Спас Русев в БТК: Временен стопанин №5

Темата накратко: - Близо година след като руската ВТБ започна процедура по продажба на БТК като обезпечение по необслужван заем от предишната и покупка през 2012 г. водено от банкера Цветан Василев, сделката е приключена. - Новият собственик е консорциум воден от Спас Русев, въпреки протестите и делата на Дмитрий Косарев, който твърди че е настоящия притежател на дела на Василев. - Равносметката е, че срещу 330 млн. евро БТК има своя пети поред финансов инвеститор, откакто стана частна през 2004 г., а голямата част от парите идват от самата ВТБ. - По информация на "Капитал" ще се търси относително бърза препродажба без мащабни промени в менидмънта.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

В България често любовта на правителството към бизнеса минава през... футбола. След като нечие лого се появи по фланелките на играчите на някой закъсал отбор и заплатите потекат отново, като по чудо се отключват проекти и потръгват сделки.

Дали това е случаят и сега не е ясно. Но е факт, че само няколко часа след като на 30 август Спас Русев публично се заяви на общото събрание на "Левски" като новия собственик на отбора, той успя да затвори иначе проточилата се девет месеца сделка по покупката на БТК. Най-голямата телекомуникационна компания в страната с 865 млн. лв. оборот за 2015 г. беше перлата във владенията на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев. И естествено апетитите за нея бяха особено изострени. Във войната в екип с Русев участваха руската Внешторгбанк (ВТБ) заедно с българския й мениджмънт, воден от бившия финансов министър Милен Велчев. А срещу тях се изправи втори поред инвеститор, свързан с руския олигарх Константин Малофеев, претендиращ да е законен владетел на някогашния дял на Василев - след като в началото на 2015 г. с подобни амбиции се появи Пиер Луврие, в края на годината на негово място се озова Дмитрий Косарев, чрез своето Empreno Ventures. А накъде ще се наклонят везните в немалка степен зависеше от българската държава - сделката минаваше през различни нейни подопечни институции от антимонополното й одобрение до редица запори по линия на фалита на КТБ.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Равносметката е, че срещу 330 млн. евро БТК има своя пети поред собственик, откакто стана частна през 2004 г. Простата сметка показва, че досега това е означавало средно по едва три години в ръцете на един владетел, а честите рокади в контрола неминуемо се отразяват на бизнеса и особено на по-дългосрочните стратегически решения, изискващи визия и големи инвестиции. И като се има предвид и че новият консорциум отново е финансов инвеститор, а покупната цена е приемана в сектора за под реалната пазарна стойност, шансовете за нова препродажба са големи. По информация на "Капитал" тя ще се търси относително бързо, без да се правят мащабни промени в управлението на телекома. Русев не коментира пред вестника плановете си.

Как ВТБ Спас БТК?*

Повечето параметри по сделката са известни от месеци, макар и част от тях да бяха официално потвърдени едва след финализирането. През ноември 2015 г. ВТБ проведе търг в Лондон, на който се продаваше InterV Investments. Люксембургското дружество е собственик на "Вива телеком България", което притежава всички акции в БТК, и още при предишното придобиване на телекома беше заложено пред ВТБ като обепечение по 150 млн. евро мостов заем, наследство от предходната му продажба, чрез която беше придобит от Цветан Василев и ВТБ. След краха на КТБ през 2015 г. този дълг стана необслужван и ВТБ реши да реализира обезпечението. Още преди набързо организирания търг имаше очаквания, че той е с предизвестен победител и той е Спас Русев. А след провеждането му и оттеглянето на по-скоро стратегическия кандидат Марк Шнайдер поради липсата на възможност за дю дилиджънс, стана ясно, че победителят е Viva Telecom (Luxembourg) - дружество, което Русев обяви, че контролира.



Интригата се завърза, когато Косарев започна да оспорва продажбата. Той твърди, че е притежател на дела от 44% на Цветан Василев и че реално има документи, че е собственик на още 33%. Неговият контрол обаче е на края на дългата верига на собствеността на БТК, докато ВТБ продава дружество по средата и така реално го лишава от собствеността му, въпреки че той е бил готов да рефинансира просочения постов заем. ВТБ отрича през цялото време той да е представил реални доказателства, докато според Косарев действията на банката са корпоративно рейдърство - тя влиза в ролята и на купувач, и на продавач, и на кредитор по сделка и чрез подставени лица (Русев и Велчев) иска да овладее БТК за себе си. Двамата се свързват от зората на управлението на НДСВ, когато Русев се приема за подстъп за бизнесмени към премиера Симеон Сакскобургготски, както и за един от хората, довели лондонските юпита в кабинета му.

Финалната структура на сделката донякъде потвърждава твърденията на Косарев. Във Viva Telecom (Luxembourg) Спас Русев влиза с 46% дял, 20% минус 1 глас отиват за ВТБ, 19% за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от българските мениджъри на ВТБ братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Така, въпреки че лицето на сделката е Спас Русев, втори по размер акционер е самата банка, съвместно с пряко свързаните с нея лица делът е 39%. Освен това от ВТБ идва и огромната част от финансирането.

Потокът на парите

Контролът се получава срещу 330 млн. евро, като освен това купеното дружество има облигации за 400 млн. евро, а нагоре по веригата - дългове към КТБ за 125 млн. евро. За да се случи сделката, БТК успя да осигури от облигационерите си одобрение дългът да не стане предсрочно изискуем при смяната на контрола, което щеше да означава осигуряване на непосилно голяма сума.

Сега ВТБ отпуска на Viva Telecom 240 млн. евро, или около 70% от сумата идват от нея под формата на дълг. Това оставя за участниците в консорциума да набавят останалите около 100 млн. евро за капиталовото си участие пропорционално на дела си, като според източник сумата е с около 10 млн. евро по-висока от обявените 330 млн. лв., тъй като е набъбнала с различни такси, комисиони и други разходи по сделката. Това означава, че ВТБ е дала още 20 млн. евро за дела си от 20%, а Спас Русев е трябвало да финансира участието си с около 46 млн. евро. Как е набавена тази сума не е публично известно.

Същевременно обаче от сделката ВТБ получава обратно сумата на мостовия си заем, който с наказателни лихви след просрочието е набъбнал до близо 170 млн. евро. Така реално нетната сума, извадена от банката за сделката, е чувствително по-ниска и е под 100 млн. евро. Срещу това тя преоформя лошия си кредит към InterV в обслужван и същевременно придобива дял, който при препродажба може да й донесе и печалба. Освен към ВТБ основната част от парите от сделката ще се насочат и към КТБ. Синдиците й търсят около 125 млн. евро финансиране с произход банката с цел придобиването и парите би трябвало да постъпят в сметки на прекия акционер на InterV, които са блокирани от тях. Така за крайните акционери в телекома би останало да се разпредели сума от порядъка на едва 30 - 40 млн. евро. При това положение недоволството на Empreno си има и своето основание - дори да се игнорират борбите за надмощие, ВТБ в ролята едновременно и на организатор на търга, и на инвеститор няма интерес в това да се постигне максимална цена, което би оставило повече пари за акционерите. "Тази транзакция не може да е обяснена от бизнес гледна точка. Тя може да се обясни само с личния интерес на банкерите осъществили транзакцията от самото начало и които имат участие в консорциума", каза за "Капитал" Косарев, който за пореден път протестира, че офертата му за рефинансиране не е разгледана и не е поканен да участва в търга, както и че по-високата предложена цена от Марк Шнайдер не е приета.

Разчистване на последните неизвестни

Сделката явно е била внимателно подготвена и координирана. В самия ден освен прехвърлянето на собствеността в люксембургския регистър са заявени и промени както във Viva Telecom, така и в InterV. В купуващата компания е институциализирано разпределението на собствеността чрез различни класове акции. Спас Русев е вписан като директор, представляващ акции клас А. Следващият клас B се представлява от Боян Иванович, който е управляващ директор във VTB Capital. Клас D, където явно попадат бившите кредитори, получава Франц Хоерхаген, изпълнителен директор на Mazzzanine Management. Освен това е вписан и още един директор, който не е зачислен към конкретен клас акции. Това е канадецът Бруно Дюшарм, който според публично налични биографии има богат опит в телекомуникационния сектор, включително и като изпълнителен директор на Telesystem International Wireless, което по това време притежава водещи чешки и румънски мобилни оператори, купени от Vodafone през 2005 г.

В самото люксембургско InterV също има смени, като на мястото на досегашните директори юридически лица са вписани три физически лица. И тримата са директори в Totalserve - компания за данъчни и фидуциарни услуги, която явно се ползва от купувачите. Паралелено с това на следващия ден - 31 август, са заявени промени и в българското "Вива телеком България", което е прекият собственик на БТК. Приближените на Цветан Василев Златозар Сурлеков (бивш член на надзора на КТБ) и Светлана Бахчеванова (личен секретар на банкера) са отстранени, както и представителите на ВТБ - Милен Велчев и Елеонора Сърбова. Вместо тях са гласувани само двама управители, които да представляват дружество само заедно - Спас Русев и Живко Николов. За последния не се знае много - има участия в няколко фирми, основно за търговия с автомобили и спедици , а също и допирна точка с КТБ. Бил е съакционер с 40% (заедно с "ТЦ-ИМЕ Вест" с 60%) и директор в "Кловил". Според предмета на дейност на компанията тя се занимава с недвижими имоти, но декларира минимални обороти и активи. Изпълнителен директор й е била Теодора Танева, служил във финансовата къща на Василев "Фина С", която управлява и ключови фирми кредитополучатели, а след затварянето на банката е свидетел срещу него и се приема за част от лагера на архиврага на банкера - бившия му партньор Делян Пеевски. Самият Цветан Василев, когато на 19 юли последно описва вижданията си по течащите схватки около БТК, в блога си говори за "безобразна кражба от страна на кликата Велчеви - Пеевски с помощта на руската банка" и описва Косарев и себе си като единствена спирачка пред нея.

Лагерът на Косарев определено беше хванат неподготвен от финализирането на сделката. При всички заведени дела от там явно не очакваха прехвърлянето, а когато то се случи, го определиха като "следващата стъпка в измамната схема, оркестрирана от ВТБ и група нейни топ мениджъри, за враждебно придобиване на БТК". Въпреки напомнянето на заведените дела, включващи и искове за връщане на акциите и покриване на щети, реалните шансове за поемане обратно на контрола над БТК чувствително намаляват след прехвърлянето.

Не е ясно и какви ще са стъпките на българската държава - освен синдиците на КТБ към активите по веригата на БТК интерес и заведени дела има и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. На теория тя би трябвало дори да е в конкуренция със синдиците, чиято цел е да попълнят масата на несъстоятелността на банката и оттам да се разпредели между всички кредитори, докато КОНПИ би трябвало да иска да конфискува имуществото в полза на държавата. Колко сигурни се чувстват сегашните акционери ще проличи от това доколко бързо предприемат действия за препродажба. Може да се предположи обаче, че за да се пристъпи към действие, е осигурена достатъчно политическа подкрепа за спор(т)ната кауза.

*от руски Как ВТБ си спаси БТК