Как пловдивско звено на БАН работи за високотехнологични компании
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как пловдивско звено на БАН работи за високотехнологични компании

Централната лаборатория по приложна физика към БАН има право да продава не само краен продукт, но и собствено ноу-хау, с което се постигат свръхтънките и свръхяки слоеве

Как пловдивско звено на БАН работи за високотехнологични компании

Екип от 30 специалисти в лабораторията по приложна физика създава тънки слоеве от авангардни материали

11935 прочитания

Централната лаборатория по приложна физика към БАН има право да продава не само краен продукт, но и собствено ноу-хау, с което се постигат свръхтънките и свръхяки слоеве

© Капитал


"За нас е важно тяхното ноу-хау в изследването на механичните свойства на сензорите за автомобилната индустрия."

Петър Мицев, водещ дизайн-инженер в "Сенсата техноложикс България"

"Нанопокритията, които правим, имат имат една характерна особеност - те са свръхтвърди."

доцент д-р Лиляна Колаклиева, директор на Централна лаборатория по приложна физика в Пловдив

Централната лаборатория по приложна физика в Пловдив е създадена с идеята да произвежда едновременно наука и бизнес. И ако трябва да бъдем съвсем точни - бизнес не толкова за себе си, а за онези двадесетина високотехнологични български и чуждестранни компании с представителства у нас, които търсят конкурентни предимства от научното познание.

"Основната ни дейност е да създаваме тънки слоеве от авангардни материали с индустриално приложение - за металообработване, за покрития на инструменти и детайли с приложение в самолетостроенето, военната индустрия и автомобилостроенето, в това число и Формула 1, за медицина и стоматология, и с битово приложение", казва доцент д-р Лиляна Колаклиева, директор на Централна лаборатория по приложна физика в Пловдив. Тя е на поста от 2012 г. и счита, че това е най-горещият мениджърски стол. "Защото трябва да развиваме наука, което изисква много средства, а от друга страна, трябва да намираме тези средства", казва д-р Колаклиева. И тя го постига. Заедно със своя екип от 30 специалисти, 11 от които са научни работници и 8 са доктори на науките.

Основната част от приходите на лабораторията, като изключим субсидията от БАН, идват по оперативната програма "Конкурентоспособност" и се ползват за покупка на високотехнологично оборудване. Пловдивската лаборатория по приложна физика притежава още и 3 патента в България, които има право да продава. В момента се разработва и четвърти патент. И всичко това се постига с... вакуум. Затова основната част от оборудването тук са вакуум-машини на световно ниво.

Вакуум-машините

Едната вакуумна машина е швейцарска - на компанията Platit, която лабораторията закупува по договор, финансиран от Фонд "Научни изследвания", за 800 хил. лв. през 2009 г. Оттогава са направени два патента с нея. Направени са редица покрития, които са продадени на компании в България.

Втората вакуумна машина е на английската компания Тeer coatngs за разбалансирано магнитронно разпрашаване и е на стойност 1.3 млн. лв. по проект от програма "Конкурентоспособност", купена през 2015 г. Лабораторията има и най-доброто швейцарско измервателно оборудване, което позволява да се изследват механичните свойства на всякакъв вид тънки слоеве, включително наноразмерни и наноструктурирани. Това оборудване също е финансирано от фонда за научни изследвания и стойността му е 380 хил. лв.

Пазарите

Работата в областта на тънките и свръхтънките покрития предопределят и пазарите, за които работи Централната лаборатория по приложна физика. Основният е българският, но чрез чуждестранни представителства на фирми от ЕС на практика голяма част от продукцията се изнася за Европа. "Нанопокритията, които правим, имат имат една характерна особеност - те са свръхтвърди. За сравнение - твърдостта на диаманта е 70 гигапаскала, свръхтвърдите покрития имат твърдост между 40 и 70 гигапаскала. Минахме етапа на твърдите покрития, които са до 35-40 гигапаскала твърдост. С такава "стандартна" твърдост ние вече изпълняваме поръчки за високотехнологични български фирми. Сега сме постигнали твърдост от 50 гигапаскала, което ни открива нови научни и пазарни възможности", коментира Лиляна Колаклиева. Лабораторията обаче среща трудности с производствения капацитет, за да излезе самостоятелно на европейския пазар. "Големите компании искат голям оборот. Ние сме се концентрирали в работа с по-малки европейски фирми, имащи представителства в България. И правим много специални неща, които другите не могат", категорична е д-р Колаклиева.

Потенциалът

Централната лаборатория по приложна физика към БАН има право да продава не само краен продукт, но и собствено ноу-хау, с което се постигат свръхтънките и свръхяки слоеве. Засега обаче такива продажби няма. Обяснението е логично: за да се трансферират технология и ноу-хау, фирмите трябва да купят оборудване поне като това на лабораторията, а за тях то не е икономически оправдано. В този смисъл това е конкурентно предимство, което ще носи бизнес за години напред. Второто конкурентно предимство е научният екип. "В нашата професия няма бърза възвращаемост на вложенията - в образование, в отговорност към работата, затова доста трудно се намират хора с такава нагласа. И ние търсим млади хора с подобна нагласа, но трудно ги намираме. За фирмите е още по-трудно", казва доц. д-р Лиляна Колаклиева.

Според инж. Петър Мицев - водещ дизайн-инженер на "Сенсата техноложикс България" (американската компания за автомобилна електроника има два завода в България), връзките с Централната лаборатория по приложна физика са от 10 години и носят добри резултати. "За нас е важно тяхното ноу-хау в изследването на механичните свойства на сензорите за автомобилната индустрия. Съвсем нормално е да има и трансфер на специалисти от академията към индустриалния свят и обратно. Връзката ни с тях ни дава достъп до уникални машини, с които не разполагаме", обясни инж. Мицев.

При производството на инструменти за САЩ фирма "Илекс" ООД от Габрово също използва разработки на лабораторията. Според Павел Илиев - управител на габровската фирма, нанасяните в Централната лаборатория по приложна физика покрития правят инструментите им по-износоустойчиви. "Работим от 4 години с научните ни партньори от Пловдив и сме удовлетворени от качеството на техните покрития. Така нашите инструменти са конкурентни на американския пазар", обясни управителят на "Илекс" ООД.

Планът напред

И научното, и бизнес бъдещето пред Централната лаборатория по приложна физика в Пловдив са свързани с вакуума. В момента тук експериментират специални слоеве за соларни елементи. Научните разработки са в насока към повишаване коефициента на полезно действие на силициевите соларни панели от 20-25% на 40%. Разработките ни са в насока на създаване на нови съединения, каквито са А3В5 съединенията.

"Когато постигнем това, смятаме да патентоваме разработката си поне за България", казва Лиляна Колаклиева.

Военната индустрия пък търси технология за нискотемпературно нанопокритие на метали, за да се запазят качествата на специалните стомани, използвани в бранша. "Нанопокритията обикновено се извършват при температури над 350 градуса по Целзий, а ние предложихме разработка при температури до 180 градуса по Целзий", обяснява директорката на Централната лаборатория по приложна физика.

Лабораторията ще участва в консорциум по програма "Наука и образование за интелигентен растеж". По нея се предвижда изграждане на центрове за върхови постижения, центрове по компетентност, а научното звено на БАН е прието от партньорите за участие и в двата центъра - в София и в Пловдив. Компетентността на пловдивския екип е по направлението "Мехатроника и чисти технологии", където той е желан партньор.

Удвоени приходи

Финансовите резултати на Централна лаборатория по приложна физика показват удвояване на приходите последните две години (+94.2%). Според годишния отчет през 2014 г. субсидията от БАН е 262 хил. лв., собствените средства са 300 хил. лв., или общо 562 хил. лв., а разходите - 394 хил. лв. През 2015 г. субсидията на БАН е намалена до 256 хил. лв., собствените средства достигат 837 хил. лв. (+48.75%), или общо 1.1 млн. лв., като разходите са били 843 хил. лв.
"За нас е важно тяхното ноу-хау в изследването на механичните свойства на сензорите за автомобилната индустрия."

Петър Мицев, водещ дизайн-инженер в "Сенсата техноложикс България"

"Нанопокритията, които правим, имат имат една характерна особеност - те са свръхтвърди."

доцент д-р Лиляна Колаклиева, директор на Централна лаборатория по приложна физика в Пловдив

Централната лаборатория по приложна физика в Пловдив е създадена с идеята да произвежда едновременно наука и бизнес. И ако трябва да бъдем съвсем точни - бизнес не толкова за себе си, а за онези двадесетина високотехнологични български и чуждестранни компании с представителства у нас, които търсят конкурентни предимства от научното познание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Много радваща статия. С чушки (и чушкопеци) няма стане. Виж, с нанопокритя - по-може :-) При положение че БГ-фирми са на дъното на Р&Д разходи, може пък БАН с нещо да помогне. Дано ...

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Я виж какви позитивни резултати има, когато БАН се съсредоточи върху научната дейност, вместо върху създаването на складове за незаконно внесени дрехи... Дано тази практика се умножи. В крайна сметка от БАН няма смисъл, ако разработките им не помагат на обществото.

  • 3
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    еее как съм я пропуснал тази статия.

    каква наука правят, като просто са купили високотехнологични машини, Всяка фирма може да си ги купи и да нанася покрития с тях.
    Нито са измислили принципа нито са я сглобили... типично за БАН


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK