Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

3179 прочитания

© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ


Брюксел не вярва на газовата политика на България

"Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират". Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещите си в сряда в Брюксел с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер. В бурния си коментар Борисов има предвид газопроводната мрежа на "Булгартрансгаз" и течащото в момента разследване на ЕК по случая "БЕХ газ" за отказа на държавната компания да допуска други доставчици на газ. През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. През последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. Възможната глоба за България е между 250 и 300 млн. евро.

В резултат на което преди няколко месеца се стигнало дотам ЕК да предложи българската газопреносна мрежа да се поеме за управление от независим трети оператор. По този начин ще се запази собствеността за България, но "Булгатрансгаз" няма да има контрол върху правилата за управление на газовите потоци. По подобен начин ЕК задължи БЕХ да продава все по-големи количества електроенергия на енергийната борса, за да се преодолее доминиращото положение на холдинга на електроенергийния пазар.

Цената на природния газ намалява с 9.97%

Ново намаление на цената на природния газ от 1 юли одобри Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на свое закрито заседание във вторник (28 юни). Новата цена е с 9.97% по-ниска спрямо сега действащата, което означава, че газът ще струва 281.08 лв. за 1000 куб. метра през третото тримесечие на годината. Решението на регулатора не е изненадващо, тъй като това беше и предложената от "Булгаргаз" цена. Това е поредното поевтиняване на природния газ, което следва трайната тенденция към понижаване на цените на петрола и алтернативните горива. През миналата година цената спадна кумулативно с около 30%.

От КЕВР уточняват, че към цената на природния газ се добавя и цената за пренос, която е в размер на 7.72 лв. за 1000 куб. метра без акциз и ДДС.

Трайната тенденция към понижаване на цените на природния газ се отразява добре на държавния търговец "Булгаргаз", който отчита повече продадени количества и съответно добри печалби. Това се вижда във финансовия отчет за първото тримесечие на 2016 г., според който дружеството излиза на печалба от 28.319 млн. лв., което е повишение от 286% спрямо същия период на миналата година. Реално общите приходи се понижават заради ниската цена на газа, но продадените количества са повече и при по-висок марж от 22.5%. За сравнение - през първото тримесечие на миналата година компанията е продавала природния газ на загуба от 2.45%.

Износът на ток е спаднал с над 51% за полугодието

Производството на електроенергия за първите шест месеца на годината е намаляло с около 13% при спад на потреблението 2.4%. Причината за това е рязкото понижаване на износа на ток с над 51%, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Към 26 юни в страната са произведени общо 21.3 млн. мВтч електроенергия в сравнение с 24.4 млн. мВтч за същия период на миналата година. Понижение на производството има както при базовите централи, така и при зелената енергия като цяло – между 9 и 10%. Най-голям спад в преносната мрежа има при вятърната енергия, където понижението надвишава 17%. Фотоволтаичните централи отчитат незначителен ръст, докато производството при централите на биомаса продължава да нараства – с повече от 20% в сравнение с първите шест месеца на миналата година. За пореден период намалява производството от водно-електрически централи. Понижението е повече от 30% до 2.6 млн. мВтч.

Приходите на ОПЕК от износ на петрол са се свили с близо 50% през 2015 г.

Наполовина са се свили приходите на ОПЕК през изминалата година, пише в доклада на информационната служба за енергетика на САЩ (EIA). Техните изчисления показват, че през 2015 г. приходите на държавите - членки на ОПЕК, от износ на петрол са достигнали 404 млрд. долара, 46% по-малко спрямо година по-рано.

Организацията предупреждава, че е доста вероятно понижението да продължи и през тази година. През февруари цената на петрола достигна най-ниската си точка от 27 долара за барел. Оттогава тя си възвърна близо 75% от стойността благодарение на подобрение при фундаменталните показатели и понижаване на излишъка в световен мащаб. Въпреки това стойността му през първото полугодие остава значително под нивата от 2015 г., като събитията около Brexit поставиха цената на допълнителен тест. Прогнозите на EIA за постъпленията на ОПЕК от износ на петрол през настоящата година са да достигнат 341 млрд. долара - близо 16% по-малко спрямо 2015 г.

Петролните и газовите компании ще свият инвестициите си с 1 трлн. долара до 2020 г.

През последните две години петролният пазар страда от свръхпредлагане, което стана причина за драстичния срив на цените. Финансовите затруднения принудиха компаниите да намалят инвестициите си с проучвания и производство до толкова голяма степен, че може да се стигне до дефицит в не твърде далечно бъдеще, пише Yahoo Finance. Според последния анализ на консултантската компания Wood Mackenzie петролните и газовите компании ще свият инвестициите си с общо над 1 трлн. долара през периода 2015-2020 г. Според прогнозите на анализаторите през този петгодишен период разходите за проучвания ще спаднат с 300 млрд. долара, а инвестициите в разработване на нови залежи ще бъдат свити със 740 млрд. долара.

Energy Transfer Equity обяви, че прекратява споразумението за сливане с Williams Cos Inc, след като консултантите не са успели да потвърдят, че сделката не подлежи на данъчно облагане. Покупката се оценяваше на 33 млрд. долара и щеше да създаде една от най-големите компании в света за енергийна инфраструктура.

Германската индустриална група Siemens повиши целта си за синергии от обединението на Dresser-Rand and Rolls-Royce Energy със собствения си бизнес за производство на компресори и турбини за петролната промишленост. Новата оценка е 365 млн. евро в сравнение с първоначална прогноза за около 200 млн. евро.

"Газпром" няма да променя инвестиционната си програма през 2016 г. при традиционното преразглеждане на бюджета след първото полугодие, заяви зам.-председателят на компанията Андрей Круглов. По думите му през 2016 г. концернът ще отдели за "Силата на Сибир" 170-180 млрд. рубли, а през 2017 г. - 250 млрд. рубли.

Според премиера Бойко Борисов ЕК иска да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Брюксел не вярва на газовата политика на България

"Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират". Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещите си в сряда в Брюксел с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер. В бурния си коментар Борисов има предвид газопроводната мрежа на "Булгартрансгаз" и течащото в момента разследване на ЕК по случая "БЕХ газ" за отказа на държавната компания да допуска други доставчици на газ. През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. През последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. Възможната глоба за България е между 250 и 300 млн. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK