Големият джакпот е за лотариите на Божков
Новият хазартен лидер "Национална лотария" порасна четири пъти за година и измести държавното тото
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
- През миналата година топ 20 на компаниите в хазартния сектор генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв. Сумарната печалба е над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.
- Основният ръст се дължи на сегмента на т.нар. мек хазарт. Той избуя преди няколко години, като през миналата почти удвоява приходите си. Лидер е свързаната с Васил Божков "Ню геймс", която организира "Национална лотария", като той има участие и в "Лотария България".
- Леко раздвижване има и при казината и игралните зали, но интересът там е основно към Свиленград заради многото играчи от Турция.
Най-сигурният начин да печелиш от хазарт е, като го организираш. През миналата година топ 20 на компаниите в сектора генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв., като растат с една трета спрямо 2014 г. Същата група отчита обща печалба от над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
39 коментара
Там където лотарията е частна - няма държава.
Жалка държава сме. Вместо да насочим усилията си в ефективно използване на длготрайните си активи ние се занимаваме с далавери, измами, пране на пари, смяна на произход на китайски стоки, лотарийни зарази и т.н. Имаме обработваема земя, която може да носи печалба от рода на 10 000 лв. от декар. Ние обаче сеем зърнени култури, които използват вносни семена, торове, препарати, техника и инвентар. Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 240-250 лв/декар. Ако не е субсидията дейността ще е на загуба. Това зърно не остава у нас да се произвеждат брашна или да храни животни, а се изнася в чужбина.
Същото е състоянието с полезните ни изкопаеми, които вместо да се превръщат в краен продукт и да носят повече данъци и доходи на българите, напускат България като руди или слабо обработени суровини. Естествено, че това не е упражнение за главите на тъпи милиционери. Жалко, че си избират за консултанти все кухи лейки и папагали. Изобщо трябва преосмислим използването на субсидиите и рязко да повишим ефективното използване на аткивите си. Хазарта трябва да изчезне от населените места и фланелките на футболните ни отбори. Нека да се развива в обособени територии по границите и в туристическите ни центрове. Останалото е превръщане на българите чрез "лотарийни зарази" в зомбита разчитащи на удар за смяна на социалния статос. Българите трябва да получат възможност да направят това чрез труд и постоянство, а не чрез удар, който все не идва.
[quote#2:"proizvoditel"]Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 240-250 лв/декар[/quote]
ГРЕШКА!!! Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 120 - 125 лв/декар, от които около 60 лв. отивот за рента. Сметката е проста - 1 декар дава около 500 кг. зърно. Зърното е с изкупна цена около 250 лева на тон. Така 1 дка носи оборот от порядъка на 125 лева.
До коментар [#2] от "proizvoditel":
10 бона на декар? "Холандец" ли ще садиш? Така може! Докато е нелегална тревата може да докараш и повечко печалба от декар, но като махнеш комисионните по веригата, може и да не ги стигнеш, а рискът си е твой. Другият вариант за такава печалба от 1000 кв.м. е да садиш хотели на Слънчака, но земята трябва да ти е по тънката лайсна, че да се избие. Имам чувството, че земя никога не си пипал...
До коментар [#5] от "Чимиджимичамиджоми":
Писна ми от слуги на търговците на зърно. Ще съдя чесън бе. Това е култура, която освен за директна консумация представлява и суровина за промишленост. Всичко се изкупува. Може да се съхранява директно и да се консервира. Дава от 2 до 4 тона от дка. Има сортове и технологии, които могат да вдигнат 2 пъти добивите. На пазара на дребно върви по 6 лв. След изваждането на чесъна на същата площ ще насея зеле. Ще сея моркови. Ще сея домати. Но хайде с тайните до тук. Всеки си има глава на раменете. Стига сме гледали през оградата кво прави комшията и ние да правим същото.
има два вида хазартни играчи : аматьори, които дават по лев-два за лотариен билет или Тото 2 (може и да спечеля нещо). Обикновено не печелят. И професионални хазартни играчи. Тези последните играят онлайн(много по-добри коефициенти, без риск някоя мутра да види, че си спечелил пари и да иска да прибере част от тях). За тези последните никой не говори, защото няма как да ги определят. Аз лично познавам доста хора, които си вадят хляба с онлайн покер. И не вадят малко пари.
А пък за спортни залози, вече не останаха хора, които да залагат офлайн на мачове.
Офлайн игралните зали и казината са меко казани долнопробни дупки, където ако попадне почтен човек, няма да повтори.
Все се чудя защо големите печалби от Националната лотария се падат я в София, я в Пловдив, я в Софийско, я в Пловдивско... за малките градове 5 хил или най- много 10хил лв печалба. Дори и да се падне голяма сума в малък град, то това е веднъж- два пъти в година. Как ги разпределят тези печалби все в едни и същи градове? Някой ще каже, че зависи от покупателната способност на населението. С което не мога да се съглася. Колкото и да купуват хората, щом трите билетчета(примерно) с 500хил лв печалба са в София или Пловдив, тези хора(от малките градове) нямат шанс да изтеглят големите пари. Въпросът тук не е дали се купуват билети и дали си повярвал в късмета си, а къде е позициониран печелившият билет.
До коментар [#4] от "proizvoditel":
Вие все сеете, все жънете, събирате и накрая си купуваме селскостопански стоки внос. Колко години все субсидии отпускат и все малко ви се вижда и не ви стига. Като резултат- продукция със свръхвисоки цени. На пазара китайски чесън и турско зеле.
Това, което пишете няма нищо общо със статията.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.