Как се става голям

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат сега на www.capital.bg/k100/buy/ или на 02/4615 271 и 02/4615 349. Цена 22 лв. с ДДС и доставка.

В основата на развитието на компанията е моделът на "Монбат" за изграждане на рециклиращи мощности, които да покриват 100% нуждите от олово в производството.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инвестиции, иновации и нови пазари. Макар да звучи като по учебник, точно това стои зад успеха на производителя на акумулаторни батерии "Монбат". За 17 години от приватизацията на дружеството то успя да стане една от водещите компании в Европа в своята сфера и планът е растежът да продължи. С приходите си от почти 300 млн. лв. за 2015 г. компанията е най-голямата от сектор "Машини и оборудване" в класацията "Капитал 100", която има българи за основатели и основни акционери.
Когато в края на 1998 г. "Приста ойл" купува завода за акумулаторни батерии "Акумикар" в Монтана, той продава малко над 100 хил. батерии годишно, спомня си Атанас Бобоков, председател на съвета на директорите и един от големите акционери в компанията, която вече носи името "Монбат". По думите му сега тези количества се произвеждат за по-малко от две седмици. "За тези 17 години фирмата наистина стана голяма и много ефективна", допълва той. По думите му в момента ефективността на "Монбат" е над средната за Европа.

Промяната идва чрез инвестициите, които се правят всяка година за разширяване и модернизация на производството. През 2007 г. компанията купува и завода за производство на акумулаторни батерии в Добрич "Старт", като по този начин разширява производствената си база. Според Бобоков от значение за израстването е и сътрудничеството с института по електрохимия и енергийни системи, който съдейства за разработването на нови технологии и продукти. "Важни за фирмата са и хората, екипът, който се справя много добре", допълва Бобоков.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В основата на развитието на компанията обаче е моделът на "Монбат" за интегриране с рециклиращи мощности, които да покриват 100% нуждите от олово в производството, коментира Бобоков. В момента групата "Монбат" разполага с три такива завода в Монтана, Румъния и Сърбия, обединени в дружеството "Монбат рисайклинг".

Рециклираща подкрепа

Заводите за рециклиране преработват скрап от акумулаторите, като полученото олово е по-евтино от това на пазара. То е стратегическа суровина за компанията, тъй като е основна за производството на акумулаторни батерии. Така рециклиращата фирма прави собствена печалба, като продава на "Монбат", а самият производител намалява значително разходите си и себестойността на продукция. Около 90% от оловото, което се произвежда в рециклиращите заводи, отиват за нуждите на "Монбат".



Първият от тройката е открит през 2000 г. в Монтана и работи почти с пълния си капацитет. За разлика от него заводът в Сърбия, който отвори през 2010 г. и в който "Монбат" вложи 12 млн. евро, има малко по-различна съдба, тъй като заради интереси на сръбски фирми към суровината, административни пречки и политически натиск почти не работи. Така през 2014 г. идва решението за неговата продажба. Две години по-късно Бобоков обяснява, че тези планове са се променили "по сръбски" и от края на миналата година компанията получава субсидия от държавата за всеки килограм обработени акумулатори. "Заводът работи от края на миналата година и тази очакваме да е на малка печалба, а за 2017 г. на хубава печалба, но субсидията не е чак толкова голяма, за да направи предприятието много печелившо", коментира Бобоков.

В същото време заводът в Румъния, открит през 2011 г. и изграден с инвестиция от 13 млн. евро, също е натоварен почти 100%, преработвайки акумулатори от местния пазар и внос. Неговият капацитет е до 40 хил. тона батерии и акумулатори на година.

Една от новите идеи на компанията е да премине към роботизация на част от дейностите, които изискват тежък труд. Фотограф: Цветелина Белутова

Новите проекти

Един от ключовете за успеха на "Монбат" според Бобоков е постоянното увеличение на производството и внедряването на нови технологии. Сред идеите на компанията е да премине към роботизация на част от дейностите, които изискват тежък труд. "Естествено няма да се хвърляме в нови роботи, ще гледаме втора ръка, отговарящи на целите, за които са ни необходими", коментира той. По думите му това не е много голяма инвестиция и ще се случи, когато бъде намерена фирма, която да интегрира тази услуга за нуждите на "Монбат", защото "роботи много, а интегратори малко", посочва Бобоков.

Идеята е чрез роботизирането да се заместят дейности, свързани със свалянето на акумулаторите от монтажните линии, тъй като тежестта на някои от тях достига до 50 тона. "Точно този непривлекателен труд ще бъде заместен", допълва той. По думите му в двата завода се произвеждат на смяна между 600 и 1400 батерии, което е наистина много тонове, които минават през ръцете на хората. Въпреки роботизацията броят на хората ще бъде запазен, тъй като идеята на компанията е да увеличава производството. "За тази година планираме увеличение от 15-20%", посочи Бобоков.

Други интересни проекти, които компанията планира, са свързани с рециклиращия бизнес. Един от тях е за производство на калай в Монтана, който трябва да бъде завършен до края на 2017 г., а инвестицията в него е 9 млн. евро. "Това е една суровина, която извличаме от оловните сплави и струва 17 хил. долара на тон. За сравнение - оловото е 1500 евро на тон", казва Бобоков. И обяснява, че този метал е нужен, за да се произвеждат модерни акумулатори, които са по-лесни за обслужване. За целта ще бъде изграден нов малък завод, като водещата технология в него ще е китайска, тъй като те са лидери в производството. Калаят е ценен и защото в целия свят се добиват само 300 хил. тона, а има много приложения и в области като електротехника и електроника.

Друг проект в Румъния е за преработка на отпадъка, който остава от рециклирането на батериите. "Сега трябва да го караме в Германия, което е много сложно и скъпо за депониране", посочва Бобоков. По думите му "Монбат" е намерила начин да използва патента на една българска фирма и ще може да извлича полезната съставка от този опасен боклук, който е аморфен силиций. "Той струва пари, така че от харчене ще отидем на печелене на едни по-големи пари", смята Боков. "Нашето рециклиране трябва да стане най-ефективното, което съществува", допълва той. Идеята е освен с отпадък от заводите на "Монбат" сепараторът да работи и с отпадък от гръцки и полски заводи, които дори ще плащат за тази услуга. Веднъж започнал, заводът в Румъния ще предложи тази технология и за продажба. Планът е той да е готов в края на следващата година, а този в Монтана - в края на тази.

Основните пазари

Една от съществените разлики между "Акумикар" и това, което компанията е в момента, е ясната стратегия за експорт на продукцията и завземането на нови пазари. Основно компанията продава в Западна и Централа Европа и на Балканите, а като държави - за Франция, следвана от Испания, Германия и Италия. "Сега сме се концентрирали върху развитие в Украйна и Русия, два пазара, на които много не сме им обръщали внимание. Искаме да разширим и продажбите в Турция. В Африка голям пазар е Нигерия, в Южна Африка също имаме малки доставки", описва плановете за развитието на компанията Бобоков. Общо компанията продава в 64 държави, като все още сред тях не са такива от Далечния изток. "Засега стигаме до Мианмар, а скоро вероятно ще стигнем и до Виетнам."

Основната цел на постоянното излизане на нови пазари е диверсификацията на риска. "Логиката да имаш голям пазарен дял в една държава не сме я възприели още в самото начало", коментира Бобоков. "Когато си на много пазари, ти няма как да бъдеш ударен от конкуренцията", допълва той.

"Монбат" никога не се е стремяла да заеме водеща роля на пазара в България, въпреки че пазарният й дял тук е 40-50%, "без да се налага да правим нищо", тъй като цените за вътрешния и външния пазар сме ги изравнили. "Ние не печелим повече от България, за да влагаме в реклама и маркетинг. Ако бяхме огромен пазар с 50 млн. население, определено щях да ви кажа, че това е най-важният пазар за фирмата и тук на всяка цена гоним дял от 70-80%", посочва той.

Според Бобоков затварянето на конкурентните фирми в Китай преди три години не се е отразило изобщо на компанията, както се очакваше. По думите му причината е, че китайските акумулатори никога не са се продавали масово в Европа и регионът никога не е бил обект на инвазия в тази сфера. "Те винаги са се стремели да изнасят в близките страни от Далечния изток и Америка", допълва той. "Това, което беше направено от Китай, всъщност бе да екологизират производството си, но и да концентрират бизнеса, така че той да стане по-контролируем от държавата и да не се замърсява толкова."

Приносът на светодиодите

През 2010 г. "Монбат" решава да развие бизнеса си и в една малко по-различна от акумулаторната ниша, инвестирайки в завод за производство на светодиоди, в който държи 51% от акциите, а останалите са на българската "Октагон интернешънъл". Заводът на новосъздаденото дружество, наречено "Окта лайт", се намира край София и по думите на Бобоков предстои да започне да дава и своя принос. "Инвестицията в този завод дотук е 10 млн. евро, но тя не се е отразила негативно на паричните потоци и резултатите на компанията, а сега за първа година ще повлияе положително, а догодина ще е много силна година", коментира Бобоков.

"Вече сме на фаза на пускане на продукти за пазара в големи количества. Над 50% от продукцията ще отиват за Близкия изток, а останалото за Европа. Има големи възможности, това е единственото осветление, което ще остане в Европа", коментира той. По думите му стратегически важно е, че в този бизнес има много малко компании, като плановете на "Окта лайт" са да стане една от водещите. Според Бобоков това е било инвестиция на зелено и за 5 години е трябвало да се разработят собствена технология и продукти. "Истината е, че сега имаме много качествени продукти на много добри цени. В началото мислехме, че ще е много по-лесно и изпълнимо, но се оказа, че в тази индустрия няма нищо лесно." В Европа обаче има не повече от пет производствени компании, които не внасят от Китай, за да препродават. Според Бобоков в бъдеще производствените мощности ще се увеличат и все по-малко стока ще идва от Китай.

Резултатите

Въпреки че на консолидирана база компанията отчита понижение на печалбата си преди данъци с 9.25% за 2015 г. спрямо предходната, на индивидуално ниво "Монбат" има ръст и на приходите с 18%, и на печалбата с 34% , показва финансовият отчет на дружеството. Според Бобоков това се дължи на увеличението на продажбите на акумулатори през годината въпреки по-ниската им цена, която следва тази на оловото. По думите му това увеличение на продажбите е резултат от по-голямата ефективност на двата завода, което се дължи на инвестициите. "Същото ще се получи и тази година, тъй като предвиждаме ръст от 10-15%, който ще се запази и през следващата година. През 2016 г. ще достигнем производство на 3.15 млн. батерии от различни типове", посочи той.

Увеличението на цената на оловото не се отразява негативно на компанията, тъй като тогава се усеща най-силно ефектът от по-ниската цена на рециклираното олово, казва мениджърът. Точно заради това при спад на цените, какъвто се наблюдаваше в края на миналата година, компанията реализира по-ниски маржове.

Бобоков обяснява, че от големите три, които са на пазара, два не са в добро финансово състояние и в техен интерес е много стриктно да следят цените на оловото, тъй като постоянно са на загуба. Така основната компания в сектора остава VARTA, но и тя няма кой знае какви маржове и се стреми да следва цената на оловото. "В това отношение ние сме облагодетелствани, защото няма сляпа конкуренция на пазара, тъй като оловото има еднаква цена за всички", коментира Бобоков. "Щом можеш да си запазиш маржа, значи твоят модел е добър. Това е много рядко в нашия бизнес", допълва той.

"Монбат" продължава да следва политиката си да продава продукцията си само на вторичния пазар. Според Бобоков причината е, че компанията няма достатъчно мощности, за да отиде на първичен пазар (за вграждане в нови автомобили), а и там цените са по-ниски.

За акционерите и борсата Основният акционер в "Монбат", който в момента държи 42.73%, е "Приста ойл холдинг", контролиран от братята Атанас и Пламен Бобокови. Именно "Приста ойл" е дружеството, което през 1998-1999 г. купува първия завод в Монтана. През 2007 г. компанията решава да излезе на фондовата борса. "Капиталовият пазар изигра своята роля в един момент, когато трябваше да изградим три завода за рециклиране и трябваше да се намери дофинансиране. Мисля, че това беше много важно да се направи, дори можеше да е една година по-рано, но имаше известни колебания дали това е начинът", коментира Бобоков. През 2013 г. базираната в Холандия "Приста холко кооператиф", в която собственици с равно участие са регистрираният в Хонконг фонд за дялови инвестиции ADM Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), придоби 20.78% от капитала на "Монбат". Така към края на миналата година "Приста ойл" чрез свързани дружества притежава 49.79%, а "Приста холко кооператиф" – 25.78%. Останалите са на други физически и юридически лица. По отношение на "Приста холко кооператиф" Бобоков смята, че те са инвеститори с хоризонт от 5-6 години, така че е въпрос на време да излязат от компанията. Той обаче е убеден, че ще дойдат други инвеститори с апетит за българска инвестиция. А за "Монбат" на капиталовия пазар Бобоков коментира, че слабият момент е, че борсата няма ликвидност, което затруднява инвеститорите. Въпреки това засега компанията не мисли да напусне пазара, въпреки че тази възможност е била обмисляна. "За да излезеш от борсата значи, че трябва да отделиш голям ресурс, за да откупиш акциите си, което не е невъзможно, но не е много логично", допълва Бобоков.