"България ер" дължи 47 млн. лв. на "Летище София"

Националният авиопревозвач "България ер" дължи 47.2 млн. лв. на "Летище София", а погасителният план предвижда те да бъдат изплатени до края на 2021 г. Това съобщи изпълнителният директор на столичната аерогара Христо Щерионов на извънредна пресконференция. Тя беше провокирана от изказванията на народните представители от БСП Жельо Бойчев, Румен Гечев и Георги Свиленски, които припомниха, че печалбата на летището традиционно пада през последните години, дружеството не прави нищо за събирането на вземанията си от "България ер", а някои от обществените поръчки на компанията будят съмнения за своята целесъобразност. Бойчев направи предложение парламентът да възложи на Сметната палата да направи одит на държавното дружество.

Христо Щерионов заяви, че не се притеснява от такава проверка, както и че намаляването на печалбата през последните години е по обективни пазарни причини. Това само по себе си обаче е проблем, като към свиването на търговската дейност на държавната компания се прибавят още няколко сериозни финансови казуса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Големите минуси
За задълженията на "България ер" към летището се знае от години. Предишно споразумение за разсрочване с авиокомпанията е от 2008 г., но то явно е било нарушено, тъй като е предвиждало да не се пропускат вноски и да не се трупат нови дългове. Сега Щерионов съобщи, че има споразумение за погасителен план, като наказателната лихва по него е предвидената законна лихва по просрочени задължения, т.е. ОЛП плюс 10%. Дълговете на авиопревозвача трябва да бъдат изплатени до края на 2021 г., като парите няма да постъпят при концесионера, а в държавното дружество "Летище София" ЕАД. Въпросното споразумение фигурира и в концесионния анализ, изготвен от консултантите така: "Въпреки добрата воля на "България ер" за издължаване към "Летище София" събирането на тези вземания е несигурно по редица причини, някои от които са, че нямат обезпечение, спорен характер на част от тях, риск от промяна на решението на ръководството на "България ер", риск от изпадане в несъстоятелност на "България ер". По думите на Щерионов обаче нямало незащитен интерес от страна на държавата, като държавното дружество било получило 10 млн. лв. само от лихви и дела по няколкото издадени акта за публично държавно вземане с авиокомпанията.

Всъщност за година задълженията на превозвача не са намалели видимо. Според справка от транспортното министерство към 2015 г. те са около 50 млн. лв.

По отношение на парите на летището, блокирани в КТБ, Христо Щерионов заяви, че то е получило гарантираните 196 хил. лв., а за останалите "сме на ред 4, на едно от приоритетните места по удовлетворяване на кредиторите". На практика обаче на 4-ти ред са Фондът за гарантиране на влоговете, който търси 3.6 млрд. лв., както и почти всички останали кредитори със суми над гарантираните. Наскоро финансовият министър Владислав Горанов заяви в интервю за "Капитал", че не очаква кредиторите да получат повече от 20% от вземанията си.



Другият сериозен финансов проблем за решаване е по арбитражното дело за строителството на пистата със саудитско-кувейтския фонд. То в момента се гледа на последна инстанция, като летището без лихвите трябва да плати 60.5 млн. лв. и за целта има блокирани 53 млн. лв. по сметките си.

Голямата приходна каша
Щерионов не отрича, че дружеството има и "сериозна тенденция за намаляване на приходите като търговец", а свиването на печалбата е от 2008 г. Тогава тя е била 30 млн. лв., но според Щерионов може да се говори за реална печалба от 19.8 млн. лв., тъй като другите 10 млн. лв. са били от продажбата на земя. За 2015 г. печалбата на аерогарата е 5.5 млн. лв., а прогнозата за 2016 г. е тя да достигне също така скромните 7 млн. лв.

Причините за спадащата печалба според него са няколко. Летището можело да прави печалба само от търговската си дейност, но не и от приходите си от летищни такси, тъй като те били разходоориентирани. В отчета на компанията обаче се вижда, че приходите от такси са доста над разходите по тези услуги.

Държавното дружество е загубило 50% пазарен дял в наземното обслужване в полза на другите два наземни оператора - Swissport, в която участие има и компания от групата на "Химимпорт", и гръцката Goldair. Около 95% е загубата на пазарен дял при услугата зареждане с гориво и смазочни материали пак в полза на Lukoil и OMV. От 2011 г. държавата прибирала и 50% от приходите от наеми на магазините на летището, както и дивидент. Лихвите по депозити са намалели, в последните години има фалирали авиокомпании и такива, които си намалиха полетите, коментира още той.