Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

3124 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


НЕК е осъдена да плати 620 млн. евро за АЕЦ "Белене"

Националната електрическа компания е осъдена от Международния арбитраж в Женева да плати 620 млн. евро заради прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене", стана ясно миналия четвъртък (16 юни). Делото бе заведено от изпълнителя – руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), през 2011 г. първоначално за 58 млн. евро, но след спирането на проекта от правителството на ГЕРБ през март 2013 г. искът беше увеличен до 872 млн. евро, а впоследствие набъбна на над 1 млрд.

Искът на руската компания включваше поръчаното от НЕК оборудване през 2008 г. на стойност 672 млн. евро, както и по-малки суми по други анекси и неустойки за пропуснати ползи. До спирането на проекта за АЕЦ "Белене" на АСЕ са били платени общо 384 млн. евро, а други 40 са били фактурирани, но неплатени. С решението на Министерския съвет от 28 март 2012 г. за спиране на проекта се признаваше, че НЕК е поръчала оборудване за над милиард лева.

Засега управляващите поддържат тезата, че решението на арбитража няма да има особени негативни последици за България и най-вече няма да се отрази в цената на електроенергията за потребителите. Пред БНР заместник-председателят на енергийната комисия Делян Добрев коментира, че това няма да се отрази по особен начин, защото в баланса на НЕК един актив се сменя с друг – " ние плащаме, но срещу тази сума получаваме актив, нямаме неустойки, нямаме пропуснати ползи, нямаме наказания, санкции, ескалация", посочи Добрев. Възобновяване на проекта "Белене" като възможен вариант също се отхвърля, а премиерът Бойко Борисов коментира, че готовите реактори могат да бъдат продадени на Иран. "Ако намерим къде да го продадем заедно с руската страна, това ще бъде най-доброто решение", заяви Борисов пред журналисти, цитиран от "Медиапул".

200 млн. евро са похарчени

за спрените блокове

на АЕЦ "Козлодуй"

За извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", които бяха спрени по настояване на ЕС, досега са похарчени 200 млн. евро. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Делян Петров. Средствата са осигурени от Международен фонд "Козлодуй" (МФК), който се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и са част от гранта от общо 500 млн. евро, който страната ни трябва да получи като компенсация за спирането на ядрените съоръжения.

Според новите изисквания на фонда за проектите, които се осъществяват след 2017 г., обаче трябва да има и българско съфинансиране. Според Петров такова ще бъде осигурено от специален фонд, в който се събират част от приходите от продажбата на електроенергия за извеждането от експлоатация на блоковете. По думите му специално за 3-и и 4-и блок са събрани 300 млн. лв.

Тепърва за извеждането от експлоатация на малките четири блока ще бъдат изхарчени още 100 млн. евро, които са необходими за нарязването на самите реактори, обясни Петров. Той обаче уточни, че процесът по извеждане от експлоатация специално за 1-и и 2-и блок вече е към своя край.

Китай ще осигурява 25% от тока си от вятърни централи

Китай ще произвежда повече от една четвърт от електричеството си от вятърни източници до 2030 г., а след реформите в енергийния сектор числото може да достигне дори една трета, пише в доклад на учени от Massachusetts Institute of Technology, публикуван в списание Nature Energy, съобщава The Guardian. Според доклада Китай вече може да се счита за световен лидер във вятърната енергия, след като миналата година капацитетът на вятърните инсталации в страната достигна 145 GW, доста над тези в Европа и в САЩ. Въпросът е, че той далеч не се използва целият поради различни причини, като например липсата на гъвкавост на електрическата мрежа в страната. До 2030 г. авторите все пак смятат, че възобновяемите енергийни източници ще произвеждат една пета от основните нужди на Китай.

Усилията на Китай да развие възобновяемата енергия са разбираеми предвид сегашната реалност в страната, където над 70% от електричеството все още се произвежда от въглища, а нивата на замърсяване в китайските градове отдавна будят тревоги. Интеграцията на вятърната енергия в енергийната система в страната обаче трябва да преодолее няколко сериозни предизвикателства, свързани с негъвкавата електрическа мрежа и променливостта на вятъра.

Румъния запорира активи на собственика на Rompetrol

Върховният касационен съд на Румъния потвърди запора на активи на казахстанската KazMunaiGas International, която е собственик на групата Rompetrol, съобщава SeeNews. Съдебното решение засяга активи на стойност 3 млрд. леи (668 млн. евро) на KMG International и две от дъщерните й дружества в страната - Rompetrol Rafinare, която е оператор на най-голямата рафинерия в Румъния Petromidia, както и Oilfield Explorations Business Solutions, известна в миналото като Rompetrol.

Запорът бе наложен през май като част от разследването за нарушения, извършени след приватизацията на групата Rompetrol. KMGI коментира, че решението на съда е "изключително тежко и ненужно", като се има предвид фактът, че няма никакъв риск за изчезване, разрушаване или премахване на активите на групата. KMGI също така изтъква, че разследването на властите засяга нарушения от периода 1999-2000 г., когато още не е притежавала мажоритарен дял в Rompetrol.

БЕХ се подготвя за издаването на облигации

До средата на юли Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще е готов с документацията за пласирането на облигации на ирландската борса на стойност над половин милиард евро. Това заяви изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред журналисти по време на ядрения форум, организиран от "Булатом" във Варна. Пласирането на емисията е необходимо на холдинга, за да покрие взетия вече мостов заем от 535 млн. евро, с който НЕК трябваше да се издължи на двете американски централи "АЕS Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", които от своя страна трябваше да се издължат с тези средства на държавната "Мини Марица-изток".

По думите на Иванов в момента пазарите са благоприятни, но трябва да се отчете негативният ефект, който може да последва референдума на Великобритания. Поради тази причина холдингът предпочита да види неговото отражение и след това да избере най-благоприятния момент за пускането на емисията.

"Енерго-про", която притежава електроразпределителното дружество в Североизточна България, е договорила нов заем от Банка ДСК за 114 млн. лв. Кредитът е с изключително атрактивна лихва - едномесечен 1М Sofibor (който в момента е 0.006) + 1.30% годишно, но не по-малко от 1.30% годишно.

Tokyo Gas ще купи 25% от шистовото находище Eagle Ford в САЩ, съобщи компанията, цитирана от Reuters. Компанията, която захранва с газ най-големия град в Япония, съобщи за придобиване на дял в от VirTex Producing, като смята да изразходи за целта до 8 млрд. йени (76.6 млн. долара).

Арбитражният съд в Стокхолм, в който се разглеждаше спорът между Литва и "Газпром" за искани компенсации в размер на 1.4 млрд. евро за доставки на газ на завишени цени в периода 2004 - 2012 г., не вижда вина в руската компания. Това стана ясно от изявление на министъра на енергетиката на Литва Рокас Масюлис, цитиран от "Интерфакс".

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Фотограф: PAWEL KOPCZYNSKI

НЕК е осъдена да плати 620 млн. евро за АЕЦ "Белене"

Националната електрическа компания е осъдена от Международния арбитраж в Женева да плати 620 млн. евро заради прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене", стана ясно миналия четвъртък (16 юни). Делото бе заведено от изпълнителя – руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), през 2011 г. първоначално за 58 млн. евро, но след спирането на проекта от правителството на ГЕРБ през март 2013 г. искът беше увеличен до 872 млн. евро, а впоследствие набъбна на над 1 млрд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK