Обяснението е, че през 2015 г. пациентите са доплащали за лечение в болница повече, отколкото през 2014 г. По данни от изследванията на Световната банка пациентите плащат от джоба си приблизително 50% от лечението си, което в случая с болниците има бюджет от здравната каса над 1 млрд. лв. Така през миналата година плащанията под форма на избор на екип, лекуващ лекар, доплащане за медицински изделия, изследвания, операции с високотехнологична апаратура и материали, престой и т.н. вече надвишават 1.3 млрд. лв., независимо, че пациентите са здравноосигурени. Отчетите на топ 30 показват, че при големите доплащането е близо до 20%. Вероятно сумата обръщат малките частни клиники, които не работят с касата, или пък неотчетени плащания към доктори в големите.

Заради намалелите плащания от здравната каса и заради инвестиции в нова апаратура, нови отделения и увеличаване на заплатите на медиците почти всички лечебни заведения са увеличили задълженията си – и краткосрочните, и дългосрочните - с 33 млн. лв. в 30-те най-големи дружества. За година активите растат дори по-бързо - с 45 млн. лв. до 363 млн. лв. В момента задлъжнялостта в целия сектор достига половин милиард лева и ако доскоро само държавните и общинските болници имаха най-голям принос в това, от 2015 г. към тях се присъединиха и частните клиники, които започнаха да бавят и разсрочват плащания. Така въпреки приличните приходи шансовете клиниките да бъдат коректни към кредиторите си са много малки. Възможностите за разплащане се виждат и от финансовия резултат - общо за топ 30 инкасираната загуба е 6 млн. лв. при почти паритет между печеливши и губещи през предходната година.

Преливане на приходи

Номер едно в класацията - най-голямата болница в България, пловдивската държавна университетска клиника "Св. Георги", има 1440 легла и 36 отделения. Тя е на печалба от почти 4 млн. лв., увеличила е приходите си с 3.6% в сравнение с предишната година и освен това има повече активи. Ръстът в постъпленията според информация от болницата идва от различни направления. В пловдивската клиника от общата сума 85.53% идват от касата, 6.92% от Министерството на здравеопазването, следвани от платени медицински изделия, консумативи и медицински услуги – 4.33%, и други приходи в размер на 3.25%.

По подобен начин, при сравнение между отчетите на болниците и средствата, изплатени от НЗОК, се вижда, че клиниките увеличават приходите си, но не по линия на здравната каса. "Пирогов" например има 52 млн. лв. приходи от здравната каса и общо 71.5 млн. лв. постъпления. Голяма част от разликата са от държавата заради спешните пациенти. При "Токуда болница" около 30 млн. лв. над платеното от здравната каса са плащанията от пациенти, в това число и медицински туризъм.

Клиниките със спаднали приходи са държавни болници. Най-голямо е понижението при Националната хематологична болница – с 11 млн. лв., следват две софийски клиники - "Св. Анна" и "Св. Екатерина" - с по 2 млн. лв., следвани от няколко областни държавни болници с по 1 млн. лв. по-малко приходи в сравнение с 2014 г. Единствената частна клиника, която е отбелязала намаление на постъпленията е "Дева Мария" - Бургас.

Диагнозата е ясна

"Увеличените приходи се дължат само на едно – ако плащанията от здравната каса са намалели средно с 20-30%, преките плащания от пациенти са се увеличили със същия процент. Все по-често пациенти се обръщат към нас и от оплакванията им съдим, че след като бяха въведени лимити на заплащането от здравната каса, почти не можеш да влезеш за лечение в каквато и да е клиника, без да трябва да платиш още нещо", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

"Здравната каса намалява разходите за болници, но това не е оптимизация, нито реформа. Просто публичният разход се заменя с частен и пациентите са принудени да плащат два пъти за едно и също нещо – първо чрез здравна осигуровка и втори път чрез допълнително плащане, ако се разболеят", смята Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Собствениците на клиники също са на мнение, че пациентите са започнали все повече да компенсират намалените плащания от касата и този процес се задълбочава и през 2016 г. "Ако един бръснар бъде задължен да работи на по-ниска цена от цената на сапуна, с който работи, той или трябва да спре да предлага услугата, или някой да я заплати. Клиничните пътеки са недофинансирани, заплащането за тях непрекъснато намалява, а видно, че болниците продължават да работят и изводът се налага от само себе си", казва д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. Той допълва, че в резултатите на болниците не са включени неплатените средства от надлимитна дейност. През 2015 г. касата престана да плаща, ако клиниката приеме повече пациенти от наложения й бюджет. Повечето болници, обаче, приемаха болните, защото по закон не могат да върнат пациенти с инфаркти, инсулти, тежки травми.

През тази година НЗОК изненада още по-неприятно "дисциплинираните" клиники и ограничи дейността им до миналогодишната. "През миналата година ежемесечно планирахме дейността и приходите за всички медицински структури. В крайна сметка имаме незаплатена дейност в размер на 95 хил. лв. По новия договор през 2016 г. ще изпълняваме болнична помощ по 276 броя клинични пътеки от общо 288. По Националната здравна карта броят на леглата е със 103 по-малък. Обезпокоени сме от фиксирането на броя на леглата. Не е ясно какво ще стане, ако лечебно заведение, вследствие на подобряване на материално-техническата база, кадрово обезпечаване, въвеждане на нови методи и технологии на лечение или на по-добър маркетинг и обслужване, увеличи броя на преминалите болни в дадена клиника и по този начин надхвърли утвърдената използваемост на леглата", коментира проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Георги".

Частната "Софиямед" например е открила нови отделения по съдова хирургия, ендокринология, клинична хематология, гръдна хирургия и др., а освен това е разширила действащи отделения. "Не сме преодолели кризата с лимитираните бюджети, но не сме въвеждали допълнителни доплащания в тази връзка. Заради разширяването се забелязва повишаване в броя на хоспитализираните болни с около 12% през миналата година", коментират от болницата.

Напълно реанимирани

През миналата година повечето болници отбелязват забележимо увеличение на активите. Например софийската университетска болница "Св. Иван Рилски" е с изцяло нова апаратура и в нея работи кибернож, обновена е и диагностичната й част, а активите нарастват с 14 млн. лв. По подобен начин в УМБАЛ "Александровска" има забележимо увеличение на активите. "Имаме изцяло нова радиохирургия, циклотрон, нова детска клиника, нова урология, реанимация и анестезиология. От 2013 г. досега са вложени общо 66 млн. лв. във високотехнологична апаратура и капиталови разходи", коментира доц. д-р Костадин Ангелов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска".

"Това беше задължително. Някои от звената поради лошите битови условия не привличаха пациенти. Новите операционни зали, новата апаратура и обновените отделения ни позволиха да увеличим обема диагностика, да си върнем пациентите и да компенсираме намалението на парите от здравната каса с прием на нови пациенти", допълни доц. Ангелов.

Част от апаратурата в държавните болници е купена със средства от европейските фондове, но обновяването на отделенията обикновено става със собствени средства. През миналата година фокусът на държавата в покупка на апаратура беше в посока на лечение на онкологични заболявания и държавните клиники получиха съвременно оборудване. В частния сектор също бяха построени изцяло нови клиники, като инвестициите в онокология са най-големите, правени досега в български болници. "Сити Клиник" например инвестира 70 млн. лв. в изцяло онкологичната си болница, през тази година около 80 млн. лв. бяха инвестирани от "Асарел Медет" в "Уни хоспитал"- Панагюрище.

По принцип инвестицията в лечебни заведения е дългосрочна и инвеститорите очакват възвращаемост след около 10 години. Основният източник на приходи на клиниките е здравната каса, а плащанията от нея намаляват.