Първото злато от Крумовград - след две години

300 млн. лв. ще бъдат инвестирани в съоръжения.

Канадската Dundee Precious Metals (DPM) вече ще може да започне да добива злато в района на Крумовград. Компанията е получила последното необходимо строително разрешително от органите на местната власт. Така след над десетилетие спънки компанията ще започне да разработва находището, което съдържа около 27 тона от ценния метал.

Новата мина

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"След 12 години непрестанни инвестиции в България, мината в Челопеч и проекта в Крумовград ние сме доволни от полученото разрешение. Новото находище ще бъде високодоходен проект за всички страни", коментира Рик Хаус, главен изпълнителен директор на DPM. Той смята, че разрешението ще бъде възможност за компанията да получи и подкрепата на местните жители.

Проектът е за открит рудник на 3 км от Крумовград в местността Ада тепе. Компанията ще инвестира над 300 млн. лв. за изграждането на съоръжения, комбинация от собствено финансиране и вече осигурен револвиращ кредит. Част от необходимия капитал беше осигурен с продажбата на предприятие на DPM в арменския град Капан на Polymetal International.

Годишно ще бъдат преработвани 840 хил. тона руда със средното съдържание на благородни метали 4.04 гр/тн злато и 2.22 гр/тн сребро. Експлоатацията на мината ще продължи най-малко осем години, за които ще бъдат извлечени около 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро. Вътрешната норма на възвращаемост на проекта след данъци е 25%, базирана на цени на ценните метали под сегашните пазарни. От DPM очакват инвестицията да се изплати след около две години и половина, генерирайки 66 млн. долара печалба преди лихви и данъци. Добивът може да започне най-рано през втората половина на 2018 г., каза Рик Хаус.



Предимствата на инвестицията

В изграждането на мината ще бъдат заети 300 души, а експлоатацията на находището ще включва наемането на 230. Извън инвестициите това е един от важните аспекти на проекта, коментира за Капитал Daily Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България, консултантска компания, участвала в подготовката на проекта. Според него влизането на чужд инвеститор в региона е от голямо значение за развитието му, предлагайки освен работа, високи доходи и обучение на служителите, така и допълнителни инвестиции в инфраструктурата и развитието на общината.

Що се отнася до влиянието му върху околната среда, Рашев намира проекта за напълно природосъобразен. Вместо хвостохранилищa, в които да бъде изсипван отпадъчният скален материал, ще бъде изградено интегрирано съоръжение, което е свързано с много по-малко рискове за околната среда. Въпросната инфраструктура е от най-ново поколение и за първи път ще бъде използвана в България.

Като пропуск Рашев посочва регулаторните трудности. Според него стартирането на проекта през 2009 г. щеше да донесе по-големи ползи на DPM, държавата, общината и служителите заради възходящия пазар на златото. Той достигна своя пик през септември 2011 г., когато цената на тройунция от ценния метал се покачи за кратко до 1828.5 долара, 46% по-висока от заложената в проекта 1250. В резултат на забавянето българската икономика е пропуснала значителни приходи.

"Стартирането на проект от този мащаб също така е добър знак от обществена гледна точка", коментира икономистът и преподавател в Софийския университет Стоян Панчев. "Разрешението за строителство слага край на един дълъг период, в който такива инвестиции бяха строго осъждани. Едва ли с влагането на 300 млн. лв. в нов неразработен рудник при сегашния пазар на суровини някой би обвинил компанията, че не носи ползи на местното население или че не се грижи за околната средa, а извлича ползи само за собствениците", каза още Панчев.

Битката за Крумовград

Проучванията в района започват още през 1997 г. от предишния собственик, ирландската Navan Resources, която притежаваше и предприятието в Челопеч. След като DPM откупува правата на собственост през 2005 г. компанията представи проект, който включваше пълната преработката на рудата в метал.

В следващите три години той не беше одобрен от тогавашния министър на околната среда Джевдет Чакъров, а отпор видя в лицето на природозащитни организации заради използването на цианид в производството. Последва преработване на проекта, който после беше блокиран на ниво местна власт, решение, което DPM пребори в съда.