С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 8 юли 2016, 12:34, 12338 прочитания

Четири данъчни промени в ЕС

Компании с международна дейност ще бъдат контролирани повече. Какво следва за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Европейският съюз приема пакет от мерки с цел по-ефективна борба срещу неплащането на данъци.
- Избягването на данъци вeче е наднационален проблем. Той изисква глобален и уеднаквен подход, затова решенията са по-работещи, ако са в рамките на съюза.
- Брюксел въвежда задължение за автоматичен обмен на споразумения за трансферни цени и обвързващи становища между данъчните администрации в ЕС.
- До няколко години ще има и задължителен обмен между данъчните администрации в ЕС на отчети по държави за мултинационални групи.

През последните няколко години Европейският съюз работи активно за приемане на пакет от мерки, които целят повече прозрачност на компаниите. А идеята им е по-ефективна борба с практиките, водещи до избягване на данъчно облагане.

Мерките се разработват с разбирането, че избягването на данъци в днешно време е наднационален проблем и изисква глобален и уеднаквен подход, който по-лесно и ефективно може да се реализира в рамките на съюза. В резултат се приеха редица актове. Като част от законодателството на ЕС те стават задължителни за страните членки и съответно България следва да ги въведе във вътрешното си законодателство. Кои са конкретните актове и до какви последици ще доведат за действащите в страната компании.


Посочване на действителен собственик

Към повече прозрачност е насочена и Директива 2015/849, целяща ограничаване на възможностите финансовата система да се използва за пране на пари и финансиране на терористични организации. Тази директива въвежда изискване всички държави членки да създадат регистри (или да използват съществуващи) с информация за действителните собственици на дружествата, които действат под тяхна юрисдикция. Под действителни притежатели се разбират физически лица, които упражняват пряко или непряко значителен контрол (над 25%) върху съответните дружества. Достъпът до тази информация следва да е ограничен, като тя трябва да е достъпна основно за държавни органи или лица, които имат легитимен интерес от разкриването й.

Някои държави вече са въвели едностранно подобни правила във вътрешното си законодателство. България следва да имплементира директивата до юни 2017 г. След въвеждането й поне за съответните държавни органи не следва да съществуват неясноти за действителните собственици на определени бизнеси (каквито ситуации често се наблюдават сега).



Правила за контролирани чуждестранни дружества

Важна е и проектодиректива на Съвета на ЕС, насочена срещу практиките, водещи до избягване от данъчно облагане (т. нар. Anti-Tax Avoidance Directive). Наред с пакета от мерки, свързани с ограничения на лихвени разходи, данъци при местене на функции между държавите и други, се предвижда и въвеждане на т.нар. CFC правила (правила за контролирани чуждестранни дружества). Най-общо те предвиждат облагане в страните членки на неразпределени печалби на дружества, които са базирани в юрисдикции с ниски данъци, но са ефективно контролирани от субекти, установени в държави от ЕС. На последната среща на съвета от 21 юни 2016 г. се взе решение директивата да се транспонира от страните членки до началото на 2019 г. Актът ще засегне основно дружества без реални икономически функции, които са установени в територии с ниски или никакви данъци и са контролирани от България. Печалбите им ще подлежат на облагане в България, независимо че не са формално разпределени към страната. Очаква се тези правила да имат сериозно отражение върху съществуващите практики за поддържане на дружества за насочване на доходи в юрисдикции с преференциални данъчни режими.

Автоматичен обмен на споразумения за трансферни цени

Орлин Хаджийски, съдружник "Данъци" в PwC България

Фотограф: Капитал
В много държави в ЕС (напр. Белгия, Германия, Румъния, Полша) има въведена законодателна възможност приходната администрация да сключва отделни споразумения с данъкоплатците за прилагане на методология за трансферни цени (цени при сделки между свързани лица, които трябва да са на пазарни нива) от дружество в рамките на международна група, което определя и данъчното облагане на дружеството в съответната държава. Практиката показва, че по принцип такива споразумения са изгодни за данъчната администрация на държавата, която ги е сключила, но невинаги отчитат фискалните интереси на другите страни, в които групата оперира.

Затова се приема Директива 2015/2376/EU от 8 декември 2015 г., изменяща Директива 2011/16/EU за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. С нея се въвежда задължение за автоматичен обмен на споразумения за трансферни цени (advance pricing agreements - APA) и обвързващи становища (tax rulings) между данъчните администрации в ЕС.

Идеята на обмена на споразуменията за трансферни цени е, ако някоя държава се счита ощетена от избрания от групата начин на данъчно облагане, в друга страна да може да повдигне въпроса и предприеме съответните мерки. В България на практика от тази мярка биха били засегнати основно чуждестранни групи, които действат в страната чрез техни местни дружества търговци или производствени звена, при положение че чуждестранната централа или друг център в групата в чужбина е сключил споразумение за трансферни цени с чуждестранна данъчна администрация и това споразумение влияе върху ценовите нива на групата в България. При получаване на съответните споразумения за трансферни цени нашата данъчна администрация би могла да прецени доколко приетият начин на данъчно облагане в чужбина е приемлив за страната ни или България следва да претендира да обложи по-голяма част от груповите приходи.

Сходна е и ситуацията с обвързващите становища в данъчната област (tax rulings). Това са становища на чуждестранни данъчни администрации, които по искане на данъкоплатците в писмена форма и по обвързващ начин потвърждават определени данъчни структури или положения. По този начин компаниите си гарантират сигурност относно данъчното третиране на операциите в съответната държава. Подобно на ситуацията със споразуменията за трансферни цени невинаги тези обвързващи становища отчитат интересите на другите държави, в които действа групата на данъкоплатеца, поискал такова становище. Затова целта на Директива 2015/2376/EU е да има обмен на този вид документи и на тази база съответните данъчни администрации да могат информирано да преценяват дали определени положения за начина, по който функционира дадена международна група, са приемливи за тях. Практически засегнати биха могли да бъдат както международни групи, които извършват дейност в България, така и местни групи, действащи в чужбина, ако са прибягвали до обвързващи становища за дейността си там.
България е задължена да въведе във вътрешното си законодателство директивата до края на 2016 г., като обменът ще започне да функционира от 2017 г.

Финансова информация за мултинационални групи

В допълнение към горните мерки с Директива 2016/881 на Съвета на ЕС от 25 май 2016 г., изменяща Директива 2011/16/ЕС, се въвежда и задължителен обмен между данъчните администрации в ЕС на отчети по държави (country-by-country reports - CbC отчети) за мултинационални групи, които оперират в рамките на няколко страни в ЕС. CbC отчетите представляват таблици, съдържащи подробна финансова информация за дружествата от такива групи като дейност, приходи, печалби, платени данъци, капитал, активи, служители. Обменът ще засегне групи, извършващи дейност в ЕС, с консолидирани приходи над 750 млн. евро, освен ако на национално ниво не се приемат други прагове. Принципът е, че CbC отчетите се подават в данъчната администрация на компанията майка на съответната група, като ако майката не подава отчети (напр. защото е базирана извън ЕС), то такива се подават от избрано дружество от групата, което извършва дейност в рамките на ЕС. Веднъж подадени, CbC отчетите подлежат на автоматичен обмен между данъчните администрации на държавите, в които действа групата. Така приходните агенции в ЕС ще могат по-лесно да идентифицират дали международните групи плащат данъци там, където са съсредоточени основните им дейности (например хора, производствени мощности и други) или използват техники за насочване на печалби в юрисдикции, в които нямат значителни операции, но пък са с ниски данъци.

България трябва да имплементира в националното си законодателство директивата до юни 2017 г., като първи срок за подаване на CbC отчети за 2016 г. е 31 декември 2017 г., а автоматичният им обмен трябва да се извърши до 30 юни 2018 г. В Националната агенция за приходите (НАП) CbC отчетите следва да подават български предприятия майки на международни групи или български дъщерни дружества на международни групи, когато групата не е подала такива отчети в друга държава. Очакването е след тези дати българската данъчна администрация да има относително добър инструментариум да идентифицира доколко действащите в страната големи местни и чуждестранни групи облагат справедливо дейностите си в България.

Общото между гореспоменатите мерки е, че те целят да се преодолеят определени несъвършенства на сега съществуващите национални режими в общността за данъчно облагане и обмен на данъчна информация, като се заменят с глобално, действащо в рамките на целия ЕС решение.

Шансовете този пакет от мерки да постигне целите си – превенция и по-справедливо данъчно облагане в рамките на съюза, изглеждат доста по-високи от всички досега съществуващи и изпробвани решения. Причината е, че директивите ще са задължителни за всички, а ефектите от тези мерки ще се изпитат на практика в следващите няколко години.

Орлин Хаджийски е съдружник "Данъци" в PwC България
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобалните авиокомпании може да загубят почти 30 млрд. долара тази година заради коронавирус Глобалните авиокомпании може да загубят почти 30 млрд. долара тази година заради коронавирус

Голяма част от загубите през 2020г. ще бъдат понесени от китайските авиокомпании

24 фев 2020, 55 прочитания

Leanplum привлече още 27 млн. долара инвестиции Leanplum привлече още 27 млн. долара инвестиции

Съоснованата от българина Момчил Кюркчиев компания за мобилен маркетинг вече е получила общо финансиране за 125 млн. долара

24 фев 2020, 404 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Без химия, просто пари

Дружества, близки до "Еврохолд", са продали за 39 млн. лв. своите близо 50% в "Пластхим-Т" обратно на самото дружество

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10