Корпоративното облагане под сянката на Brexit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Корпоративното облагане под сянката на Brexit

Shutterstock

Корпоративното облагане под сянката на Brexit

Административната тежест, свързана с освобождаването от данък при източника, може да се увеличи

4792 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях се опитахме да разгледаме в поредица от статии. Предложенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговори за излизане на Великобритания.

Последната статия от нашата поредица ще е посветена на лични данъци и миграция.

Корпоративното облагане също няма да бъде подминато от ефектите на Brexit. Макар и в по-малка степен, при този тип данъци също съществува определено унифициране на правилата, което цели да обезпечи свободата на установяване и свободното движение на капитали.

След активиране на чл. 50 от Лисабонския договор Обединеното кралство няма да бъде обвързано от задълженията, разписани в директивите и регламентите на ЕС или произтичащи от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), респективно, няма да може да се възползва от привилегиите, които те му предоставят. Нека най-напред уточним, че, говорейки за "данъчно облагане на компаниите", имаме предвид корпоративно подоходно облагане и облагане с данък при източника. Първото се отнася до специфичните правила за определяне на данъчните задължения върху печалбите, които дружествата реализират в страните, където са регистрирани или откъдето ефективно са управлявани. Данъците при източника пък са свързани с доходите, получени от "източници в чужбина", т.е. изплатени от чуждестранни контрагенти. В обхвата на това облагане обаче не влизат абсолютно всички видове доходи – най-общо облагаеми са така наречените пасивни доходи като дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. България не прави изключение и във вътрешното си законодателство е предвидила облагане с 5% на дивидентите и 10% за авторските и лицензионните възнаграждения. Оплетени и в двата вида облагане са данъчните резултати от сделките между свързани лица: Ако данъчната администрация на някоя държава реши, че транзакциите между дружества от една и съща група са структурирани така, че да се постига заобикаляне или укриване на данъци, те имат право да коригират цените, по които сделките са реализирани ("трансферни цени"). В зависимост от вида на дохода такава корекция може да има ефект както върху корпоративния, така и върху данъка при източника.

Та – за ефектите върху корпоративните данъци от Brexit.

Данък при източника

Вероятно най-сериозно отражение излизането на Обединеното кралство от ЕС ще има върху системата за облагане с данък при източника. И това не е случайно. Традиционно Великобритания е една от "входните врати" за преките чуждестранни инвестиции в ЕС - според някои източници поне половината от регионалните централи на мултинационалните компании са базирани именно на Острова. Макар и не най-големият, Обединеното кралство се нарежда сред петте водещи чуждестранни инвеститора и в българската икономика чрез участие в капитала на български дружества и предоставено финансиране. Отделно заради преференциите, които дава за изследователска и развойна дейност, Великобритания се е превърнала в един от центровете, в който е концентрирана интелектуална собственост на мултинационалните групи, използвана от техните дъщерни дружества в ЕС.

Всичко това, разбира се, е свързано с плащания на дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения към Острова, от което произтича облагане в държавата, където се намира платецът им. За да не се превръща в спирачка на потока от капитали и услуги между страните членки обаче, това данъчно бреме е почти напълно премахнато чрез европейските директиви.
Директивата за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от ЕС например елиминира двойното данъчно облагане на дивиденти, като не позволява на държавата членка, от която произхожда доходът, да налага данък при източника. В допълнение страната, където се получават, освобождава от корпоративно облагане получените от компанията майка дивиденти. Изключение от това общо правило са случаите, когато чрез разпределението се цели избягване на облагане или укриване на данъци. Впрочем България е решила да приложи режим, който е по-либерален дори от този, предвиден в директивата, като не е предвидила никакви ограничителни условия за прилагане на освобождаването. Достатъчно е дружеството майка, в чиято полза е разпределен дивидентът, да е юридическо лице от ЕС. Вероятно хората, които следят българското законодателство в сферата на данъчното облагане, помнят, че текстът на закона невинаги е бил в сегашния си вариант. До лятото на 2008 г. той предвиждаше, че дивидентите, разпределени от или към дружество от ЕС, могат да бъдат освободени от български данък само ако дружеството, получаващо дивидента, е притежавало поне 15% от капитала на разпределящата компания за период от две години. Такова условие обаче не беше поставено за разпределяне на печалби между местни дружества. Европейската комисия определи това различие в облагането като ограничаващо движението на капитали между държавите членки. Така, за да отстрани посочените от ЕК проблемни области, България реши, вместо да поставя условия към местните компании, да отмени изискванията към дружествата от ЕС. Тази промяна е само още един пример за силата на ЕС да налага решения на страните членки в защита на основните свободи. По подобие на Директивата за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от ЕС Директивата за облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от ЕС премахва данъчните препятствия при предоставяне на вътрешногрупови заеми и лицензи и други права за използване на интелектуална собственост при изпълнение на определени критерии. Третата посока, в която чрез своето законодателство ЕС се опитва да премахне ограниченията и да стимулира активността, са презграничните преобразувания на търговски дружества. Така по силата на Директивата за сливания, разделяния, прехвърляния на обособена дейност и замяна на акции, ако определени условия са налице, корпоративните реорганизации в рамките на общността не предизвикват непосредствено задължение за данъци, а евентуалното облагане се отлага във времето.

В момента, в който Обединеното кралство напусне ЕС, всички тези данъчни преференции ще престанат да са на разположение на британските дружества. Това обаче не означава непременно, че всяко плащане към тях автоматично ще породи задължение за данък. Варианти за данъчни облекчения ще продължат да съществуват и след ЕС. Само че преди да стане ясно какъв път за излизане от общността ще избере Великобритания, няма как да се каже кой от тях ще бъде приложим и доколко протекцията, която той ще предлага, ще е сравнима с тази, предвидена в директивите.

Норвежкият модел

Да вземем например сценария, при който островната държава престава да бъде членка на общността (с което и страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или ЕИП), но след това по примера на три нечленки на ЕС - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, отново влезе в ЕИП. Такъв статут на страната ще й позволи да се позовава на клаузите за свободно движение на капитали, залегнали в Договора между ЕС и ЕИП. А според постоянната практика на СЕС, "макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите членки, те трябва да го прилагат при спазване на правото на съюза. Тази компетентност не им позволява да прилагат мерки, които противоречат на свободите на движение, гарантирани от сходни разпоредби от Споразумението за ЕИП". Именно за да е в духа на позицията, поета от СЕС, българският данъчен закон изрично изключва от обхвата на данък при източника дивиденти към всички страни от ЕИП.

Но докато ситуацията с облагането при разпределяне на печалби изглежда ясна, данъците върху доходите от лихви и авторски възнаграждения, платени на дружества от тези страни, както и приложението на специалния режим на облагане при презгранични преобразувания остават под въпрос. Следвайки буквата на българския закон, приложението на преференциите се ограничава само до случаите, когато финансовите или търговските отношения, по повод на които възникват доходите, са между лица от ЕС. Липсва и официална позиция на данъчните администрации (включително на българската) за възможността съответните разпоредби да се тълкуват разширително, така че да обхващат и доходите, разпределени в полза на страни от Споразумението за ЕИП, които не са в ЕС.

Швейцарският модел

Втората опция пред Обединеното кралство след Brexit е сключването на двустранно споразумение с ЕС, предвиждащо мерки, еквивалентни на тези в Директивата за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества и Директивата за облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от ЕС, и по отношение на плащания към британски бенефициенти. При такъв сценарий доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения могат да бъдат освобождавани автоматично от данък при източника, ако определени условия са изпълнени от техния получател. Подобно споразумение общността има вече с Швейцария. Практиката обаче показва, че в замяна на предоставяне на достъп до данъчните си преференции ЕС очаква нещо, например достъп до пазара, автоматичен обмен на информация и т.н.

СИДДО

Дори нито един от горните сценарии да не се реализира, протекция от облагане с данък при източника може да се търси по силата на сегашната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между България и Обединеното кралство. С две думи, тя предвижда освобождаване от данък на доходи от дивиденти и намалена ставка от 5%, приложима за лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Все пак лихвените доходи също могат да отидат необложени при реалния си притежател във Великобритания, ако той и платецът на доходите са свързани лица и между тях съществува пряка капиталова връзка от поне 10%. Само че за разлика от текстовете на вътрешния закон, които се прилагат автоматично, позоваване на разпоредбите на СИДДО става едва след като се докаже, че определени критерии са изпълнени. За по-материални доходи това означава, че трябва предварително да се иска официално разрешение от данъчните органи, което обикновено е свързано с дълга процедура, при която трябва да се представят значителен обем документи и информация. С други думи, участието в капитала и предоставянето на вътрешногрупови заеми на български дружества може и да не поскъпне след Brexit, но административната тежест, свързана с освобождаването от данък при източника, вероятно ще се увеличи.

Трансферни цени

Данъците при източника не са единственият "международен" аспект на корпоративните данъци, който трябва да бъде оценен в контекста на излизането на Великобритания от ЕС. Отворен остава въпросът с премахването на облагането на един и същ доход в две различни страни в случаите на корекции на трансферни цени.

На ниво ЕС съществува конвенция, в която е разписана специална процедура – така нареченият арбитраж, за разрешаване на спорове при двойно облагане на печалби, възникнали в сделки между свързани лица от различни страни членки. Най-общо казано, Арбитражната конвенция изисква данъчните администрации от двете засегнати юрисдикции да постигнат споразумение, което хем да удовлетворява двете страни, хем да не облага един и същ доход два пъти. За целта е възможно в разрешаването на проблема дори да бъде привлечена независима експертна комисия. Излизането на Обединеното кралство от ЕС поражда въпроса как в бъдеще ще бъдат уреждани спорове, свързани с двойно облагане на печалби от сделки между свързани лица. Факт е, че според повечето СИДДО, включително тази между България и Великобритания, данъчните администрации трябва да положат усилия да намерят изход от такива ситуации чрез взаимно споразумение с компетентния орган на другата държава. Но за разлика от Арбитражната конвенция съответните клаузи в спогодбите са по-скоро с пожелателен характер и не вменяват конкретни задължения на данъчните власти. С други думи, след излизането на Великобритания от ЕС българските дружества, които търгуват със свои свързани лица от Острова, могат да се окажат без ефективен механизъм за елиминиране на двойното данъчно облагане в случай на корекции на трансферните им цени.

Обща консолидирана основа

Този проект на ЕК е още един "международен" аспект на корпоративното облагане, в който може да се търси влиянието на Brexit. За приемане на промяна в областта на данъците се изисква единодушие. Това важи и за конкретното предложение на ЕК, целящо пълно хармонизиране на правилата за корпоративно подоходно облагане. Трудно е да се оцени колко от държавите в крайна сметка са готови да подкрепят проекта. Едно обаче е сигурно – Обединеното кралство е твърдо против всякакво по-нататъшно уеднаквяване на правилата. Така дори и да не се стигне до въвеждане на общата консолидирана основа, може да се окаже, че най-непосредственият резултат от Brexit е по-голямото хармонизиране на корпоративното подоходно облагане в общността.

Едва ли от казаното дотук може да бъде изведен някакъв генерален извод за ефектите от Brexit върху облагането с корпоративни данъци. Това, което мултинационалните групи могат да направят, е да оценят евентуалната допълнителна данъчна тежест и преференции и, ако се налага, да предприемат определени групови преструктурирания. Каквито и реорганизации да бъдат планирани обаче, те ще бъдат белязани от глобалната инициатива за ограничаване на данъчната ерозия чрез привидни сделки и изкуствено насочване на доходи в юрисдикции с ниски данъци или привлекателни СИДДО.

Местните специфики

Макар че основните данъчни последици от Brexit са свързани с договореностите на ниво ЕС, в местните данъчни законодателства на България и Великобритания също са залегнали специфични разпоредби, отнасящи се само и единствено до лица от ЕС (а в някои случаи и от ЕИП). Да вземем само няколко примера от българския Закон за корпоративното подоходно облагане:

- С данък при източника не се облагат доходите от лихви по дългови ценни книжа на български издатели, ако се търгуват на регулиран пазар в ЕС или в страна по Споразумението за ЕИП. Тоест в хипотезата, в която Великобритания излиза от ЕС и ЕИП, това облекчение няма да важи за ценни книжа на български компании, търгувани на лондонската борса.

- Дружествата от ЕС и ЕИП имат право да изчислят дължимия в България данък при източника на "нетна база". Тоест, вместо да обложат брутния доход, те могат да формират данъчна основа, като вземат предвид и свързаните с него разходи. Отново след излизането на Великобритания от ЕС и ЕИП тази опция вече няма да е на разположение на дружества от Острова.

Специфични за британското данъчно законодателство пък са правилата, свързани с така наречените контролирани чуждестранни компании (на английски език controlled foreign corporation, или съкратено CFC). Най-общо казано, CFC режимът облага британските компании майки и върху данъчните печалби, реализирани от техните чуждестранни дъщерни дружества от юрисдикции с ниски данъци.

СЕС обаче е категоричен, че тези правила не могат да се прилагат за печалби на дъщерни дружества от ЕС, тъй като ограничават свободното движение. Изключение от това правило са случаите на "привидни споразумения". След Brexit обаче членството в ЕС вероятно вече няма да ограничава CFC режима в страни с ниска данъчна ставка. Така печалбите на местните дружества, дъщерни на компании от Острова, могат да бъдат "дооблагани" във Великобритания.

Светлана Стоилова е мениджър "Данъци", Ernst&Young - България

Милен Райков е съдружник "Данъци и право", Ernst&Young – България, Македония, Албания и Косово

По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях се опитахме да разгледаме в поредица от статии. Предложенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговори за излизане на Великобритания.

Последната статия от нашата поредица ще е посветена на лични данъци и миграция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много добър анализ. Браво! Надявам се, че ще направите някой ден изследване върху "скритите" дивиденти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK