Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 сеп 2016, 18:03, 5731 прочитания

Над 2.5 млрд. евро са инвестирани в металургията за 15 години

Дъмпингът от Китай и цените на енергията остават проблеми на европейско ниво

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Благодарение на вложенията енергийното потребление в сектора е намалено с 30%, разработени са нови продукти с по-висока добавена стойност и подобрено качество.
Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия
Българската металургия е в период на възраждане. Тя има силно бъдеще и е основата за устойчивото развитие на икономиката. Това каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров по време на провеждащата се в София Международна конференция по металургия и материали, която се организира от Химикотехнологичния и металургичен университет. За последните 15 години в металургията в страната са инвестирани над 2.5 млрд. евро, което направи сектора висококонкурентен, добави Петров. В същото време България не е изолирана от проблемите на европейската металургия, която остава под натиска на нечестната търговия от трети страни и нарастващите цени на енергията, стана ясно по време на форума.

Инвестиции


Повече от 2.5 млрд. евро са инвестирани в българските металургични предприятия между 2000 и 2015 г. "Това са много смели инвестиции, които не спряха дори по време на кризата", посочи Петров. Благодарение на вложенията енергийното потребление в сектора е намалено с 30%, разработени са нови продукти с по-висока добавена стойност и подобрено качество.

Най-големи инвестиции са направени в предприятието за производство на мед "Аурубис България" в Пирдоп - 600 млн. евро. Трицифрени суми в милиони са вложени също в Комбината за цветни метали (КЦМ) в Пловдив (300 млн. евро), "Стомана индъстри" в Перник (220 млн. евро) и производителя на медни продукти "София мед" (180 млн. евро). Значителни средства са инвестирали и заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" в Шумен (80 млн. евро), производителят на алуминиеви профили "Етем България" (40 млн. евро) и стоманодобивният завод "Промет стийл" край Бургас (30 млн. евро).

Натиск от Китай



Нечестните конкурентни практики на трети страни, особено на Китай, и нарастващите цени на енергията и разходите за опазване на околната среда са сред основните проблеми пред стоманодобива в Европа, коментира генералният директор на Eurofer (Европейската организация на производителите на стомана) Аксел Егерт. По думите му заради кризата в стоманодобива в Европа са били набелязани 37 мерки, но засега те не решават основните проблеми.

В момента в световен мащаб има свръхкапацитет в стоманодобива, като Китай има съществен принос за това. За последните 15 години се отчита безпрецедентно нарастване на производството – от 1.1 млрд. тона през 2000 г. до 2.3 млрд. тона миналата година. Три четвърти от увеличението (900 млн. тона) се дължат на Китай, което има огромен ефект върху отворен пазар като европейския, подчерта Егерт. По думите му днес Китай произвежда около 50% от стоманата в света, докато преди 15 години делът му е бил 15%.

В резултат от правителствената подкрепа за сектора и свръхкапацитета в Китай вносът на стомана за последните три години е нараснал повече от два пъти (от 3.3 млн. тона през 2013 г. до 7.3 млн. тона през 2015 г.), а цените на вноса само през миналата година са намалели с 41.5%. "Това има сериозен ефект върху европейските производители, чиито цени рязко спаднаха", каза Егерт.

В същото време търсенето на стомана в Европа расте – от 116 млн. тона през 2008 г. до 145 млн. тона през миналата година. Това увеличение обаче подхранва вноса, докато делът на европейското производство за задоволяване на търсенето намалява, т.е. все по-малко участваме на собствения си пазар, коментира Егерт.
Секторът в числа
- Близо 200 компании работят в сектора
- 12 хил. души са пряко заети
- 10-12% е делът на металуригята в промишленото производство
- 13-16% е делът на металургията в общия износ на стоки
- 3.6-4 млрд. евро е годишната продукция в сектора
- 80% от продукцията се изнася

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Amazon може да купи стартъпа за автономни коли Zoox Amazon може да купи стартъпа за автономни коли Zoox

Компаниите са в напреднал етап на преговори

27 май 2020, 276 прочитания

Делът на фирмите, които планират съкращения, намалява Делът на фирмите, които планират съкращения, намалява

Повече компании отчитат спад на приходите през април, но очакванията за май и юни са оптимистични

27 май 2020, 464 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Есенният панаир в Пловдив се обръща към стартиращи компании

За тях е отделена палата номер 10

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10