Самият план за насърчаване на правителството е част от амбициозна програма на Европейската комисия за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите в ЕС, която беше обявена през 2014 г. Според съобщение на Министерския съвет голяма част от конкретните мерки са инициирани от бизнеса и от различни негови асоциации.

Топлофикации и заводски централи временно спряха да продават скъп ток

Част от топлофикациите и заводските централи вече не произвеждат високоефективна електроенергия през летните месеци. Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов пред журналисти в четвъртък. Така разходите на Националната електрическа компания (НЕК), която трябва да купува тази енергия по високи преференциални цени, реално намаляват.

Една от централите, които не е продавала високоефективна енергия от април до юни включително, е тази към завода на "Биовет" в Пещера на братята Кирил и Георги Домусчиеви, показва проверка на "Капитал Daily". От решенията на КЕВР се вижда също, че "Топлофикация - Габрово", която се смяташе за една от централите, които изкуствено завишават високоефективната си енергия, не е произвеждала през последните месеци. За юли "Топлофикация - Сливен" също е заявила, че няма да продава, коментираха от КЕВР.

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Китайската CGN има интерес към АЕЦ "Белене"

След като месеци наред правителството преговаряше с китайската SNPTC, която да изгради VII блок на АЕЦ "Козлодуй", сега друга китайска ядрена корпорация - China General Nuclear Corporation (CGN), официално е проявила интерес към бъдещето на АЕЦ "Белене".

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се е срещнала с техни представители, след като от компанията са изпратили писмо, в което са заявили, че проявяват интерес за сътрудничество в областта на ядрената енергия. Това съобщи пресцентърът на Министерството на енергетиката в сряда.

Конкретно за "Белене" Петкова е посочила, че българската страна има готовност "да води разговори с потенциален инвеститор, който би проявил интерес към реализацията на проекта".

Това на практика е план Б на правителството за АЕЦ "Белене", след като през юни страната ни беше осъдена да плати 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното от Националната електрическа компания (НЕК) оборудване за проекта. Първоначалните планове бяха това оборудване да бъде продадено, но след правителствено посещение в Иран, където този въпрос беше обсъждан, се оказа, че това няма да е изгодно решение за страната ни. Причината е, че двата реактора могат да бъдат продадени на много по-ниска цена от тази, която НЕК трябва да плати за арбитражното дело.

Фотограф: LUCY NICHOLSON

General Electric търси ново бъдеще за въглищата

Щатският индустриален конгломерат General Electric вече не се опитва да сложи край на бизнеса си, свързан с производство на електроенергия от въглища, пише Wall Street Journal. Години наред GE, която е един от най-големите доставчици на оборудване за електроцентрали, поддържаше политика на отказ от бизнеса с въглища. Вместо това компанията промотираше природния газ като горивото на бъдещето. Комбинация от фактори като навлизането в отдалечени външни пазари и нарастващото енергийно потребление са довели до промяна на позициите на групата, отбелязва WSJ.

GE заявява, че може да осигури още десетилетия рентабилност за съществуващите въглищни електроцентрали. Това може да стане чрез инсталиране на подобрения, които ще ги приведат в съответствие със затягащите се регулации за вредните емисии и ще повишат производителността. През миналата година GE придоби енергийния бизнес на френския конкурент Alstom, с което броят на обслужваните от групата турбини във въглищни централи се удвои до над 1500.

Ръководството на компанията заявява, че се планира изграждане на въглищни централи в развиващите се икономики като Индия и страните от Югоизточна Азия. Там потреблението на електроенергия расте бързо, но въглищата често са единствената налична или достатъчно евтина суровина за производство.

Големите петролни компании отново поглеждат към фракинга

Шест години след петролния разлив в Мексиканския залив британският петролен гигант BP отново се опитва да възроди бизнеса си в Северна Америка, пише Wall Street Journal. В свои шистови полета в щата Тексас компанията експериментира с фракинг по нов хоризонтален метод, чрез който се увеличава ефективността на кладенците за газ и петрол. Чрез усвояването на иновативни технологии BP се надява да може да се конкурира по-успешно с независимите компании, благодарение на които беше осъществен бумът на добив от шистови залежи чрез хидравлично разбиване в САЩ.

Сривът в цените на петрола принуждава международни енергийни групи като BP да търсят начини за реформиране на бизнеса си. Мащабните проекти на стойност десетки милиарди долари, в които този тип компании специализират, се оказват твърде скъпи в обстановка на дългосрочно ниски цени. Шистовите залежи в САЩ са една от възможните посоки за развитие, но предишните опити на петролните гиганти да се наложат в този сектор се оказваха неуспешни.

Френската държавна компания EDF ще вземе най-малко 400 млн. евро компенсация, ако двата реактора на намиращата се в Източна Франция ядрена централа Fessenheim бъдат затворени, каквито са сегашните планове на правителството. Парите ще бъдат изплатени на четири транша, са казали двама източници пред Bloomberg.

Въпреки явното разположение на банките в последните месеци да предоставят нисколихвени кредити държавната "Мини Марица-изток" не успя да събере достатъчно кандидати, които да й отпуснат два заема на обща стойност 52.3 млн. лв. Това става ясно от обява в сайта на Българския енергиен холдинг, според която сроковете за провеждането на двата конкурса за предоставянето на инвестиционен кредит и овърдрафт се удължават.

"ЧЕЗ Разпределение България" ще инвестира 2.3 млн. лв. в подмяна на кабели 110 киловата и частична реконструкция на две подстанции в София. Проектът е част от 10-годишната програма на компанията за модернизиране на електроразпределителната мрежа в столицата, която започна през 2013 г., и в нея трябва да бъдат вложени общо 130 млн. лв.