Сливанията и придобиванията се забавят

Стойността на обявените сливания и придобивания в световен мащаб е намаляла с една трета през второто тримесечие на 2016 г., съобщава Reuters. През периода се стигна до отказ от много подготвяни сделки заради опасения за регулаторни и данъчни рискове. Докато 2015 г. стана рекордна за сливанията и придобиванията, 2016 г. е на път да се окаже рекордна за броя пропаднали транзакции. Едни от основните причини за това са повишената активност на антитръстовите регулатори в САЩ и желанието на Вашингтон да сложи край на вълната от сделки, целящи избягване на данъци. Опасения за националната сигурност също водят до блокиране на някои сделки.

Намаляване на риска

Тези тенденции карат ръководствата на компаниите да премислят два пъти, преди да се заемат с комплексни сделки, които биха привлекли вниманието на правителствата. Увереността на компаниите беше допълнително подкопана от пазарните сътресения, предизвикани от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз.

"През тази година компаниите не са склонни да поемат значителен регулаторен или данъчен риск, като преследват възможности за сделки в същата степен, в която много компании го правеха през миналата година. Фактът, че не всички обявени през 2015 г. сделки се оказаха успешни, без съмнение също е имало ефект", коментира Гари Постернак, отговарящ за сливанията и придобиванията в Barclays.

Най-голямата сделка от миналата година – придобиването на базираната в Ирландия Allergan от щатската Pfize срещу 160 млрд. долара, в крайна сметка беше изоставена през април. Причина за това стана въвеждането от страна на финансовото министерство на САЩ на нови правила, ограничаващи възможностите за намаляване на данъчното бреме на компаниите чрез прехвърляне на централите им в чужбина. Съпротивата на антитръстовите регулатори в САЩ и ЕС доведе и до отказ от сливането между компаниите за услуги за петролния сектор Halliburton и Baker Hughes, което щеше да е на стойност от 38 млрд. долара.

През февруари Philips се отказа от планираната продажба на звеното си за осветителни тела срещу 2.8 млрд. долара на консорциум, воден от китайската GO Scale Capital. Причина за това бяха възраженията на Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която следи за сделки, застрашаващи националната сигурност.

Спад на обема

На фона на тези неблагоприятни условия през второто тримесечие са били обявени сливания и придобивания на стойност 839 млрд. долара. Това представлява спад с 32.5% прямо същото тримесечие на 2015 г., но същевременно е повишение с 14.2% спрямо предишните три месеца.

Най-голямата обявена сделка през периода е офертата на германската Bayer за придобиване на Monsanto срещу 62 млрд. долара. Преговорите за сключване на сделката обаче тепърва предстоят. Други големи сделки през периода включват придобиването на производителя на медицински продукти St Jude Medical от Abbott Laboratories срещу 35 млрд. долара, както и сделката между Microsoft и професионалната социална мрежа LinkedIn на стойност 26.2 млрд. долара.

Стойността на обявените в Европа сделки през второто тримесечие е спаднала с 41% на годишна база до 147.3 млрд. долара. В САЩ, които са най-големият пазар за сливания и придобивания, понижението е с 23% до 421.8 млрд. долара. "Скорошната волатилност на пазарите, цялостната политическа и макроикономическа несигурност може да създадат трудна атмосфера за сключването на сделки в световен мащаб. Ние обаче очакваме активността при сливанията и придобиванията в САЩ да остане сравнително силна", коментира Вито Спердуто, анализатор в RBC Capital Markets.

Активността при сделките все повече е движена от китайски компании. От началото на годината китайски компании са участвали в сливания и придобивания в чужбина на стойност 121.1 млрд. долара. Това вече надминава годишния рекорд от 111.5 млрд. долара, поставен през 2015 г.