Проблемът в случая не са неясните планове или дейност, а миналото на основния акционер и изпълнителен директор на българската компания Урс Майстерханс. Той има три внесени обвинения във Федералния криминален съд, от които едно е отхвърлено, тъй като продължава разследването на двама други заподозрени, заяви в отговор на "Капитал" офисът на швейцарския главен прокурор. Делата са свързани с твърдения за пране на пари в полза на фирми и лица, свързани с бившия германски банкер Флориан Хом. Самият Майстерханс отхвърля обвиненията, като пред "Капитал" заяви, че в момента няма висящи криминални разследвания срещу него, а обвинението около евентуалното управление на средствата на Хом е отхвърлено още през август 2015 г.

"Както знаете, имам чисто криминално досие и съм невинен до доказване на противното като всеки друг", заяви той. Същевременно дори и само данните в службите за потенциално участие в пране на пари биха могли да са основание лице да не бъде допускано до финансовата система. Тук обаче българските институции явно не успяват да намерят диалог - на запитването на КФН от ДАНС просто не отговарят. Както не отговориха и на въпросите на "Капитал".

Дългият път до борсата

Да отдадем заслуженото на КФН - в този казус тя прави опити да защити потенциалните инвеститори в компанията, като изисква да се попълнят информационни дупки в проспекта, макар и не по отношение на миналото на основaтелите й.

"Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" е основано през март 2015 г. и на 17 септември същата година внася проспект за листване в регулатора. КФН на два пъти изисква допълнителна информация и въпреки предоставените документи на 15 февруари 2016 г. излиза с отказ да издаде одобрение, тъй като част от подлежащата на разкриване информация не отговаря на изискванията за вярност и пълнота. "Както е констатирано и взето предвид в Решение №96-Е от 15.02.2016 г., представената в проспекта информация е противоречива, непоследователна и неясна, не е оповестена и анализирана по подходящ начин и съобразно реалните и потенциални фактори в развитието и дейността на емитента и по този начин интересите на потенциалните инвеститори в издадените от дружеството акции не са осигурени", коментираха от регулатора пред "Капитал".

Конкретно неотстранените забележки на КФН са били по отношение на декларираните намерения на настоящите акционери да се разпореждат с акциите си, на задълженията на дружеството към мениджмънта и липса на детайли за инвестиционните намерения и реализацията на привлечените средства. "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" обжалва това решение пред ВАС, а паралелно с това на 14 май внася и нов проспект. На 1 август ВАС се произнася, че решението на КФН е незаконосъобразно, и й връща преписката с указания по тълкуването и прилагането на закона, а на 10 септември регулаторът преценява, че във втория проспект липсват изброените нередности и го одобрява.

Така след близо година компанията все пак достига до заветния публичен статут, след като КФН хвърля усилия в битката по дребни детайли от проспекта, но пропуска по-съществени потенциални проблеми като кой я контролира.

Лица от времето, когато някой искаше "Доверие"

Още от основаването на "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" неин изпълнителен директор е Урс Майстерханс, както и собственик на 96% от капитала. Председател на съвета на директорите е адв. Виктор Токушев, а третият член е адвокат от неговата кантора, Иван Антов, който е и в борда на инвестиционния посредник "Интеркапитал маркетс". От посредника не отговориха на въпросите на "Капитал" за естеството на евентуалното си участие и взаимоотношения с компанията. "Аз и моят съдружник Иван Антов предвид опита ни в областта на търговското право и капиталовите пазари бяхме поканени да участваме в борда в процеса по получаване на публичен статус. Ние сме неизпълнителни членове на съвета на директорите на "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед", нямаме и не възнамеряваме да имаме каквото и да било инвестиционно участие в дружеството", обясни адвокат Токушев.

Миноритарен акционер с 4% в "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" е Мария Нанова. Това е втората компания на Майстерханс в България. Около година по рано през март 2014 г. е основано "Принц фон Пройсен" ООД. В него първоначално партньори с равни участия са швейцарската едноименна компания Prinz von Preussen AG, чийто директор е Джером Хюсер, и австрийската компания на българина Иво Николов Innovo Development. Впоследствие в средата на 2015 г. Николов продава по символична номинална цена 35% от капитала на Майстерханс и 15% на "МК мениджмънт", което е еднолична собственост на Нанова. В рекламните материали на Prinz von Preussen като лице за контакт за България Николов е сменен от Нанова.

Дали обаче има някаква реална смяна не е много ясно, защото те са свързани и по друга линия. Около опита за продажба на най-голямата пенсионна компания в България - "Доверие", през 2013 г. полицията обяви, че са отправяни заплахи за саморазправа и побой над две лица, свързани със сделката. По-късно в медиите изтече информация, че става въпрос за Иво Николов, който е бивш изпълнителен директор на държавната "Информационно обслужване", и бащата на Мария - Румен Нанов, който е директор в част от компаниите около купувача по сделката, но твърди, че няма общо и тя се е движила от бившия му партньор Стоян Стайков. По информация на "Капитал" разследването по случая "потъва", след като ключови свидетели сменят показанията си. Продажбата също пропадна, тъй като в Русия беше отнет лиценза на банката на провъзгласилия се за купувач Сергей Мастюгин Инвестбанк, като Руската централна банка оцени капиталовия й недостиг на 44.5 млрд. рубли (над 600 млн. евро). Той беше обвинен в злоупотреби и през 2015 г. беше арестуван.

Но колкото и на местна почва дейността на българските партньори в "Принц фон Пройсен" да е любопитна, определено по-интересна е бизнес историята на Урс Майстерханс.

Глобалният размах на мечката от Цюрих

Според статията за него в Wikipedia Урс Майстеханс е видна фигура във финансовия бранш в Швейцария, известен най-вече с филантропията си , както и с работата си в базираната в Швейцария консултантска компания Sinitus. Последният факт обаче не е повод за особена гордост - след 17 октомври 2014 г. компанията е ликвидирана по разпореждане на швейцарския финансов регулатор FINMA заради несъответствие с регулациите в страната, като са блокирани и 24 млн. франка по сметките на дружеството. Към затварянето на компанията Урс вече не е в управлението й, а директор е Мишел Майстерханс. В биографията на Урс в проспекта на българската компания Sinitus не фигурира.

Името на консултанта се появява през годините в медиите основно във връзка с корупционни скандали и пране на пари. Един такъв пример е шведската Ericsson, която обвинява своя директор в Румъния до 2003 г. Томас Лундин, че е присвоил 7 млн. долара. На свой ред мениджърът твърди, че сумата е била част от таен фонд на компанията, използван за подкупване на румънски чиновници и политици, което според него е единствената причина бизнесът на телеком гиганта да нарасне от практически нула до 1 млрд. долара. От документите по арбитражното дело става ясно, че наистина в рамките на Ericsson е имало сложна схема от офшорни компании, която е използвана за прикриване на плащания. Една такава компания, назначена за агент на Ericsson в Румъния, е кипърската Telworldag Consulting & Marketing, която се управлява от Филип Мейер, който според обвиненията на швейцарската прокуратура е адвокат, работил с Майстерханс по управлението на финансите на семейството Фом - създаване на лихтенщайнски фондации и преводи към сметки в Сингапур.

Кой е по-черен в цялата корупционна история е трудно да се каже, като версията на компанията е, че превеждани към кипърското дружество пари са отклонявани директно към лични сметки на Лундин. Самият Майстерханс свидетелства по делото по искане на Лундин, като според датския Dagens industri наред с другите показания е заявил и че през 2005 г. е получил 236 хил. евро от Ericsson в найлонов плик на среща в парк. В Румъния Майстерханс е бил представител и акционер в две компании, свързани с Лундин и заместника му Антониу Петреску. През 2006 г. той е в борда на Real Estate Investments SRL, собственост на офшорка от Сейнт Винсент. През 2008 г. компанията е продадена на Stellar Real Estate Investments, където работи Lundin. Мйстерханс е бил и акционер в All Leasing IFN, където преди това дял е имал Петреску.

Друг случай идва от Австралия, където през 2008 г. местният бизнесмен Майкъл Джон Милн е обвинен в пране на пари за 30 млн. долара и укриване на данъци. Въпреки че той е декларирал под 4000 долара доходи за периода 1995 - 2006 г., успява да набави 5 млн. долара гаранция. Според обвинителите той е използвал сложна схема от офшорни компании, през които парите му накрая са върнати в Австралия, като не е декларирал доходи. Една от най-големите сделки започва, като регистрираната на Британските Вирджински острови Clairmont Holdings and Finance купува 7.9 млн. долара дълг на компанията на Милн - Admerex, за 1 долар. Според австралийските прокурори единствен директор на компанията (и на още четири подобни със сметки в EFG Private Bank SA) е Майстерханс, като парични потоци са минавали и през неговата Sinitus. Те твърдят, че той е управлявал офшорните компании от името на Милн, който се признава за виновен в част от обвиненията за укриване на данъци за близо 1 млн. долара. През 2012 г. той е признат за виновен и по обвиненията за пране на пари и лежи в затвора до 2014 г., когато Върховният съд го оправдава по това обвинение и намалява присъдата му, като той е освободен след излежани три години и два месеца.

Името на Майстерханс е споменато и от руски медии във връзка със скандал за евентуално източване на 14 млн. долара от Внешекономбанк чрез заем за компанията "Евразийский". Това става чрез сделка по придобиване на ростовското дружество "Югводканал" от три кипърски офшорки за 75 млн. долара, но реално компанията е платила около 61 млн. долара. През април 2008 г. 61 млн. долара са преведени към сметки в Credit Agricole (Suisse) на кипърското Loana Investments, чийто управител е съдружникът на Майстерханс в Sinitus Енрико Мафейс.

През септември 2008 г. "Евразийский" взема 75 млн. долара кредит от Внешекономбанк и според медийни публикации сумата е преведена на Sinitus вместо на специалното дружество, създадено за покупката, като разликата е останала там и после е преведена към различни компании. Първоначално за измамата сигнализира Сергей Яшечкин, който обвинява партньора си в "Евразийский" Станислав Светлицкий, който през юни 2008 г. напуска компанията, тъй като става зам.-министър на енергетиката. Впоследствие обаче и самият Яшечкин е обвиняем в Русия, осъден е и е в неизвестност. Още през 2012 г. зам.-председателят на борда на Внешекономбанк Анатолий Балло също е бил разпитван по подозрение в съучастие, а през 2015 г. е отстранен от банката. През юни 2016 г. пък е арестуван Светлицкий.

Едно от последните места, където се появява Майстерханс, е като директор в новата кипърска авиокомпания Cobalt, която заема мястото на фалиралия през 2013 г. национален превозвач. В тази връзка местният Cyprus Mail публикува статия, в която се разказва за обвиненията срещу него в Швейцария. По този повод Мастерханс обясни, че е завел дело за невярно отразяване и след съдебно решение кипърската медиа е била принудена да изтрие статията си. Авторът на публикацията Стелиос Орфанидес призна, че е имало съдебна заповед, но тя е била в сила само три седмици и предвиждала медиата да не пише за Cobalt или Майстерханс. "Съдът после частично вдигна забраната, след като нашият адвокат се споразумя с този на Cobalt, който представлява и Майстерханс. В момента заповедта ни забранява да пишем, че Cobalt рискува да загуби лиценза си, овен ако властите не предприемат такива действия, но ни позволява да пишем за обвиненията на Майстерханс. Той също има заведено дело за клевета срещу мен и Cyprus Mail, но то още не е разгледано", разказа журналистът.

Вълкът от Уолстрийт, който откри Агнеца

Безспорно обаче най-цветистият случай е този около Флориан Хом, който попада в списъка на най-търсените от ФБР и в САЩ го грози присъда от 225 години затвор. В историята, достойна за филмов сценарий, има всичко. В началото на новото хилядолетие германският банкер е уважаван финансист с опит на Уолстрийт. Основаният от него хедж фонд Absolute Capital Management Holdings обявява впечатляваща доходност и във върховите си години управлява около 3 млрд. долара. През 2006 г. се появяват анонимни сигнали за манипулации, вероятно от служител във фонда, а през есента на 2007 г. Фом внезапно изчезва. След това се появяват и доказателства за манипулации на инвестиции, чрез които доходността е надувана изкуствено, както и обвинения в присвояване.

Разследването на швейцарските власти, в което попада и името на Майстерханс, изследва именно потоците на финансите на Хом след краха на хедж фонда му. Самото то не е публично, но много от детайлите в него стават ясни от частен иск от 2015 г., с който инвеститори във фондовете му искат да се запорират сметки и активи на съпругата на Хом, Сюзън Дивайн. Те се развеждат още през 2006 г., но според разследваното това е било фиктивна стъпка с цел тя да успее да запази голяма част от сумите, които са по сметки на дружества, контролирани от нея и децата им. Констатациите, които са уважени от американски съдия, включват, че без помощта на Майстеханс Хом и Дивайн е нямало да могат да изперат приходите от измамната си схема. А оценките са, че от 2006 до 2008 г. Майстеханс е превел поне 17 млн. долара по сметки, достъпни на Хом, докато той се е укривал. В периода май 2006 - октомври 2007 г. двойката е превела на компании, контролирани от Майстерханс, приблизително 65.9 млн. долара. Всичко това е описано с детайлни схеми от компании и подплатено с данни за преводи и мейли между тях и други предполагаеми участници. От иска на инвеститорите се разбира и за обвиненията в Швейцария срещу Майстерханс за пране на пари, измама с ценни книжа и небрежност при финансовите операции, които и прокуратурата потвърждава.

В youtube дори се появяват клипове, в които се твърди, че измамени инвеститори обещават награда от 1.5 млн. долара за местонахождението му. Впоследствие Хом е заловен през 2013 г. в Италия, докато е на ваканция заедно с бившата си съпруга, по сигнал от ФБР, но въпреки исканата екстрадиция съдът го освобождава и той и към момента живее в Германия. Там той пише книги, в които описва миналото си на инвестиционен банкер, бягството си (планирано с "пруска прецизност" и с 500 хил. долара, скрити в бельото му) и обяснява как се е преобразил от Антихриста на финансите, както бил наричан, и открил Бог. А в момента като гражданин на Германия е защитен от екстрадиция в друга държава.

Пруска прецизност

С какво все пак ще се занимава новата българска компания на Майстерханс става ясно от проспекта. Планира се увеличение на капитала, чрез което да се наберат до 20 млн. лв., или чрез облигации за същата сума. За целта мениджърът планира да ползва опита си на финансовите пазари и широката си мрежа клиенти и партньори като потенциални инвеститори. Първото направление е недвижими имоти, където се предвижда покупка на имоти от банки (вече са водени разговори с ДСК да се набележат проекти за презентиране пред инвеститори). Възможно е да се търси и покупка на цели дружества с инвестиции в имоти. Освен това компанията има интерес и към дялови инвестиции, ако останат средства, като основните направления са IT, хранителна индустрия и здравеопазване. Самият Майстерханс обясни пред "Капитал", че през следващите месеци ще бъде взето решение за начините на финансиране на конкретните инвестиции, като ще се търсят инфраструктурни проекти по инициативата на китайското правителство за износ на капитали One Belt, One Road. "Засега не се предвижда да се предлага на клиентите по Българската инвестиционна имиграционна програма да инвестират в публичната ни компания", каза той. Това логично е една от хипотезите, тъй като по българския закон вложенията в публична компания се приемат за валидни за получаване на жителство. "Първото увеличение на капитала ще бъде обявено преди септември 2017 г.", заяви още Майстерханс.

Адвокат Токушев обясни, че вече е подадено заявление за допускане на акциите до търговия на борсата и очакванията са тя да започне в началото на октомври. Той поясни, че основната дейност ще бъде насочена в инвестиции в недвижими имоти, дялове и акции на търговски дружества, като детайли има в бизнес плана, който е част от проспекта. "В допълнение, относно инвестиционните планове на дружеството следва да се отчете получилото се забавяне при потвърждаването на проспекта. Как ще се отрази това забавяне не мога да коментирам, доколкото инвестиционните решения се взимат от контролиращия дружеството акционер", каза Токушев.

Какви ще са тези решения предстои да видим, но КФН трябва да проявява особена бдителност. По принцип отсяването на публичните компании не е лесна задача и на много развити пазари има стотици компании с не особено ясна собственост или намерения, а инвестицията в тях е оставена на риска на инвеститорите. На БФБ също има такива и дори вече с години седящи неактивни борсови дружества за продан - подобно на офшорните shelf companies. В презентациите си Prinz von Preussen и други в техния бизнес дори предлагат като услуга за чужденци, желаещи български паспорт, възможност за собствена публична компания, в която клиентът сам да направлява инвестициите.

От КФН обясниха, че в проспекта изрично е написано, че контролиращите дружеството лица не са осъждани, както изисква законът. Също така в документа е налице и бланкетното заявление, че проспектът съдържа цялата информация за емитента, която е необходима за вземане на инвестиционно решение, както и че КФН не носи отговорност за верността на съдържанието, а "членовете на съвета на директорите на "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в целия проспект".

Това, че някоя компания е минала през регулаторната цедка, не означава, че инвеститорите не трябва и сами да внимават къде влагат парите си. Извън законовото подковаване обаче за регулатора остава и да прецени как ефективно да осигурява защита на пазара и на собствената си репутация. Защото само преди няколко години една такава невинно озовала се на борсата компания на име "Енергони", която притежаваше единствено един патент със съмнителна стойност, в един момент през 2012 г. за кратко се превърна в най-голямата публична компания в България с над 2 млрд. лв. пазарна капитализация, преди да се сгромоляса. Нещо, което перфектно би могло да се използва за пране на пари.