз има ключова роля за постигането на тези цели. Идеята за този съюз е, а генерална дирекция енергетика към Европейската комисияче към енергетиката трябва да се подходи от гледна точка на консуматора. Това означава да не говорим повече за електричество и газ, а за обслужване на клиентите. По този начин на консуматорите се дава водеща роля, свързана с това как да използват енергията, тъй като тя може да се използва и умно и глупаво. Това превръща търсенето в ключов въпрос през последнитe години.

Другият подход е много важен за геополитиката и се отнася до иновациите и потенциала на индустрията. Важно е по какъв начин информационните технологии могат да бъдат използвани чрез платформа, в която има различни данни, които могат да се комбинират, водейки до революция в организацията. Това, за което говоря, е дигитализирането на енергетиката. Вижте какво Google прави с Nest. Това е умен термостат, който адаптира температурата в твоя дом според твоя начин на живот, като по този начин се спестява енергия. Това е нова концепция, това е обслужване, а не просто киловати.

Енергийният съюз наистина се опитва да подпомогне енергийните компании да се променят. Задачата е да постигнем тези цели, като въвлечем всички граждани. Това е демократизация по отношение на енергетиката и е една от петте основни задачи на енергийния съюз. Останалите са дигитализация на компаниите, диверсификация на източниците, използване на собствените ресурси и дипломация при отношенията с трети страни. Това е енергийният съюз и стъпките, които трябва да бъдат извървени в следващите 10 години.

Как според вас може да бъде постигната тази демократизацията по отношение на консуматорите?

- Това е много просто. Основното, от което хората се интересуват, е тяхната сметка и дали тя нараства. Консуматорите са чувствителни по отношение на цените и това може да ги накара да действат, като например се превърнат в производители на енергия, като инсталират соларни панели на своите покриви или като използват геотермални системи. Също така на общинско ниво може да се използва и енергията на вятърните паркове. Когато имаме информация за технологиите, всичко е възможно. Вече има много хора, които регулират температурата в своите домове от своите смартфони, като по този начин контролират напълно използването нa енергията.

От друга страна, цените трябва да водят интереса на потребителите да използват енергията в най-добрия момент. Те трябва да знаят в кой момент електроенергията е скъпа и да не включват миялната си машина точно тогава. За целта обаче ние имаме нужда от система, която да казва на машините кога е най-добрият момент да използват енергията.

Националните правителства обаче има какво още да научат, тъй като те вярват, че трябва да предпазват потребителите чрез регулирани цени. Тези цени обаче изместват ценовите сигнали и възпират консуматорите да използват енергията умно. Регулираните цени възпират и компаниите да инвестират в нови мощности и енергийна ефективност. В ЕС има около 17 страни, които все още смятат, че цените трябва да се регулират, което не е добра идея.

В различни ваши интервюта вие наричате енергийните компании "динозаври". Може ли да обясните какво точно имате предвид?

- Това, което имам предвид, е моделът, по който те работят и кoйто вече не е актуален. Те са твърде консервативни и не виждат ползите от възобновяемата енергия или спестяването на енергия. Ютилити компаниите не виждат, че ситуацията се променя и на политическо и европейско ниво вече е избран пътят към нисковъглеродна икономика, енергийна ефективност и възобновяема енергия. Вие виждате какво става в някои големи компании в Европа като Enel, които се обръщат към телекомуникациите или германските E.ON и RWE, които разделят конвенционалните и възобновяемите си дейности. Като цяло обаче при големите компании стъпките за промяна, които се предприемат, са много бавни.

Понякога обаче проблемът идва от това, че енергетиката е твърде регулиран сектор?

- Това е един затворен кръг. По отношение на България обаче аз мисля, че вие имате държавни монополи, които диктуват политиката, и администрацията не е толкова силна, за да повлияе върху тези компании. Така те често доминират политическите решения. В тази връзка европейската политика се стреми към създаването на няколко основни играча на пазара, а не само един, които да се конкурират и да взимат различни решения, което ще провокира и промените. И това се случва. В последните 10 години ситуацията се промени много. Може би не толкова в България, където пазарът все още е доминиран от един играч (Националната електрическа компания - бел. ред.).

Това ли имате предвид, когато казвате, че политиците трябва да помисля първо за търсенето на енергия, а не за предлагането й?

- Аз мисля, че това е единственият начин да спрем лобитата, които са много силни в енергетиката. В този сектор лобитата са вертикални и се интересуват от интересите на петролна индустрия, на газовата индустрия или възобновяемата индустрия и други, което не мисля, че е правилният начин да се гледа на нещата. Ние сме консуматори и не се интересуваме откъде идва енергията, дали е ядрена, газ или възобновяема. Ти просто искаш обслужване, за да може да заредиш телефона си.

Има, разбира се, и конфликти, като в Полша например, където цялата електроенергия се произвежда от въглища и това се използва като социална политика и влияе директно каква електроенергия да се произвежда и какво обслужване да получават потребителите.

Регулираните цени възпират консуматорите да използват енергията умно.

Жан-Арнолд Виноа е почетен директор на Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия, която оглавява допреди пенсионирането си. Занимава се основно с въпросите на вътрешния енергиен пазар, и по-специално на пазарите на електроенергия и газ на едро и дребно, сигурността на енергийните доставки и електроенергийната мрежа. До 2014 г. той е специален съветник и на еврокомисаря, отговарящ за енергетика, Гюнтер Йотингер. Виноа е съветник и на европейския тинк-танк Jacques Delors Institute. Пред да се присъедини към Европейската комисия през 1987 г., практикува като адвокат. С Виноа разговаряме за предизвикателствата пред енергийния съюз и за развитието на сектора по време на 14-та годишна конференция на газовата инфраструктура в Европа – GIE, която се проведе в София. Той коментира и идеята на премиера Борисов за създаване на газов хъб в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    _dan_ avatar :-?
    _dan_

    "Аз бих препоръчал и на европейско ниво също да има само един хъб, който да може да предложи най-добрата цена, и това може да е немският TTF ..." Ето до какво води безвъзмездното предоставяне на българският суверенитет на разни чиновници в Брюксел от предатели, като боко, цецо, ореха или стойнев!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Блаженни са вярващите! :-) Аман от ентусиасти рИформатори от емропейски "мащаб".....

  • 3
    lottalove avatar :-|
    mr.lottalove.

    "Aко в България бъде направен хъб, той никога няма да е достатъчно силен, за да може да предложи най-добрата цена. А от потребителска гледна точка това е най-важният въпрос."

    Пряко лобира за германците!

    Хъбчето на Боко може да получава газ от няколко места, вкл. роден добив. Що пък да не е силно?!

  • 4
    bajtan avatar :-P
    dark'star

    Хъба е система от тръби и кранове - няма да предложи на никого нищо :-) От къде газ ???

  • 5
    ijj avatar :-|
    ijj

    "В САЩ, който е най-големият газов пазар в света, има един-единствен хъб – Henry Hub."

    Това твърдение е дискусионно - може би зависи какво точно се разбира под думата "хъб". Иначе по данни на US Energy Information Administration газовите хъбове в САЩ са многобройни, а още по-многобройни са търговските центрове за газ:

    https://www.eia.gov/pub/oil_gas/natural_gas/analysis_publications/ngpipeline/MarketCenterHubsMap.html

    От друга страна, вярно е че цените в Хенри Хъб имат ориентировъчно значение за всички останали газови цени.

  • 6
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    Този прилича на проф. Вучков не само външно! Като геостратегическо положение България, вероятно е по-удобна за общоевропейски хъб. Лошо, че в ЕС още господстват дребнонационалистически настроения!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK