През последните години София се превърна в оазис за стартиращ бизнес и компании в начален етап на развитие. Благодарение на инвестиционните фондове LAUNCHub, Eleven, NEVEQ и други в България се зароди екосистема, в която по един или друг начин участват няколко хиляди предприемача. Резултатите от усилията на екипите им не закъсняха. Компаниите, започнали развитието си просто от идея с подкрепата на стартъп средата, са над 200 в разнообразни сфери. Напоследък започваме да виждаме и узряването на тази среда и тенденцията местните стартъпи да навлизат стабилно и на чужди пазари. Забелязва се и раздвижването на частните инвеститори, които придобиват все по-голяма увереност да участват в български стартъп компании. "Капитал" ви представя четири много различни един от друг проекта и историите им. Освен големите амбиции общото между тях е, че присъстват на поне два континента и че са плод на младата българската стартъп екосистема.
Корпоративният сонар
За по малко от две години на пазара Sensika се разпростря до Близкия изток
"Сенсика Текнолоджис" е компания с едва деветчленен екип, но с 40 корпоративни клиента, част от които дори в далечен Дубай. Сред клиентите е и "Майкрософт България", която разработва собствени софтуерни продукти и все пак предпочита решението на стартиращата компания.
Съоснованата от Константин Христов компания прави Business Intelligence софтуер, който обработва големи количества данни. За разлика от традиционните BI решения обаче, това на "Сенсика" извлича важни за дейността на компанията данни от външни източници - социални мрежи, дигитализирани медии, форуми, блогове и т.н. С две думи Sensika е софтуер за бизнес разузнаване. Благодарение на прецизните си лингвистични алгоритми на български, английски, турски и арабски Sensika предоставя почти в реално време обратна връзка за основните аспекти на даден бизнес - продукти, клиенти и конкуренти. Благодарение на това младата компания успява да се впише на пазари, където конкурентите ѝ като Microsoft например не присъстват.
Едри риби
Преди Sensika в друг свой проект Христов прави нещо много сходно за гигантите GlaxoSmithKlinе и Shell и притежава необходимия опит. Макар че 2015 г. е първата пълна година на пазара за "Сенсика" компанията вече си е създала солидна клиентска база. На местна почва решението им се използва от 44 международни корпорации с българско представителство, сред които "Майкрософт България", H&M, AstraZeneca и др. Услугите на компанията дори често са използвани от политически организации около избори за предсказване на настроенията на избирателите. Но основно са насочени към фармацевтичния, енергийния, финансовия, ритейл и телеком секторите.
Списъкът с клиенти обаче далеч не се ограничава до местни проекти. От началото на годината "Сенсика" стъпи и завоюва клиенти и в Близкия изток. Там компанията работи с правителствата на Дубай и Шарджа, както и Dubai Wholesales и eнергийния холдинг ADNOC.
"Целим се в пазари, които са доминирани от сектора на услугите, и влизаме там с технология, която подобрява процеса на обратна връзка към компаниите, което е ключово за вземането на информирани решения", обяснява накратко стратегията Христов. Следващата стъпка на българските разработчици е Турция.
"Успехът е резултат от предишни неуспехи"
Това е един от уроците, които Константин Христов е научил с първите си три стартъп проекта преди Sensika. Затова с тази компания подхожда умерено и трезво. През 2013 г. отива с идеята си при инвестиционния фонд Eleven и се превръща в една от първите компании в портфолиото им, като на няколко порции получава максималното им финансиране от 200 хил. евро. Впоследствие привличат "Бакалов инвестмънт груп" и частен чуждестранен инвеститор. Тази година като инвеститор влиза и "Уникредит Булбанк" с новата си инвестиционна ръка. С подкрепата на такива големи партньори Христов очаква до края на годината да отвори и първия си офис в Дубай.
Спасителят на пчелитеBee Smart Technologies е сред десетте финалиста и на световното състезание за сoциално предприемачество Chivas The Venture
Компанията е един от аргументите срещу разпространеното схващане, че българската стартъп система се държи основно на софтуерните разработчици. Основателите на Bee Smart Technologies Иван Кънев и Сергей Петров разработват система от хардуерни и софтуерни модули, които се внедряват в пчелни кошери и пчелини. А зад бизнеса им се крие социална идея - да помогнат със спасяването на световната популация пчели и пчеларството чрез анализ на данни.
Едноименната система BeeSmart представлява нещо като ERP система за управление, анализ на данните и прогнозиране на развитието на пчеларския бизнес. Компанията разработчик изгря покрай световното състезание по социално предприемачество Chivas The Venture, където премина успешно всички селекционни кръгове. В момента е сред десетте финалиста, които ще се състезават за награден фонд от 1 млн. долара в Ню Йорк.
Американска връзка
Освен стартъп състезанието компанията е свързана със САЩ и по друга линия. През февруари и март Bee Smart Technologies направи пилотен проект по внедряване на технологията си в реални условия на голям пчелин в Калифорния. Екипът постави 30 от системите си в различни кошери, за да провери как се държат замерващите температура, влага и тежест сензори, дали последните си комуникират добре с останалите устройства и дали данните, които получават пчеларите накрая под формата на прогнози, са разбираеми. Кънев и Христов работят с един от известните пчелни биолози в САЩ - Ранди Оливър, и се надяват до края на годината да са готови да пуснат готов продукт на пазара. Първата посока, в която гледат отново, е САЩ и по-конкретно Северна Дакота, Флорида, Орегон и Монтана, но виждат също така Китай и Европа като потенциални цели на по-късен етап.
Жуженето на инвеститорите
Всъщност, преди да получи признание от местната стартъп екосистема, друг вижда потенциал в българската компания. "Първо в нас инвестира група от бизнес ангели, като водещ инвеститор сред тях беше Бьорн Пирвиц. Те повярваха в идеята ни и събраните от тях 76 хил. долара ни помогнаха да преминем през важния етап на прототипиране и първоначални тестове", разказва съоснователят Иван Кънев. Преди месец приключи и сделка за 300 хил. евро с фонда NEVEQ, които ще бъдат използвани са първото позициониране на пазара. "Като професионално управляван фонд NEVEQ са логичното продължение за всяка стартираща компания, която набира средства и отбелязва развитие между отделните рундове", коментира Кънев. Пазарът на информационни технологии (IT) в селското стопанство и в частност в пчеларството често е пренебрегван. Това предлага много възможности за иновации, които да помогнат за увеличаване производителността в сектора", коментираха от NEVEQ решението си да вложат в компанията. В момента Bee Smart Technologies започва преговори с още инвеститори, които се очаква да приключат в началото на 2017 г.
Мерките на успеха
"Метрило" е първата компания, в която инвестират и LAUNCHub и Eleven, което пък впоследствие привлича и голям австрийски фонд
Ако трябва да говорим в числа, то може би най-подходящите са 200, 40 и 2. За двегодишното си съществуване софийската компания "Метрило" успява да привлече над 200 клиенти от 40 страни. Стартъпът предлага решение за умно управление на онлайн магазини на базата на анализ на данни.
Софтуерът на "Метрило" проследява движението и дейността на потребителите в онлайн магазините и анализира данните с цел да оптимизира бизнеса на търговците. Целевата група на компанията са нишовите бизнеси, затова и клиентите й имат магазини за най-различни стоки - от тениски с кучета, през намалена електроника до ръчно изработени шоколади. Пазарите на компанията са не по-малко интересни: от Монголия през Индия до Австралия, но все пак основните са в САЩ и Западна Европа.
Защото е България
Когато основава компанията през април 2014 г. заедно с един от основателите на Grabo.bg - Петър Илиев, Мъри Иванов тъкмо се е завърнал от САЩ, където е натрупал известен предприемачески опит. През 2011 г. в Сан Франциско заедно със свой приятел основава компанията за маркетинг Redeemr. До преименуването си на PostRocket компанията им получава 250 хил. долара финансиране от различни фондове, а след това още 610 хил. долара. След като Калифорния му омръзва, се връща в България и открива зараждащата се стартъп екосистема и способни хора, което го стимулира да започне нещо свое. Бързо достига до убеждението, че трябва да се насочи към електронната търговия, където според него проблемите са еднотипни и не е трудно да се създаде решение, приложимо за всеки онлайн магазин. Продуктът минава през различни етапи на развитие и насоки, за да се превърне в днешното решение, което проследява какво става в онлайн магазина, прави профил на клиентите, поведението им и съдейства да се върнат обратно, ако са спрели да купуват. В момента се работи и по решение за автоматизиране на маркетинга, което е в тестова фаза. Междувременно екипът на компанията се е разраснал до 11 души.
Трима в една лодка
Това, от което "Метрило" не може да се оплаче обаче, е инвеститорският интерес До момента стартиращата компания е получила общо 425 хил. евро инвестиции. Първият рунд е през пролетта на 2014 г., когато LAUNCHub и Eleven финансират с общо 50 хил. евро. Около година по-късно стартъпът получи второ финансиране, този път само от Еleven, от 50 хил. евро. В началото на декември 2015 г. приключиха преговорите и за третия сийд рунд. Е него се включиха двата местни фонда и австрийският Speedinvest с общо 325 хил. евро. В последната сделка най-големият дял се падна на Speedinvest, които оперират с портфейл от 90 млн. евро. Това, което привлича интереса на австрийците към "Meтрило", е, че вече два фонда са повярвали в бизнеса, каза преди време един от управляващите партньори Оливър Холе пред "Капитал".
"Първоначалните инвестиции от LAUNCHub и Eleven ни дадоха възможност да доведем бизнеса на нивото, което вече го прави интересен за фондове зад граница. Екипите на фондовете тук са опитни съветници в преговорите с други инвеститори", коментира ролята на местната предприемаческа екосистема Иванов.
Кодът на строителите
Българската "БизнесСофт системс" планира да се бори с гиганти като Microsoft и SAP в два сектора, които IT бизнесът още не е нападнал
Не е най-добрата идея да се изправяш срещу най-големите в IT сектора, ако си местна софтуерна компания с екип от 17 души. Освен ако не си измислил много нишов конкурентен продукт. Основаната миналия ноември "БизнесСофт системс" прави точно това - бизнес софтуер за строителния и металообработващия сектор.
На пръв поглед "БизнесСофт системс" не прави нещо революционно - ERP системи. Това, което я нарежда сред перспективните стартъпи на местната сцена обаче, е нишата. "Конкуренция са ни гигантите като SAP, Microsoft, Oracle, но и техните решения не са толкова тясно специализирани", коментира изпълнителният директор Никола Добрев.
Старт с предистория
"БизнесСофт системс" не е типичната стартираща компания. Дружеството действително е регистрирано през 2015 г., но по технологията се работи от години в рамките на друга компания с 4 хил. клиенти от различни сектори - "Бизнессофт". А новата е отделена, за да се занимава със специфичната нова технология, а и за да могат да влязат инвеститорите. През ноември с общо вложение от 700 хил. евро в новосъздаденото акционерно дружество влизат фондът Eleven и двама частни инвеститори. Преди да влезе в портфолиото на Eleven с "БизнесСофт", Добрев е и ментор в акселератора.
Това е и основната причина младата компания вече да спечели доверието на едни от най-големите компании в строителния сектор - "Главболгарстрой", "Планекс", "Евроалианс", "Геострой", както и доста компании от металообработвашия сектор. По думите на Добрев в момента компанията преговаря с 60 потенциални клиенти само в България.
"Тук бизнесът се развива доста добре, но целта ни е да излезем в чужбина", коментира Добрев, и допълва, че според проучването му има много пазари със същите характеристики като българския, което ще им позволи да се позиционират там. В момента компанията гледа на изток - Турция, Бахрейн и Саудитска Арабия, и вече води преговори с потенциални клиенти. "Там се строи много и има търсене за продукт като нашия", коментира Добрев. Очакванията са за поне един международен клиент и 400 хил. евро оборот до края на годината. "След пет години очаквам да сме регионална компания с присъствие в поне пет страни", допълва Добрев.
Инвестиции по време на криза
Димитров започва с опитите да отдели ERP бизнеса още преди години. "През 2008 г. екосистемата беше друга, преговаряхме с NEVEQ и още два чужди финда, но бяхме на фаза идея и нещата не се получиха. Започнахме сами да инвестираме и сме вложили общо около 1.5 млн. лв.", разказва Добрев за дните, когато продуктът на "БизнесСофт" започва развитието си. Започват да инвестират тъкмо когато се задава кризата. Решението се оказва далновидно, защото когато същата приключва и строителството се съживява, Добрев и екипът му вече имат готово решение.
Сега стремежът е бизнесът бързо да стане устойчив. "Работим с идеята, че няма да ни се налага следващ инвестиционен рунд", казва той.
През последните години София се превърна в оазис за стартиращ бизнес и компании в начален етап на развитие. Благодарение на инвестиционните фондове LAUNCHub, Eleven, NEVEQ и други в България се зароди екосистема, в която по един или друг начин участват няколко хиляди предприемача. Резултатите от усилията на екипите им не закъсняха. Компаниите, започнали развитието си просто от идея с подкрепата на стартъп средата, са над 200 в разнообразни сфери. Напоследък започваме да виждаме и узряването на тази среда и тенденцията местните стартъпи да навлизат стабилно и на чужди пазари. Забелязва се и раздвижването на частните инвеститори, които придобиват все по-голяма увереност да участват в български стартъп компании. "Капитал" ви представя четири много различни един от друг проекта и историите им. Освен големите амбиции общото между тях е, че присъстват на поне два континента и че са плод на младата българската стартъп екосистема.
5 коментара
Сега дайте и за другите 100 проекта, кой от кой по-безумен...
До коментар [#3] от "intergalactic":
Повечето стартъпи се правят с идея да се пусне някакъв прототип и да се получи финансиране Х, в което минимум да е оставащ развой като разход и да се приберат едни пари. Примерно ти трябва екип програмисти да развият продукта. Наемаш 5 по план, но гледаш да са на минимум заплащане и каквито дойдат в него, а не дали ще ти изкарат продукт накрая. С останалите пари наливаш в мениджмънт и консултации. Накрая на проекта м...та му- ти си извадил едни пари от него така или иначе и почваш нещо друго или пореден стартъп. Поне по тия идеи са правени много от стартъпите. Едва ли някой с андроид апп е мислел, че ще има по 2000 покупки по 5лв на месец или толкова платени абонамента, за да е на 0 след 5г, ако аппът е примерно да показва български новини или нещо такова. А и кой ли не е гледал, че над 50-60% от апповете са с по 5-10 инсталации явно от тестове в стора?
Просто схемата е била досега явно усвояване по jeremie на максимум. Но тия неща си имат край. Пак поне явно има някакъв малък процент стартъпи да са минали да се самоиздържат в момента. И това е нещо при такива слепи финансирания.
Последният абзац започва с "Димитров", не трябва ли да е "Добрев".