Земеделие: Бавно и трудно нагоре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Земеделие: Бавно и трудно нагоре

"Реколтата на всички зърнени култури се очертава добра тази година, а високите добиви биха компенсирали ниските цени. Прогнозирам, че най-печеливша реколта ще бъде рапицата", казва собственика на "Севан" и "Хранекспорт БГ" Артур Акопян.

Земеделие: Бавно и трудно нагоре

Приходите на международните търговци на зърно растат, при местните спадат

Силвия Радославова
12671 прочитания

"Реколтата на всички зърнени култури се очертава добра тази година, а високите добиви биха компенсирали ниските цени. Прогнозирам, че най-печеливша реколта ще бъде рапицата", казва собственика на "Севан" и "Хранекспорт БГ" Артур Акопян.

© Надежда Чипева


В очакване на една добра година

За производителите и търговците на зърно прецизното бизнес планиране е трудна задача. Първо, защото в земеделието всичко зависи от метеорологичните условия в текущата година и второ, защото дори при идеални условия за отглеждането на културите, високи добиви и отлично качество, международните пазари могат да са в низходящ ценови тренд, което да изпили маржовете на печалба. Приблизително това се случваше на пазара на зърно в последните две години. От друга страна ниските цени могат да бъдат компенсирани с по-големи количества в производството, а една добра и една силна реколта може да върне ръста на бизнеса. Добрата новина е, че през 2016 г. се очаква именно такава.

"Очакваме 10-20% по-висок добив от миналогодишния. За пшеницата сега е важно да няма дъждове, а за царевицата да няма екстремни горещини през юли, когато е опрашването. Ако климатът се запази така благоприятен, можем да говорим дори за рекордна година. Качеството все още не може да се коментира, но добивът ще е добър", обяснява управителят на "Витагрейн БГ" Мартин Русев. Той казва още, че рентабилна култура за производителите през миналата година е била слънчогледът, защото цената се качила много над очакваните нива. През 2016 г. това доведе и до увеличение на засетите площи със слънчоглед, спрямо другите пролетници.

Ключовата роля на зърнопроизводството в българското земеделие е видно не само от износа на зърнени и маслодайни култури, който генерира над 2.5 млрд. лв. годишно, но и от нарастващия бизнес интерес към нишата, покачващите се цени на земеделската земя и окрупняването на стопанствата в сектора. Въпреки тези тенденции производителите и през тази година не успяват да заемат категорично място на върха в класацията на най-големите компании в сектор "Земеделие".

Подреждането отново е доминирано от търговците, като най-големи по приходи през 2015 г. пак са местните подразделения на големите мултинационални компании за търговия със зърно, следвани от българските търговци, които обработват собствени или наети земи. Всички те на практика запазват присъствието си в класацията, без да разместват сериозно местата си. Разликата спрямо предходната 2014 г., в която приходите на петнадесетте най-големите компании в сектора се свиха със средно 17% заради свръхпроизводството на зърно в световен мащаб и спадащите цени, е, че сега някои фирми успяват да отбележат ръст и средното увеличение е 2%.

Това става във все така трудна пазарна среда и е тренд, валиден по-скоро за подразделенията на международните компании. Българските фирми и групи в по-голямата си част отново отчитат намаления в оборота. Различното тази година е и че при тукашните клонове на чуждестранните гиганти печалбите или намаляват, или годината приключва с големи загуби, а при местните компании печалбите са сравнително устойчиви. Новото е, че няколко местни компании се изкачват рязко в класацията.

Успехът на мултинационалните гиганти

Три от петте най-големи по приходи компании са подразделенията на големите мултинационални групи, които се занимават с търговия на селскостопанска продукция. През 2015 г. техният общ оборот доближава 1.2 млрд. лв., което означава, че те стоят зад експорта на близо половината българска зърнена продукция. На върха в класацията за трета поредна година е регионалното дружество на американската ADM Group (Archer Daniels Midland Company) - "АДМ България трейдинг". Приходите му нарастват с 7.5% спрямо 2014 г. и отново се връщат над летвата от половин милиард лева. Печалбата на компанията обаче се свива.

"Действително имаме по-добри резултати през миналата година и това се дължи на по-големия обем купена и продадена стока. Изнесли сме 1.351 млн. тона зърно срещу 1.255 млн. тона в предходната година. Печалбата ни значително намалява и това се дължи на неблагоприятния валутен курс и неблагоприятни валутни сделки", обяснява финансовият директор на "АДМ България трейдинг" Силвия Йорданова. През 2015 г. компанията има 42% повече купена и продадена пшеница, или 836 хил. тона срещу 588 хил. тона от предходната година. Основните пазари на местното подразделение остават вътрешните за ADM Group. Пшеницата е доминиращият фактор за нарасналия търговски обем, но ръст от 37% има и при количествата на ечемика. По-слаба е била търговията на слънчоглед и рапица. Техният обем намалява с около 25% за всяка от двете култури.

"Слънчогледът е много труден вече, тъй като конкуренцията се засили и сред преработвателите, и сред производителите на биодизел. Тук пазарът на тези маслодайни култури е в голяма стагнация за нас", казва Йорданова. "АДМ България трейдинг" се е представила по-успешно и на вътрешния пазар, където дистрибутира торове. В този сегмент ръстът е 12%.

По думите на финансовия директор спадът в печалбата на компанията няма общо с обемите, а идва от валутния курс по хеджове. "Имахме договори в долари, които бяха хеджирани през януари, когато се случиха турбуленции с курса. Те нямаше как да бъдат предвидени през ноември, когато сключихме споразумението, а количествата по него бяха много големи. За сравнение, през 2014 г. имаме 543 хил. лв. разходи по валутни сделки, тази година те са 4 млн. лв. Иначе като бизнес поведение и оперативни резултати сме много по-добри", обяснява Силвия Йорданова.

Подобен тренд през изминалата година има и при другите два чуждестранни търговеца. Това са подразделението на американската Cargill – "Каргил България", и клонът на швейцарската Glencore - "Гленкор грейн България". През 2015 г. двете компании разменят третата и четвъртата позиция в класацията, което се дължи на по-големия ръст в приходите на "Каргил България". Там увеличението е с 26.4%, спрямо 8.4% при "Гленкор грейн". Дружествата обаче приключват годината със загуби от съответно 2 млн. лв. и 10.3 млн. лв. От отчетите за приходите и разходите на двете компании е видно, че отрицателният финансов резултат не се дължи на свиване в основната им дейност, а на различни обезценки и провизии.

Друга новост личи в разходите на "Каргил България" за персонал, които са нараснали значително. От компанията отказаха да коментират резултатите си, но представители на аутсорсинг индустрията казаха, че отскоро фирмата е открила собствен център за изнесени услуги и наема хора в София. Българското дружество е удвоило персонала си от 2014 г. насам.

По-надолу в подреждането попада още една компания с чуждо участие. Това е "Витагрейн БГ", собственост на гръцката Soya Mills, където миноритарни дялове имат Мартин Русев и холандецът Бари Боетерс.

"При нас няма значителна разлика в структурата на приходите и печалбата – запазихме сходни нива като тези от предходната 2014 г. В търговията със зърнени култури всичко е въпрос на правилен тайминг на покупките и на продажбите поради високата волатилност на пазарите и изглежда, че сме се справили добре", казва управителят на дружеството Мартин Русев. Той обяснява, че спадът в приходите на някои от големите търговци се дължи на по-високата конкуренция, от една страна, а от друга, на ниските цени и задържаните от производителите количества, които са доминирали пазара и през 2015 г.

Свиването на приходите на българските компании е по-лесно обяснимо спрямо ръста на международните, тъй като търговията в последните две години беше изключително трудна по отношение опазване на маржовете", казва още Русев, който е и председател на Българската асоциация на търговците със зърно и фуражи.

Трудна година за българските групи

Сред лидерите в търговията със зърно и през изминалата година се нареждат свързаните бургаски компании "Севан" и "Хранекспорт БГ", чиито приходи обаче се свиват. При "Севан" спадът е за втора поредна година и е с 12%, а при "Хранекспорт БГ", която през 2014 г. порасна с 11%, изминалата година също е била трудна - оборотът намалява с близо 21%. Макар и така обаче, дружествата, които имат общи собственици, са генерирали заедно приход от 466 млн. лв., тоест могат да завземат категорично второто място сред големите търговци, оставяйки третия и четвъртия в лицето на "Каргил България" и "Гленкор грейн" доста по-назад. "Севан" освен това е и компанията в сектора с най-висока печалба. През 2015 г. финансовият й резултат е 11.4 млн. и нараснал малко спрямо година по-рано. "Хранекспорт БГ" също е излязла на печалба от 1.9 млн. лв. Артур Акопян, собственик и управляващ в двете дружества, обяснява, че свиването в приходите се дължи на ниските изкупни цени през миналата календарна година.

"Но наред с по-ниските цени, се свиха и търгуваните количества, тъй като фермерите задържаха продукция в очакване на повишение на стойността", казва Акопян. "През 2016 г. тази тенденция ще се обърне. Очакваме ръст от 10%, който практически ще върне нивата на прихода от предишните години. Реколтата на всички зърнени култури се очертава добра, а високите добиви биха компенсирали ниските цени. Прогнозирам, че най-печеливша реколта ще бъде рапицата", допълва собственикът. За положителните резултати принос ще има и разширяването на бизнеса. Компанията пусна нова база за съхранение на зърно с капацитет 300 хил. тона в близост до Бургас. През 2015 г. беше увеличен и автопаркът й – със 100 нови автомобила.

Ръст на приходите и изкачване с две места в класацията регистрира българската семейна компания "Балджиеви 91", която е част от базирания в Севлиево холдинг "Балеа груп". Той развива земеделски бизнес и търговия с препарати за растителна защита, торове и семена в Севлиево, Свищов, Нова Загора и Пловдив. "Балеа груп" обработва 50 хил. дка земя за зърнопроизводство. Собственици на компаниите в групата са Драгомир и Маша Балджиеви, като Балджиева е и директор на холдинга с пряко управление на търговията със зърнена продукция. Пред "Капитал" тя не коментира финансовите резултати на компанията. От отчета на "Балджиеви 91" е видно, че приходите идват основно от продажба на торове, посевен и посадъчен материал, и производство на селскостопанска продукция. В компанията са заети 75 души, а сред по-големите клиенти са "АМВ агро" , "Агро резерв", "Деметра И И", "Агро фермер" и "Гардения". "Балджиеви 91" е сред малкото местни компании в топ 20, които успяват да завършат годината с увеличение на приходите. Ръстът на оборота е с 11.4%, а печалбата е пораснала с близо 21% до 6.6 млн. лв.

Въпреки свиването на бизнеса фирмите на най-големия арендатор в България Светозар Дичевски "Октопод инвест холдинг" и "Октопод С" успяват да запазят мястото си сред големите, с общи приходи от 287 млн. лв. "Октопод инвест холдинг" значително е подобрила рентабилността си и излиза на печалба от 10.7 млн. лв. спрямо едва 117 хил. лв. година по-рано. За сметка на това "Октопод С" е загубила над 30% от оборотите си спрямо предходната година и от печалба от 14 млн. лв. през 2014 г., сега регистрира загуба от 1.4 млн. лв.

Компаниите в орбитата на Дичевски са най-големите получатели на земеделски субсидии за декар, а групата "Октопод" обработва 1 млн. дка собствени или наети земи в почти всички райони на страната, на които се отглеждат пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица и др. Дичевски и семейството му са собственици на няколко складови бази за съхранение на зърно и концесионери на пристанищен терминал Сомовит, който е част от порт Русе и пристанище Оряхово. Свиването може и да е само привидно, защото много земеделци раздробиха стопанствата, за да получават повече субсидии.

Най-трудна, изглежда, е била годината за "Зърнени храни – гр. Силистра", чиито приходи са се свили наполовина, а с толкова е намаляла и печалбата. От миналогодишното пето място в класацията сега дружеството е паднало на 12 позиция. Фирмата е наследник на държавното предприятие "Зърнени храни" и се управлява от Стефан Иванов. Мажоритарен собственик е "Зърно Силистра 97", което също се представлява от Иванов. "Зърнени храни – гр. Силистра" се занимава с производство, съхранение и търговия на зърнени култури и варива, производство на семена и търговия с горива. През компанията "Черногор агро" компанията обработва 20 хил. дка в района на Силистра, засети с пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. Холдингът има шест зърнени бази в Североизточна България и е експортно ориентиран, като се явява и директен износител за преработвателни предприятия в Испания, Гърция, Румъния и Турция.

Свиване на приходите има и "БГ агро търговска компания", която е част от холдинга "БГ агро" на братята Ненко и Даниел Ненкови. В търговката компания е концентриран експортът на зърнени и маслодайни култури, но групата се занимава още с производство, растителна защита, складиране и логистика. Това е втора поредна година на спадане на оборотите на дружеството, но за разлика от 2014 г., когато намалението е било 45%, сега то е малко под 8%.

"Понижените приходи и печалба са свързани с особеностите на пазара през 2015 г. – търговията се извършваше в контекста на понижени цени на зърнените и маслодайните култури на международните пазари", обяснява собственикът Ненко Ненков. Основен дял в изтъргуваните обеми на фирмата през миналата година заемат пшеницата и царевицата. Ненков посочва още, че през годината холдингът се е насочил към разработване на продукти, предназначени за крайни пазари и проекти за биоземеделие и очаква през 2016 г. ръстът на печалбата на групата да е около 15-20%.

Дебют при лидерите

Въпреки трудната пазарна среда в челната десетка през 2015 г. път успяват да си пробият две нови компании. Едната от тях е варненската "Манекс", в която съдружници са Наско, Дида и Драгостина Манасиеви. Основният бизнес на семейството е свързан със свиневъдството и месопроизводството, но в групата "Манекс сън" има няколко дружества и сред дейностите й са производство на фуражи, съхранението и търговията със зърнени култури. Приходите на класираната на девето място компания от холдинга са нараснали двойно през 2015 г. Рентабилността на фирмата обаче е сред най-ниските в топ 20.

С много по-голям ръст от 139% в десетката влиза втората нова компания. Това е силистренската "Първи май" АД, която обработва 50 хил. дка земи в землището на с. Бръшлен и също е в нишата на търговията със зърно, но и в преработката през фабриката си за белене на слънчогледови семки с годишен капацитет от 120 хил. тона. Дружеството също така произвежда брашна и трици. В сайта на компанията е посочено, че складовите й бази са с капацитет 200 хил. тона и са разположени в Силистра, Ситово и Нова Попина. От последния протокол за проведено общо събрание е видно, че мажоритарен дял в компанията притежава дружеството "Палас 94", еднолична собственост бизнесмена от Силистра Явор Георгиев.

Според данни от представители на сектора увеличението в приходите на "Първи май" АД се дължи на развиването на бизнеса след нови инвестиции. Управителят на компанията Марин Калушев не беше открит за коментар.

В очакване на една добра година


За производителите и търговците на зърно прецизното бизнес планиране е трудна задача. Първо, защото в земеделието всичко зависи от метеорологичните условия в текущата година и второ, защото дори при идеални условия за отглеждането на културите, високи добиви и отлично качество, международните пазари могат да са в низходящ ценови тренд, което да изпили маржовете на печалба. Приблизително това се случваше на пазара на зърно в последните две години. От друга страна ниските цени могат да бъдат компенсирани с по-големи количества в производството, а една добра и една силна реколта може да върне ръста на бизнеса. Добрата новина е, че през 2016 г. се очаква именно такава.


"Очакваме 10-20% по-висок добив от миналогодишния. За пшеницата сега е важно да няма дъждове, а за царевицата да няма екстремни горещини през юли, когато е опрашването. Ако климатът се запази така благоприятен, можем да говорим дори за рекордна година. Качеството все още не може да се коментира, но добивът ще е добър", обяснява управителят на "Витагрейн БГ" Мартин Русев. Той казва още, че рентабилна култура за производителите през миналата година е била слънчогледът, защото цената се качила много над очакваните нива. През 2016 г. това доведе и до увеличение на засетите площи със слънчоглед, спрямо другите пролетници.

@@table:[email protected]@

В очакване на една добра година

За производителите и търговците на зърно прецизното бизнес планиране е трудна задача. Първо, защото в земеделието всичко зависи от метеорологичните условия в текущата година и второ, защото дори при идеални условия за отглеждането на културите, високи добиви и отлично качество, международните пазари могат да са в низходящ ценови тренд, което да изпили маржовете на печалба. Приблизително това се случваше на пазара на зърно в последните две години. От друга страна ниските цени могат да бъдат компенсирани с по-големи количества в производството, а една добра и една силна реколта може да върне ръста на бизнеса. Добрата новина е, че през 2016 г. се очаква именно такава.

"Очакваме 10-20% по-висок добив от миналогодишния. За пшеницата сега е важно да няма дъждове, а за царевицата да няма екстремни горещини през юли, когато е опрашването. Ако климатът се запази така благоприятен, можем да говорим дори за рекордна година. Качеството все още не може да се коментира, но добивът ще е добър", обяснява управителят на "Витагрейн БГ" Мартин Русев. Той казва още, че рентабилна култура за производителите през миналата година е била слънчогледът, защото цената се качила много над очакваните нива. През 2016 г. това доведе и до увеличение на засетите площи със слънчоглед, спрямо другите пролетници.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK