Ефектите от Brexit за българи, пътуващи и работещи на Острова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектите от Brexit за българи, пътуващи и работещи на Острова

Shutterstock

Ефектите от Brexit за българи, пътуващи и работещи на Острова

Работодателите и в България, и във Великобритания ще трябва да преструктурират програмите си за глобална мобилност, ако искат да избегнат увеличаване на разходите

25619 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях се опитахме да разгледаме в поредица от статии. Предложенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговори за излизане на Великобритания.

Представяме ви последната статия от нашата поредица.

Една от най-дискутираните и ключови за вота на британците теми е свободното движение на хора – техният имиграционен статут, достъпът до трудовия пазар, социалните придобивки и преференциалното данъчно третиране, които Великобритания предоставя както на своите, така и на граждани на ЕС.

Макар и крайната форма на отделянето на кралството да не е сигурна, след вота за Brexit можем да очакваме много промени, засягащи правата на българите и британците, пътуващи към или работещи в другата държава.

Имиграция

Свободното движение на хора в рамките на ЕС е един от основните принципи на функционирането на общия пазар. Гражданите на ЕС не се нуждаят от разрешение, за да пребивават или полагат труд в друга държава членка, като приемащата държава може да въведе единствено изискване за регистрация при по-продължителен престой.

При излизане от ЕС и в случай че Великобритания не сключи допълнителни споразумения с ЕС/България, българите най-вероятно ще попаднат в така наречената по местното законодателство на Великобритания втора група от държави – такива извън ЕС и Общността на нациите, в която са бившите колонии на кралството. Ако искат да полагат труд на Острова, българските граждани ще трябва да кандидатстват за работна виза/разрешително за работа, което може да отнеме до 9 месеца.
Промените ще засегнат и пътуващите единствено с цел бизнес срещи, за които ще е необходима бизнес виза, чието получаване отнема около месец. В случай че Обединеното кралство кандидатства за членство в Европейското икономическо пространство, включващо държавите от ЕС и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн (накратко ЕИП), и се приложат настоящите правила за регулиране на отношенията на ЕИП с ЕС, правото на свободно движение ще остане в сила. При този т.нар. "Норвежки модел", няма да има промени в текущите правила за пътуване и работа за българските граждани. Този сценарий е малко вероятен, тъй като ограничаването на достъпа до трудовия пазар бе една от причините за Brexit. Друг вариант е сключването на двустранни споразумения между Обединеното кралство и ЕС по подобие на Швейцария. При този сценарий би се запазило правото на свободно движение, но ще се позволи налагането на някои мерки за ограничаване достъпа на граждани на ЕС до пазара на труда на Обединеното кралство. Характерно за споразуменията е, че ако едно от заложените в тях права бъде отменено, всички други също ще престанат да се прилагат. Така на практика, ако Великобритания желае да продължи да се ползва от правата в сферата на свободната търговия и свобода на движение на услуги и капитал, тогава тя не може напълно да ограничи правото на свободно движение на хора. Това може да доведе до хипотеза, в която за пътуващите за бизнес срещи българи може да не настъпят промени, докато тези, които искат да полагат труд, ще трябва да кандидатстват за разрешително за работа.
Друг възможен вариант за уреждане на отношенията между Великобритания и ЕС е сключването на споразумение за свободна търговия или регулиране на отношенията на база на Общото споразумение за търговия в сферата на услугите на Световната търговска организация. ЕС вече има сключени такива споразумения с държави като Канада, САЩ и Япония. Макар и предимно насочени към премахване на митнически бариери и либерализация на търговията и инвестициите, в по-новите споразумения са залегнали и клаузи, регулиращи движението на хора, пряко свързани с улесняването на търговията. Така например в споразумението между ЕС и Канада място намира фигурата на "временно присъствие" на физически лица в случаите на вътрешнокорпоративен трансфер и висококвалифицирана заетост, която позволява гарантиран достъп до пазара на труда на такива лица за периоди до 3 години независимо от сектора, в който са заети. Нещо повече, споразумението изрично предвижда и възможност за гарантирано право на пребиваване и за семействата на служителите.

В този смисъл подобно споразумение между Великобритания и ЕС може да позволи на британците да договорят особена имиграционна система, която да позволи дори безвизов режим за бизнес пътувания и да улесни процедурите за кандидатстване за работа и пребиваване за определени групи лица, като едновременно ограничи влизането и пребиваването в страната на по-нискоквалифицираните имигранти.

За британските граждани, пътуващи или желаещи да полагат труд в България, ще има подобни като за българите във Великобритания последици. Ако не бъде сключено едно от по-горните споразумения, британските граждани ще се нуждаят от краткосрочна виза за бизнес пътувания. Ако решат да полагат труд на територията на България, те ще трябва да кандидатстват за разрешение за работа пред Агенцията по заетостта и за разрешение за пребиваване пред миграционните власти. Тази процедура е силно формалистична, изисква голям набор от документи и обикновено отнема от 4 до 6 месеца.

Лични данъци

Последици от Brexit за данъчното облагане на физическите лица би имало както за тях, така и за работодателите с програми за мобилност на персонала.

И България, и Великобритания приравняват за данъчни цели своите местни лица и местните лица на други държави - членки на ЕС. При напускане на ЕС от Великобритания и в случай че тя не използва механизма на членство в ЕИП или на двустранен договор като Швейцария, принципът на еднакво третиране вероятно няма да бъде прилаган.
В този смисъл местните лица на Великобритания няма да могат да се ползват от съществуващите в момента данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които са достъпни за граждани на ЕС. Сред облекченията са възможностите за приспадане на лихви по ипотечен кредит за млади семейства и на доброволни вноски, направени към застрахователи или пенсионни фондове, базирани в други държави членки. Британските местни лица няма да могат да се възползват и от възможността да преизчисляват окончателен данък, която в момента им позволява намаляване на данъчната основа с всички приложими нормативно признати разходи и осигуровки за тяхна сметка. По-благоприятните данъчни режими във Великобритания, приложими само към гражданите на държави членки, е също вероятно да отпаднат. Пример за такъв режим, който работодателите могат да прилагат, е възможността доходите на работещите там техни служители да не бъдат обложени във Великобритания, ако престоят им не надвишава 60 дни. След Brexit е много вероятно да възникнат данъчни задължения още от първия ден на престой на Острова, като ставката може да достигне до 45%. Това може да доведе до допълнителен разход за компаниите, командироващи служители, в случаите, когато е договорено възникналите данъчни задължения за работника във Великобритания да са за сметка на работодателя.

Действието на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Великобритания, която влезе в сила тази година, остава незасегнато при Brexit. Важно е да се има предвид, че според нея доходите за труд, положен в другата държава, могат да не се облагат двойно чак след доказване на платен данък в другата държава.

Социално осигуряване

Осигурителните права и защитата на служителите са приоритет на законодателството на общността. Два регламента на ЕС гарантират координация на системите за социална сигурност на държавите членки и целят безпрепятствено свободно движение на работна сила. Чрез тях се избягват и двойните разходи за осигуряване както за работодателите, така и за служителите. Освен ако кралството не стане част от ЕИП или сключи двустранен договор с ЕС, подобен на този на Швейцария, при което се съгласява да прилага разпоредбите на регламентите, ще отпадне възможността лица командировани от и към Великобритания да продължат да се осигуряват само в една държава.

Освен двойните разходи за осигуряване неприлагането на регламентите може да доведе и до непризнаване на осигурителен стаж. Това би повлияло основно на размера и условията на получаване на пенсия. Възможността обезщетения като тези за безработица да бъдат изплащани от едната страна след преместване на лицето в другата също ще бъде нарушена. Вероятно ЕС ще се договори с кралството взаимно да признават натрупан по време на членството осигурителен стаж.
Имайки предвид, че намаляването на разходите за социалната система беше основен аргумент на поддръжниците на излизането от ЕС, е вероятно този аргумент да е остане отправна точка и по време на преговорите. Намирането на баланс между ограничаването на свободното движение на хора чрез налагане на по-стриктни имиграционни процедури и запазването на социалноосигурителните права е трудно постижимо. Причината е, че координацията в социалното осигуряване на ниво ЕС принципно съществува, за да стимулира свободното движение на хора в рамките на общия пазар. Накратко, ограничаването на свободното движение предполага ограничаване и на защитата на социалноосигурителните права, произтичащи от него. Алтернативен вариант за уреждане на потенциални конфликти на законодателствата са двустранните спогодби за социална сигурност. Великобритания има сключени множество такива още преди влизането в сила на координационните правила на ЕС. Спогодба с България обаче няма и е малко вероятно страната ни да попадне в списъка от държави, с които кралството ще цели договорки в сферата на социалната координация. С приоритет ще бъдат държави, с които има голям обмен на работна ръка.

Всичко това за работодателите означава нужда от преструктуриране на програмите им за глобална мобилност както с цел ограничаване или избягване на двойни разходи, така и за поддържане на мотивацията на служителите им да участват в тях.

Защита на служителите

Трудовото законодателство на ЕС се основава предимно на директиви, които задължават всяка държава членка да приеме в своето национално законодателство поне минимални стандарти за защита на правата на работниците, полагащи труд в друга държава от ЕС. Великобритания вече е въвела не просто минимални стандарти, а такива, които гарантират в още по-висока степен правата на работниците и служителите. Примери за това във вътрешното законодателство на кралството са възможностите за уговаряне на по-гъвкаво работно време, както и ползването на по-дълги отпуски. Българска компания, която командирова свои служители във Великобритания за повече от 30 календарни дни, трябва да осигури на тези служители определени условия на работа по време на командировката, в това число заплащане на минималната работна заплата, спазване на максималната продължителност на работа, размер на платения годишен отпуск, възможността за полагане на извънреден труд и неговото заплащане, установени във Великобритания за местните работници, изпълняващи същата или сходна работа.

При евентуално излизане на Великобритания от ЕС и при липса на допълнителни споразумения или специална разпоредба в националното ни законодателство за българските работодатели би отпаднало задължението да гарантират на служителите си, командировани на Острова, минималните условия на работа, приложими за британските работници. Излизането на Великобритания от ЕС не означава автоматично прекратяване на действието на правилата, заложени в директивите. Очаква се тези правила по същността си да продължат да действат и да не се търси промяната им предвид тяхната популярност сред британското население.

От голямо значение при защита на правата на работниците и служителите в държавите - членки на ЕС, включително във Великобритания, е приложението на практиката на Съда на Европейския съюз (накратко СЕС). Понастоящем английските съдилища следва да се придържат към решенията на СЕС за въпроси, произтичащи от европейското право. Така, дори и да не се стигне до изрична отмяна на имплементираното законодателство след Brexit, британските съдилища ще имат по-голяма гъвкавост при тълкуването и прилагането на транспонираните норми. Това може да доведе до отдалечаване от практиките, приложими в държавите членки.

Невена Ковачева е ръководител практика "Човешки капитал и глобална мобилност", Ernst&Young - България, Македония, Албания и Косово

Милен Райков е съдружник "Данъци и право", Ernst&Young – България, Македония, Албания и Косово

По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях се опитахме да разгледаме в поредица от статии. Предложенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговори за излизане на Великобритания.

Представяме ви последната статия от нашата поредица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Ааа.. здравните права? а.. образованието? а английските пенсионери в ЕС, и техните здравни..? а натрупаните вноски във фондове в Англия.. и каква бълвоч може да стане, когато Скотланд излезе от УК? А ако аз съм ЕС ЗемПр, и действам като арендатор в Мурсия?
    Тия адвокати са пробити както ББ пред лондонска публика..
    Българите и румънците бяха все в устата на Найджъл, Борис,,
    Вместо тези адвокати да се прославят, завеждайки поредица дела за дискриминация, обиди на етническа и национална принадлежност са тръгнали да ни обесняват как.. да...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK