Големият джакпот е за лотариите на Божков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият джакпот е за лотариите на Божков

Големият джакпот е за лотариите на Божков

Новият хазартен лидер "Национална лотария" порасна четири пъти за година и измести държавното тото

Вера Денизова
58810 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Темата накратко:

- През миналата година топ 20 на компаниите в хазартния сектор генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв. Сумарната печалба е над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.

- Основният ръст се дължи на сегмента на т.нар. мек хазарт. Той избуя преди няколко години, като през миналата почти удвоява приходите си. Лидер е свързаната с Васил Божков "Ню геймс", която организира "Национална лотария", като той има участие и в "Лотария България".

- Леко раздвижване има и при казината и игралните зали, но интересът там е основно към Свиленград заради многото играчи от Турция.

Най-сигурният начин да печелиш от хазарт е, като го организираш. През миналата година топ 20 на компаниите в сектора генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв., като растат с една трета спрямо 2014 г. Същата група отчита обща печалба от над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.

И докато преди години интригата на пазара беше дали дружествата, които предлагат онлайн хазарт, ще завземат бизнес от офлайн операторите, сега жегата е при лотарийните и числови игри. Сегментът на т.нар. софт хазарт избуя преди няколко години с малка данъчна помощ от държавата, като през миналата почти удвоява приходите си. Така най-бързорастящият бизнес сред 300-те най-големи компании в България през миналата година се оказа на собственика на "Националната лотария" – "Ню геймс", в която мажоритарен акционер е човекът с най-силни позиции в хазартния бизнес в България Васил Божков. Друга компания, в която той има дял - "Еврофутбол", пък е вицешампион по рентабилност сред големите дружества.

Сегмент, който дава заявка за леко раздвижване, е и този на игралните зали и казина. Интересът там е основно към Свиленград заради многото приходящи играчи от Турция. Навлизането в този бизнес обаче е трудно – изисква солиден първоначален капитал и правилния човек за съдружник. Данни за обема на различните сегменти на пазара също липсват, но ако се съди по финансовите резултати на компаниите, заради частните лотарии хазартът изживява минибум.

Бизнесът с билетчета

Доказателство е отчетът на младото, но вече гигантско дружество "Ню геймс", което е собственик на "Национална лотария". През миналата година новият хазартен лидер има ръст на приходите от почти четири пъти до 376 млн. лв. Оборотът би набъбнал още, ако се прибави и този на свързаното едноименно дружество "Национална лотария" (виж таблицата). Това прави компанията лидер с няколко обиколки пред останалите два участника на пазара на лотарийни билети и числови игри –Държавния спортен тотализатор, чиито приходи дори леко спадат, и "Евробет". Последната е организатор на "Лотария България" и също е свързана с Божков (но в съдружие с Александър Тумпаров), като наскоро 49% от нея бяха придобити от компанията на гръцкия бизнесмен Сократис Кокалис Intralot.

Официални данни за обема на този бизнеса няма. На база платените данъци оборотът на лотариите може да се оцени на над 250 млн. лв. през миналата година, колкото е и на тото игрите. От лидера "Национална лотария" твърдят, че пазарът има потенциал да се разшири с още между 30 и 50%. И трите компании - двете на Божков и държавната, предлагат и други видове игри, като например казино и дори спортни залози онлайн. Държавният оператор обаче по традиция е концентриран в тотото - то е около 84% от портфолиото им, т.е. лотарията при тях заема незначителен дял.

"Развитието на числовите и лотарийни игри според мен се дължи на факта, че потребителят не ги приема като някакъв вид хазарт. Наскоро проведена анкета по поръчка на фондация "Отговорна игра" показва, че около 40% от анкетираните са участвали в т.нар. мек хазарт", казва Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия.

Важна съставка от растящата лотарийна зараза е добре организираното и масирано маркетиране, както и голямата им дистрибуторска мрежа – бензиностанции, вериги магазини, павилиони, "Български пощи". Не на последно място помогна и държавата. През 2014 г. депутатите пропуснаха да включат бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри и турнирите с игра на карти сред бизнесите, които дължат 15% данък върху залозите, както е и при игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и тотото. Така организаторите им дължаха единствено данък печалба. Година по-късно те бяха обложени, като постъпленията от тази дейност в бюджета възлязоха на 37 млн. лв. Димитър Ганев, изпълнителен директор на "Национална лотария", твърди, че този регулаторен пропуск не им е помогнал. "Случи се следното нещо – в парламента коментираха законопроекта, но не включиха в специфичното облагане няколко вида бизнес. Не знам защо, може би е грешка. През това време ние си плащахме корпоративен данък като всеки бизнес. Размерът ни тогава беше толкова малък, че тази грешка не ни помогна особено", казва той. Изчисление на "Капитал" на база отчетите обаче показва, че само на групата "Ню геймс" данъчната ваканция е спестила 15 млн. лв.

Компанията стартира по идея на Димитър Ганев и брат му Милен, а инвеститор е Божков. "С брат ми си направихме концепцията, проучванията и решихме, че това е нещото, което искаме да правим. Имайте предвид, че то е изключително капиталоемко, особено в началото. Нужният първоначален капитал възлиза на милиони. А рискът беше голям – през първите месеци например никой не искаше да ни разпространява продукта. Затова преценихме, че е по-добре да намерим партньор, чрез чийто опит на пазара да видим дали всичко, което си представяме, може да се случи", казва Димитър Ганев. Когато започват преди три години, лотарийният бизнес е много слабо развит. Държавното тото и "Евробет" предлагат някакви билети, но те са неразпознаваеми за хората. В същото време проучванията им показват, че в САЩ например над 65% от целия хазартен бизнес е на лотарийни билети. "С брат ми преценихме, че това би трябвало да е потенциалната ниша, в която имаме шанс. Билетите са изключително маркетингов продукт, освен това са много по-близо до ентъртейнмънт, отколкото до хазарт." Тяхна е и маркетинговата стратегия за популяризиране на лотарийните билети, която впоследствие е копирана и от "Евробет".

В момента лидерът в този сегмент предлага общо 20 различни игри. Най-търсени са тези тип кръстословици или с кораби, както и бинго игрите. За изплащане на печалби отиват между 58 и 66% от постъпленията от продажби в зависимост от билетите. Те са на цени между 2 и 10 лв., като най-търсени са тези за 2 и 3 лв. "Печалбите от 2 до 100 лв. се изплащат от нашите партньори на място. Това е едно от нещата, които ни помогнаха да се развием по-бързо", твърди Ганев. Според него конкурентното им предимство спрямо останалите две лотарии е, че техните продукти се изграждат със софтуер, който се изработва от техни служители в компанията. "Това ни помага много бързо да пуснем даден продукт на пазара в сравнение с нашите конкуренти, които ползват външни подизпълнители." Той допълва, че между тях и "Евробет" също има конкуренция и тя е за по-добри резултати. "Тотализаторът има клиенти от много години. По-скоро ние разширяваме пазара, отколкото да има преливане на клиенти от БСТ към нас", е неговото мнение.

От тотото пък казват, че с появата на всеки нов субект настъпва и промяна в клиентската маса на вече действащия оператор – част от клиентите отиват да пробват новото, впоследствие някои формират предпочитание към предлаганите от новопоявилия се оператор игри, други се връщат при тях, трети играят и при едните, и при другите. "Това са динамични процеси, но, да, със сигурност има отлив (от държавното тото и лото – бел. ред.) след появата на конкурентните частни игри", казват от държавното дружество.

Залогът в Свиленград

Когато става въпрос за традиционен хазарт, повечето хора се сещат за класическо казино. В момента действащите са 25 (виж таблицата), съсредоточени на няколко пазара - по границата, в морските курорти, в София и Пловдив. Тук обаче пазарът е доста по-статичен. "Има една относителна стабилност на броя на игралните зали и на игралните съоръжения, което показва, че тази част от пазара през последните години е устойчива", казва Ирибозов.

"Като цяло секторът е зле регулиран, почти няма случайни в този бизнес, а нови инвеститори могат да навлязат много трудно. В същото време пазарът не е добре развит, особено в София, където залозите са малки и трудно се привличат туристически групи", твърди представител на сектора. Според него Румъния е по-напред като качество на услугата и Букурещ например успява да привлече доста голям поток еврейски туристи, включително и заради повечето полети на ден от Тел Авив към румънската столица. В България основните играчи са с по няколко обекта, които държат през различни компании, някои от тях имат и игрални зали. Доминираща фигура отново е Васил Божков. Той е инвеститор в някои от казината под бранда Efbet в съдружие с единия от управителите на "Еврофутбол", Боян Найденов, брат му Цветомир и баща им Стефан, както и в казиното в "Радисън", където е в съдружие с Александър Тумпаров.

Вторият най-голям играч е Суди Озкан, който от години развива марката Princess в София, Пловдив и Свиленград. Скоро с три казина ще е и мажоритарния собственик на захарния завод "Победа" в Бургас Сава Чоролеев. Сега той има обекти в Слънчев бряг и Банско, като предстои да отвори и казино в хотел "Маринела" в София, ако и когато общината разреши надстрояването.

Ако има дестинация, в която всички искат да правят бизнес обаче, това е Свиленград. Близостта му с турската граница го прави привлекателен център за играещите хазарт от южната ни съседка от години. Причината е забраната на този вид бизнес в Турция, от която се възползват инвеститорите в казина и игрални зали в града. В момента в Свиленград има четири казина, но според общината се строят още четири, "а още пет фирми са заявили инвеститорски намерения". През март Reuters цитира турската Net Group, че е подписала предварително споразумение с българската "Глобъл гейм груп" да оперира казино в Свиленград. Управляващ българското дружество е Росен Киришев, който според регионални медии има игрални зали и ресторантьорски бизнес в съдружие с Курти Куртев.

От хазартния сектор твърдят, че казино в момента изгражда и фирма "Ефбет". Справка в Търговския регистър показва, че тя е собственост на управителя на "Еврофутбол" Боян Найденов, брат му Цветомир и баща им Стефан. С интерес да инвестира във второ казино в града е и суринамската Pasha Global, чийто бизнес е свързан както с казина (над 50 в четири държави според сайта на компанията), така и с онлайн хазартни игри. Според хора от сектора в момента компанията контролира казиното, което се управлява от "Гейминг планет ентертейнмънт". Официално дружеството се води собственост на съпругата на адвокат Ивиян Симеонов (адвокатско дружество "Симеонов и партньори"). Според хора от бранша обаче кантората по-скоро е представител на суринамската група, както и на турската Pasha Group, която е посочила в сайта си като своя собственост казино "Пегасус" в Свиленград, въпреки че според Търговския регистър то е на адв. Симеонов.

В Свиленград е и казиното с най-много приходи в страната - Nymphess Princess. Групата на Суди Озкан има и игрална зала в града и е може би вторият най-голям играч в този бизнес. Оттам отказаха коментар за дейността си.

Всички са онлайн

Ако има част от пазара, която е обвита в още по-голяма мъгла за обеми и клиенти, това е сегментът на онлайн хазарта.

В момента с лиценз да оперират в България са десет компании, като няколко от тях са на големи международни като Pokerstars.bg, Betfair.com и bet365.com, които от скоро са с лиценз и са сочени за безспорен лидер в този сегмент. Останалите оператори са свързани с български инвеститори, като при повечето отново излиза името на Божков.

"Ако приходите от хазартния сектор в световен мащаб се оценяват на около 500 млрд. долара годишно, тези от онлайн хазарта са едва около 8-9%. Не бих казал, че онлайн пазарът изяжда офлайн пазара. Клиентите им имат коренно различен профил. Но в бъдеще тенденцията е да се търси по-комплексен продукт между двете платформи", казва Ирибозов. Много от предлагащите офлайн хазарт компании също вярват в това и вече се насочват към онлайн сегмента, уверени, че той е бъдещето.

Темата накратко:

- През миналата година топ 20 на компаниите в хазартния сектор генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв. Сумарната печалба е над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.

- Основният ръст се дължи на сегмента на т.нар. мек хазарт. Той избуя преди няколко години, като през миналата почти удвоява приходите си. Лидер е свързаната с Васил Божков "Ню геймс", която организира "Национална лотария", като той има участие и в "Лотария България".

- Леко раздвижване има и при казината и игралните зали, но интересът там е основно към Свиленград заради многото играчи от Турция.

Най-сигурният начин да печелиш от хазарт е, като го организираш. През миналата година топ 20 на компаниите в сектора генерират приходи общо за 1.7 млрд. лв., като растат с една трета спрямо 2014 г. Същата група отчита обща печалба от над 150 млн. лв., като единственото губещо дружество е държавното.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Там където лотарията е частна - няма държава.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Жалка държава сме. Вместо да насочим усилията си в ефективно използване на длготрайните си активи ние се занимаваме с далавери, измами, пране на пари, смяна на произход на китайски стоки, лотарийни зарази и т.н. Имаме обработваема земя, която може да носи печалба от рода на 10 000 лв. от декар. Ние обаче сеем зърнени култури, които използват вносни семена, торове, препарати, техника и инвентар. Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 240-250 лв/декар. Ако не е субсидията дейността ще е на загуба. Това зърно не остава у нас да се произвеждат брашна или да храни животни, а се изнася в чужбина.

  • 3
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Същото е състоянието с полезните ни изкопаеми, които вместо да се превръщат в краен продукт и да носят повече данъци и доходи на българите, напускат България като руди или слабо обработени суровини. Естествено, че това не е упражнение за главите на тъпи милиционери. Жалко, че си избират за консултанти все кухи лейки и папагали. Изобщо трябва преосмислим използването на субсидиите и рязко да повишим ефективното използване на аткивите си. Хазарта трябва да изчезне от населените места и фланелките на футболните ни отбори. Нека да се развива в обособени територии по границите и в туристическите ни центрове. Останалото е превръщане на българите чрез "лотарийни зарази" в зомбита разчитащи на удар за смяна на социалния статос. Българите трябва да получат възможност да направят това чрез труд и постоянство, а не чрез удар, който все не идва.

  • 4
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    [quote#2:"proizvoditel"]Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 240-250 лв/декар[/quote]

    ГРЕШКА!!! Тези зърнени култури носят на фермерите оборот /не печалба/ от 120 - 125 лв/декар, от които около 60 лв. отивот за рента. Сметката е проста - 1 декар дава около 500 кг. зърно. Зърното е с изкупна цена около 250 лева на тон. Така 1 дка носи оборот от порядъка на 125 лева.

  • 5
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#2] от "proizvoditel":

    10 бона на декар? "Холандец" ли ще садиш? Така може! Докато е нелегална тревата може да докараш и повечко печалба от декар, но като махнеш комисионните по веригата, може и да не ги стигнеш, а рискът си е твой. Другият вариант за такава печалба от 1000 кв.м. е да садиш хотели на Слънчака, но земята трябва да ти е по тънката лайсна, че да се избие. Имам чувството, че земя никога не си пипал...

  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#5] от "Чимиджимичамиджоми":

    Писна ми от слуги на търговците на зърно. Ще съдя чесън бе. Това е култура, която освен за директна консумация представлява и суровина за промишленост. Всичко се изкупува. Може да се съхранява директно и да се консервира. Дава от 2 до 4 тона от дка. Има сортове и технологии, които могат да вдигнат 2 пъти добивите. На пазара на дребно върви по 6 лв. След изваждането на чесъна на същата площ ще насея зеле. Ще сея моркови. Ще сея домати. Но хайде с тайните до тук. Всеки си има глава на раменете. Стига сме гледали през оградата кво прави комшията и ние да правим същото.

  • 7
    mano avatar :-|
    mano

    има два вида хазартни играчи : аматьори, които дават по лев-два за лотариен билет или Тото 2 (може и да спечеля нещо). Обикновено не печелят. И професионални хазартни играчи. Тези последните играят онлайн(много по-добри коефициенти, без риск някоя мутра да види, че си спечелил пари и да иска да прибере част от тях). За тези последните никой не говори, защото няма как да ги определят. Аз лично познавам доста хора, които си вадят хляба с онлайн покер. И не вадят малко пари.
    А пък за спортни залози, вече не останаха хора, които да залагат офлайн на мачове.
    Офлайн игралните зали и казината са меко казани долнопробни дупки, където ако попадне почтен човек, няма да повтори.

  • 9
    loy30529393 avatar :-?
    loy30529393

    Все се чудя защо големите печалби от Националната лотария се падат я в София, я в Пловдив, я в Софийско, я в Пловдивско... за малките градове 5 хил или най- много 10хил лв печалба. Дори и да се падне голяма сума в малък град, то това е веднъж- два пъти в година. Как ги разпределят тези печалби все в едни и същи градове? Някой ще каже, че зависи от покупателната способност на населението. С което не мога да се съглася. Колкото и да купуват хората, щом трите билетчета(примерно) с 500хил лв печалба са в София или Пловдив, тези хора(от малките градове) нямат шанс да изтеглят големите пари. Въпросът тук не е дали се купуват билети и дали си повярвал в късмета си, а къде е позициониран печелившият билет.

  • 10
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    До коментар [#4] от "proizvoditel":

    Вие все сеете, все жънете, събирате и накрая си купуваме селскостопански стоки внос. Колко години все субсидии отпускат и все малко ви се вижда и не ви стига. Като резултат- продукция със свръхвисоки цени. На пазара китайски чесън и турско зеле.
    Това, което пишете няма нищо общо със статията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK