С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 юли 2016, 18:03, 11766 прочитания

Засилва се интересът на транспортни и логистични фирми към Божурище

Николай Ценков, председател на съвета на директорите на "Национална компания индустриални зони", пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Николай Ценков е председател на съвета на директорите на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) от декември 2014 г. Преди да заеме тази позиция, в продължение на близо 6 години участва в управлението на Института за европейски инициативи, където работи по подготовката и реализацията на редица проекти, финансирани от НАТО, Европейската комисия и оперативните програми в България. Ценков има опит в областта на разработването на стратегически документи, както и възлагането на обществени поръчки. Извършвал е правни и функционални анализи за редица публични организации. С него разговаряме за развитието на основния проект на НКИЗ – Икономическа зона София - Божурище, за механизмите за привличане на инвеститори и плановете на компанията.
Само за последната година и половина сме сключили 7 от 11 договора, има значително раздвижване.

Предпочитана преференция от инвеститорите е връщане на данък и възстановяване на осигуровките.


Докъде стигнахте с развитието на зоната в Божурище и изграждането на инфраструктурата?


- Принципът на работа при нас е, че започваме да изграждаме инфраструктурата на даден парцел, когато имаме инвеститор и договор с него. Не строим на зелено, първо, защото имаме ограничен финансов ресурс и, второ, не знаем дали точно там, където сме построили инфраструктура, ще има интерес. Така че се движим паралелно с инвеститорите. Цялата площ на зоната в Божурище е около 2.6 млн. кв.м. От нея с предварителни и окончателни договори са заети около 800 хил. кв.м, а само окончателните договори са за около 500 хил. кв.м. Инфраструктурата в тази част, която условно наричаме първа фаза, е около 80% готова. Забавяне има при втората фаза, където бяха обжалвани обществени поръчки и възникна юридически казус. Те са свързани с инфраструктурата за два инвеститора - "Мултивак" и "Стар АБС". Надявам се, че скоро ще има напредък и там.

Колко компании има вече в Божурище и на какъв етап са техните проекти? Може ли да се каже, че инвеститорите в зоната имат определен профил?

- Досега имаме сключени 11 окончателни договора (виж таблицата – бел. ред.). Само за последната година и половина договорите са 7, има значително раздвижване. Изградени са вече и работят предприятията на германската "Бер-Хелла термоконтрол", която наскоро започна втори етап на проекта си, с който ще разшири производството, както и на "Волаком". Скоро предстои да открият "Неона" и "Клайммат". Другите са в процес на изграждане на предприятията си. Като профил това са основно компании във високите технологии, а напоследък се наблюдава интерес и от фирми, които са в сектора на транспорта и логистиката. София като цяло се е превърнала в дестинация за транспорт и логистика, тъй като тук кадрите са скъпи за производствените предприятия, които отиват в Пловдив, Стара Загора и дори в Северозападна България.



Как работите като компания – само продавате земя или предлагате готови сгради под наем, има ли допълнителни услуги, които предоставяте на инвеститорите?

- Специално за Индустриална зона София - Божурище предпочитаме да продаваме най-малкото защото влизат пари в дружеството, с които се издържаме и строим инфраструктурата. Понеже сме държавно дружество, при нас продажбата не може да става без търг или конкурс. Но тъй като инвеститорът търси сигурност, ние насочваме компаниите към Българската агенция за инвестиции (БАИ), за да се сертифицират. Вече сертифицираните компании имат право да се възползват от насърчителната мярка, която позволява придобиване на земя без търг или конкурс. Тогава земята се продава по оценка, изготвена от двама независими оценители.

Изграждането на самите предприятия се прави от инвеститорите. Не можем да предлагаме такива строителни услуги, тъй като трябва да минаваме през обществени поръчки, а това може много да забави един проект. Естествено помагаме на инвеститорите с разрешителни и т.н. Също така за наша сметка покриваме голяма част от комуналните услуги в зоната – охрана, видеонаблюдение, сметоизвозване, снегопочистване и др.

Ако един инвеститор иска да построи завод, какво можете да му предложите, за да дойде при вас, а не в някоя друга зона?

- Първо, отлична локация. Нашите имоти са на бивши военни поделения, а те са правени на стратегически места и са много удобни за бизнеса. Например зоната в Божурище е разположена на три магистрали, в непосредствена близост до София. Второ, инфраструктура. Ние реално включваме в цената на земята и инфраструктурата, която правим за наша сметка със собствени пари. И трето, ако възникне междуинституционален въпрос, ние го решаваме. Можем винаги да се обърнем към кмета на Божурище за разрешение за строеж или други необходими документи. Там наистина сме изградили много добра комуникация. Това са трите основни фактора. За инвеститора е важно да има тази сигурност в лицето на държавата.

Какви преференции предпочитат да използват компаниите по Закона за насърчаване на инвестициите и работещи ли са тези мерки?

- Много предпочитана мярка е възможността за връщане на корпоративен данък. Тази година към БАИ са подадени 18 заявления за тази преференция. Също често се заявява мярката за възстановяване на осигуровките, които се плащат за сметка на работодателя, за срок от три години. Насърчителните мерки като цяло обаче не са достатъчни и не са достатъчно ефективни. Дори тези, които ги има, не се прилагат. Например за приоритетните проекти законът позволява, ако един инвеститор вложи 100 млн. лв., държавата да възстанови 10% от сумата. Но за това в бюджета са отделени само 8 млн. лв. за всички насърчителни мерки, т.е., когато се появи компания, която инвестира 300 млн. лв., ние не можем да й възстановим тези 10% в годината, в която са заявени.

В момента се говори за закон за индустриалните зони, но той е на доста ранен етап, тепърва ще се правят работни групи и все още няма изчистена цялостна концепция. Според мен този закон не трябва да въвежда излишна регулация, да вкарва повече държава, а напротив – чрез него трябва да се създадат облекчения за инвеститорите. Например да се посочва критерий за индустриални зони и тези, които го покриват, да ползват облекчени процедури. Този закон трябва да стъпи на стратегията за развитие на индустриалните зони, която отдавна е готова, но все още не е минала през Министерския съвет.

Все повече инвеститори се оплакват, че трудно намират кадри. Съдействате ли по някакъв начин на компаниите във вашата зона?

- Планираме да направим център за професионално обучение точно за да отговорим на нуждите на бизнеса от квалифицирана работна ръка. Пилотно проектът ще бъде въведен в Божурище, а след това може да го пренесем и на други места. Започваме да изграждаме партньорски отношения с университетите. Профила на кадрите ще го определят компаниите. В момента бизнесът е изправен пред две възможности да си осигури кадри. Първата е да си открадне, а втората е да си отгледа. Първата обаче е по-неустойчива, защото както ти си откраднал един специалист, така може и някой друг да го открадне. Втората възможност изисква повече време и инвестиции. В обучението на един служител трябва да се инвестират между 3 и 6 месеца. Идеята ни е да включим самия бизнес в този модел, да го направим заедно.

Може ли да се каже, че усещате конкуренцията на другите индустриални зони, например на тази в Пловдив?

- Конкуренцията не е лошо нещо. Аз не изпитвам завист към пловдивската зона "Тракия", даже напротив. Например Osram дойдоха първо при нас, но прецениха, че цената на труда в София е висока, и избраха Пловдив. Важното в крайна сметка е, че са в България. Затова мислим през есента да създадем асоциация на индустриалните зони. Те са различни като юридически субекти – общински, частни, държавни, но имат сходни проблеми. Искаме тези проблеми да ги съберем, да ги идентифицираме и заедно да започнем да ги решаваме.

Продължаваме да работим и с общините. С тях сключваме меморандуми за сътрудничество и те ни предоставят информация къде имат имоти. Така че като дойде някой инвеститор при нас, но реши да предпочете Северозападна България вместо Божурище, ние да можем да му предложим имот във Враца, Монтана или на друго място. Гледаме да обхващаме такива локации, където би могло да има потенциален интерес. Ще направим в сайта един специален модул, където ще излизат и свободните общински терени, за които сме сключили меморандум за сътрудничество.

Очаквате ли скоро някой нов инвеститор в Божурище?

- На две компании трябва съвсем скоро да се връчат сертификатите за проекти в Божурище. И двете са в сектора на транспорта и логистиката, и двете са български. Едната е "Дриймс транс", а другата е "Вак инвест". Отделно преговаряме с още няколко компании, но там сме на етап подадено инвестиционно намерение. Общо пет-шест инвеститора имаме на масата. Според мен поне с половината ще имаме договори до края на годината.
Инвеститори в зоната в Божурище
КомпанияДейностИнвестиция (млн. лв.)Работни места
Бер-Хелла термоконтролПроизводство на автомобилни климатични системи42.5*200 + 150 на втори етап
Високотехнологичен клъстер: 150
-АцомПроектиране и производство на високочестотно телекомуникационно оборудване, електронни устройства1
-ВолакомПатентована система за отблъскване на птици от летища и вятърни паркове1.9
-ИновасПроизводство на машини за чаши от експандиран полистиров2
-Арк метрологияМетрологично осигуряване в машиностроенето2
-НеонаМашини за лазерно маркиране1
-ОптиксПроизводство на мерници и наблюдателни приспособления2.7
КлаймматНаучноизследователски и развоен център3.235
Производствена база за изкуствени стени за катерене315
Еско трейд БългарияЛогистичен център за услуги по индустриален кетъринг1.550
Стар АБСЛогистичен център за нуждите на "спиди"4.5150
МултивакПроизводство на части и модули за опаковъчни машини37150

*Ангажимент по договор, реално инвестирани са над 50 млн. лв., още толкова са предвидени на втори етап

Източник: НКИЗ
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кои са иновативните предприятия на 2019 г. Кои са иновативните предприятия на 2019 г.

Осем компании получиха отличия в конкурса, който се организира за 15-а поредна година

5 дек 2019, 1592 прочитания

Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП 3 Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП

Общите приходи на компаниите в сектора за 2018 г. са 3 млрд. лв., а заетите са общо 33 хил. души

5 дек 2019, 1563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Най-големите вятърни паркове: Стабилни приходи, но несигурни печалби

Несигурната икономическа и регулаторна среда влияе върху крайния резултат на централите

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10