До дни правителството решава как ще плати за "Белене"
Вариантите са с пари от бюджета или държавна гаранция за заем според Делян Добрев
До дни Министерският съвет трябва да вземе решение как ще бъдат осигурени 400 млн. евро, с които да се плати главницата по дълга за АЕЦ "Белене". Това стана ясно от думите на председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев пред журналисти по време на конференцията "Енергийна сигурност, устойчивост, инвестиции и растеж", организирана от Български енергиен и минен форум. По думите му в момента се обсъждат различни варианти на ниво правителство и един от тях е осигуряването на държавна гаранция за изтеглянето на заем, което би увеличило и размера на държавния дълг. Друга възможност е средствата да бъдат осигурени от бюджета, което изглежда по логично на фона на изказванията, че плащането трябва да стане възможно най-бързо.
В средата на юни руската "Атомстройекспорт" осъди Националната електрическа компания (НЕК) в международния арбитраж в Женева да плати сумата от 620 млн. евро., тъй като отказва да плати поръчаното през 2008 г. оборудване с дълъг срок на експлоатация за проекта "Белене", който беше спрян с решение на първото правителство на Борисов.
Възможности за предоговаряне
Енергийният министър Теменужка Петкова, която откри конференцията, също коментира, че страната ни ще се съобрази с всички изисквания на Закона за държавните помощи и на европейското законодателство в тази област при изплащането на сумата за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". По отношение на възможността лихвата, която всекидневно се начислява на НЕК от 167 хил. евро, да отпадне, Петкова посочи, че това е едно арбитражно решение, "което съдържа възможност за водене на разговори и постигане на извънсъдебно споразумение". Тепърва наши експерти ще отидат и на място, за да инспектират реакторите. "Това са заводи, в които режимът на достъп е по-специфичен и има определени срокове, които трябва да минат, за да се направи преглед на оборудването."
Нова газова среща
Изграждането на газовия хъб "Балкан" ще се обсъжда на нова газова среща през ноември, на която този път ще присъстват само представители на Европейската комисия, България и Русия. На нея се очаква да се изяснят сценариите за руските газови доставки през Черно море до планирания газов хъб. Това е коментирал вицепремиерът Томислав Дончев пред Mediapool.
Съгласието на Русия да доставя газ за хъба е ключово за реализацията на проекта. Предпроектното проучване, за което до 9 октомври трябва да бъдат подадени документи за финансиране от ЕК, ще включва и доставките от "Газпром", беше коментирал изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" пред "Капитал". По думите му обаче "Европа и Русия ще се разберат" по въпроса за газовите доставки.
В очакване на свободния пазар
До края на годината законодателните промени, които ще направят възможна пълната либерализация на пазара на електроенергия, трябва да станат факт, посочи Петкова. В момента Министерството на енергетиката работи по промените в Закона за енергетиката. Една от тях е всички производители на енергия да започнат да продават енергията си на свободния пазар. Това се отнася и за тези с дългосрочни договори за изкупуване - централите за възобновяема енергия и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". Освен това ролята на НЕК като обществен доставчик ще отпадне, което означава, че компанията ще се занимава единствено с производство и продажба на електроенергия от големите ВЕЦ.Всички тези предложения са част от доклада на Световната банка, която трябваше да консултира министерството как да бъде извършена либерализацията. Според заместник-министъра на енергетиката Николай Николов обаче този доклад все още не е готов. Все пак той посочи, че една от препоръките на банката е либерализацията на пазара да бъде направена постепенно, като регулираните цени за тока отпаднат напълно чак след пет години.
