От финансовите резултати на компаниите в топ 20 в сектор горива се вижда, че най-рентабилни през 2015 г. са били големите вериги "ОМВ България", "Шел България", "Еко България", вносителят на пропан-бутан "Газтрейд" и търговецът с авиационно гориво "Лукойл ейвиейшън България". Отново логична закономерност, тъй като от сектора никога не са отричали, че големите маржове се правят именно на пазара на дребно, а големите обороти идват от продажбите на едро. Дори традиционно губещата бургаска рафинерия отново е на загуба, но значително по-малка от обичайните й негативни финансови резултати. За 2015 г. минусът е 39 млн. лв., нищо на фона на предходния негативен финансов резултат от над половин милиард лева. За 2015 г. рекордьор по загуба е "Петрол". Покрай КТБ, а и преди това, търговецът беше затиснат със заеми за стотици милиони, после мина под контрола на Гриша Ганчев и оздравяването явно ще отнеме повече време.

На фона на ценовото благополучие за сектора през 2015 г. на пазара интересни и значими сделки по-скоро липсваха. Петролните компании обаче присъстваха в новинарския поток заради споровете и взаимните обвинения между подсектори на пазара. Големите вериги, членове Българската петролната и газова асоциация, обвиниха различни вносители в контрабанда, пласирана с помощта на ведомствените бензиностанции. А в началото на тази година Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че ще търси дали на пазара на дребно на горива има картел между седем от големите вериги и злоупотреба с господстващо положение от страна на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас".

До какво водят заводите и хидрокрекингът

Наблюденията на играчите на пазара по отношение на това дали са продавали по-големи количества през 2015 г. се разминават. Според част от тях падането на цената безспорно е довело до ръст на потреблението на горива. Според други обаче покупателната способност на населението е все така ниска и корекциите в цените не могат да стимулират пътуванията. Три са компаниите, които със сигурност са продавали по-големи количества, и това личи още на пръв поглед от приходите им.

С 60% по-голям оборот и най-растяща в сектор горива е русенската "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в Сливо поле. Компанията е собственост на търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ". От 207 млн. лв. проходи през 2014 г. "Астра Биоплант" завършва 2015 г. с 333 млн. лв. Управителят на"Булмаркет ДМ" Станко Станков обяснява ръста с това, че е приключил етапът по преместване на фабриката за биодизел от австрийския град Енс в Сливо поле. Мощности за 13 млн. евро бяха внесени в Русе заради по-голямата близост до суровини и пазари и по-ниските производствени разходи. "Астра Биоплант" също така е успяла да намери пазар извън страната за продукцията си, обясни Станков, като например Гърция, Унгария и други, като за износ отивали около 60% от нея. За настоящата 2016 г. компанията е успяла да подпише няколко годишни договора основно с български големи търговци на горива, но и с чужди, и по тях ще отива основната част от продукцията.

Другите две растящи компании са търговецът на едро "Сакса" и румънската верига "Ромпетрол България". Според представители на пазара последните две компании са заели част от нишата на вноса на горива, освободена от търговеца на едро на "Петрол" - "Нафтекс Петрол". Дълги години "Нафтекс Петрол" вкарваше горива с танкери - дейност, която се обезсмисли след споразумението от средата на 2014 г. за доставка на горива на едро от "Лукойл България" към дистрибутора "Петрол". "Сакса" расте постоянно през последните години и поредният лек ръст на компанията не е изненада. "Ромпетрол България" е част от Rompetrol Group, която през 2007 г. беше купена от държавната петролна и газова компания на Казахстан KazMunayGas (KMG). За 2015 г. компанията майка съобщава, че основният й актив - рафинерията Petromidia, намираща се в Наводари, е достигнала исторически високи нива на дневно производство, което е било пласирано на пазарите. Още по-голямото засилване на играча предстои, като в края на април тази година беше обявено и подписването на joint venture между KMG и китайската China Energy Company Limited (CEFC), като китайската компания влиза с 51% в KMG. Новият партньор е с приходи за 2014 г. от 30.5 млрд. евро и инвестира в енергетиката. Сделката трябва да бъде одобрена от различни европейски и китайски регулаторни органи.

На българска почва по-голямо събитие през 2015 г. в сектор горива е дългоочакваната инсталация за хидрокрекинг на гудрон на бургаската рафинерия. Проектът беше завършен през пролетта на 2015 г., като инвестицията в инсталацията е 1.5 млрд. долара. Съоръжението трябва да даде възможност да се преработва и най-тежката фракция на петрола, като това ще позволи да се извличат повече светли горива (бензин и дизел) от единица петрол. От рафинерията коментираха, че новата скъпа придобивка има голям дял за подобряването на финансови й резултати, въпреки че през 2015 г. тя е била по-скоро в тестов режим и не е работила на пълно натоварване. По-дълбочинна преработка обаче е имало и това си личи. Ефектите обаче по-скоро предстоят. Според представители на бранша производството на по-големи количества дизел в Бургас рано или късно ще се отрази на другите два производителя на дизел в страната – "Инса ойл" и "Полисан", както и на другите по-големи търговци, като ниските местни цени на дизела биха довели до спад на вноса отвън, коментираха от пазара.

Сделки и проекти

На едно по-дребно местно ниво от няколко години големи сделки и размествания в сектора на горивата няма. Изключение прави само малката смяна на собствеността на два от складовете на "Нафтекс петрол" - във Враца, където по непотвърдена информация от пазара собственик е станала русенската ДМВ, която през последните години е една от най-растящите компании в сектор горива в класацията на малките и средните предприятия. Другата продадена база на "Нафтекс Петрол" била в Стара Загора, като отново по непотвърдена информация от пазара е била придобита от "Зара - Е".

"Ромпетрол България" пък се е разделил с част от бензиностанциите си във Варна. Румънският търговец на горива работи на принципа на франчайза. По този модел от 2008 г. до 2015 г. компанията е работила с търговеца на горива "Бенита". Компанията, създадена през 1992 г., развива дейност предимно в Североизточна България - Варна, Добрич, Русе, Търговище, Балчик, Каварна, Дуранкулак и др. От сайта й става ясно, че "по модела на франчайз партньорство фирмата разработи и утвърди шест бензиностанции под логото на "Ромпетрол". В края на 2015 г. като следствие на конюнктурни промени на пазара "Бенита" и "Ромпетрол България", прекратиха по взаимно съгласие франчайзинговия си договор, като независимо от това запазиха своите добри партньорски взаимоотношения". Компанията съобщава, че е стартирала работа със своя собствен бранд.

През 2015 г. нямаше и разширяване на мрежата на най-новата в страната голяма верига Gazprom. Тя започна навлизането си в региона през 2009 г. когато купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в рафинерията в Панчево. Навлизането на българския пазар с дружеството "НИС Петрол" стана през сръбското поделение. То започна през 2011 г. Първо се очакваше да е бързо и да стане посредством закупуването на голяма част от активите на друг играч на пазара. Това не стана, а се възприе стратегията да се купуват единични бензиностанции и терени, като беше придобита и част от лицензирания склад в Костинброд от "Газтрейд". Още през 2014 г. обаче инвестициите спряха, като към момента веригата има 35 бензиностанции и 12-13 терена, които стоят незастроени. Все пак годината е сравнително успешна за компанията, като тя е продала двойно по-големи обеми в сравнение с 2014 г. Източници от пазара разказват, че тя е започнала по-ефективно да използва и петролната си база, предлагайки услугата по съхранение на задължителните военновременни запаси на други големи играчи на пазара, а негативният й финансов резултат се свива.

Активни в инвестициите обаче са компаниите, специализирани във вноса и търговията на пропан-бутан, и по-специално в изграждането на инфраструктурни съоръжения. В средата на миналата година стана ясно, че русенската "Булмаркет ДМ" получава 20 млн. евро финансиране от Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие, като средствата са за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. Целта е използването на втечен природен газ като гориво за всички моторни плавателни съдове по реките Рейн, Майн и Дунав.

С довършването на пристанището си се бори още един търговец на пропан-бутан - "Газтрейд". Компанията от 2003 г. строи пристанище за втечнен газ (LPG - liquefied petroleum gas) на Белославското езеро край Варна. През миналата година стана ясно, че проектът се бави на финалната права, като цялата база е готова, но липсва мястото, на което да се разтоварват корабите, заради усложняването на процеса от страна на министерството на транспорта. Идеята на собственика на компанията Милчо Василев е да се направи т.нар. пирс (мост) навътре в езерото и корабът да се швартова на 200 - 300 метра от брега и да разтоварва горивото по тръби. Институциите обаче настояват първо да се направи кей на брега и едва след това да се направи пирс, като се удължи процесът и едно нещо ще бъде правено два пъти.

Варненско чудо, картели и други борби

Освен с ниските цени изминалата 2015 г. ще се запомни още и с многото битки между различните играчи на пазара. Големите компании от Българската петролна и газова асоциация с изявен лидер "Лукойл България" обявиха, че сивият пазар на горива е около 30%, и обвиниха различни вносители в контрабандна търговия, като пласирането на горивото до крайните клиенти ставало с помощта на ведомствените бензиностанции. Целият процес се случвал със знанието и благоволението на митническите власти и контролираните от тях митнически складове, а от него държавата губела между 600 и 800 млн. лв. на година. Големите вериги настояха да се затегне контролът върху ведомствените бензиностанции, като собствениците им на свой ред твърдяха, че зад обвиненията се крие просто желанието на големите да контролират целия пазар и да ограничат конкуренцията. За да демонстрират какво ще се случи, ако трябва да разчитат изцяло на веригите, в рамките на един ден през юли земеделски машини се наредиха на бензиностанции в цялата страна и предизвикаха опашки по обектите. В крайна сметка беше прието до 30 ноември земеделските производители и транспортните компании, които притежават надземни резервоари, да подадат информация до НАП за тях, като и сега от сектор горива твърдят, че контролът върху тези обекти не работи.

Основното лице, което се прочу с петролния си бизнес обаче, е лидерът при аптеките Веселин Марешки с няколкото си бензиностанции VM Petroleum. Първият му обект във Варна, на който се появиха цени с около 20 стотинки по-ниски от средните на пазара, предизвика опашки от автомобили и явлението петролен туризъм. Варна пък оглави класацията на областите с най-ниски цени на горивата, тъй като конкурентите на Марешки се видяха принудени също да смъкнат цените. Започнаха и разследванията откъде и на какви цени се снабдява Марешки, прави ли непозволен дъмпинг на цените, продавайки на загуба, всичко с цел политически PR ли е и т.н. Марешки обаче все още е много далече от влизане в секторната класация на "Капитал 100".

Друг процес, който започна през 2015 г. и резултатите от него ще се чакат в бъдеще, е поредната проверка на Комисията за защита на конкуренцията. Тя започна секторен анализ през август 2015 г. по искане на премиера. В резултат на анализа КЗК е забелязала, че цените на дребно на "Лукойл България", "Петрол", "ОМВ България", "Шел България", "Еко България", "Ромпетрол България" и "НИС Петрол" в определение периоди през 2013 г. и 2015 г. не следват цената на производителя и цените на едро. В резултат в края на февруари тази година КЗК обяви, че се съмнява, че седемте големи вериги на пазара на горива са в картел, а бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" злоупотребява с господстващото си положение, като комисията ще се опита да докаже всичко това. Проверката обаче едва ли ще доведе до нещо повече от лек удар върху имиджа на компаниите, които имаха иначе една успешна година.