Слънчогледът: поевтиняване без ясен корен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слънчогледът: поевтиняване без ясен корен

Слънчогледът: поевтиняване без ясен корен

Синхронният спад в цената за седмица роди подозрения за картел на преработватели и търговци

Силвия Радославова
11651 прочитания

© Капитал


Зърнопроизводството за разлика от другите земеделски сектори с дълга верига от посредници и прекупвачи се радва на една относителна предвидимост. Това се дължи основно на факта, че цените на пшеница, царевица, слънчоглед и други се определят на международните борси, тоест движенията им надолу и нагоре рядко могат да се влияят от ключов клиент, ограничена достъпност и т.н. Ето защо, когато в средата на септември цената на маслодайния слънчоглед в България падна с около 5% само за ден, според производителите, без това да се вижда в официалните борсови котировки, те логично се обединиха и публично намекнаха за картел на преработвателите и търговците.

Черната седмица за слънчогледа

На 13 септември Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) публикува на сайта си съобщение, в което посочва нелогичен и неадекватен на пазарните реалности спад в изкупните цени на маслодайния слънчоглед в страната. Организацията е получила сигнали за това от свои членове в различни региони, а направената проверка на пазара показала, че в началото на същата седмица цената е понижена с 20 - 30 лв./тон спрямо края на предходната седмицата, когато е била 640 - 650 лв./тон. "Междувременно много сделки от края на миналата седмица, по които не са извършени плащания към земеделските производители, са анулирани", се казва в съобщението. Справката, която НАЗ прави на международните борси, не показва такива отклонения надолу. По нейни данни текущата цена на слънчогледа от Черноморския регион не само не е намалявала, но, напротив, суровината дори е поскъпнала с 5 лв., спрямо петък, 9 септември.

В същото това време на пазара се случват и други странни неща. "В този период на цялата територия на България слънчогледът се изкупуваше на една и съща цена. Това не би следвало да е така, при положение че има различни локации, откъдето идва той, различен е и транспортът, и съответно и себестойността на слънчогледа при търговеца трябва да бъде различна от различните точки на страната", обяснява председателят на НАЗ Светослав Русалов. "Не можахме да съберем достатъчно доказателства на какво се дължи този спад, затова решихме да излезем със съобщение. Интересното е, че само дни след като го направихме, цените тръгнаха леко нагоре. Те не се върнаха до нивата им отпреди намалението, но тук вече причината беше в понижение на международните пазари", допълва той.

Между износа и вътрешното потребление

Основните купувачи на маслодаен слънчоглед в България могат да се разделят в три големи групи. Това са големите износители на зърнена продукция, преработвателите, които ползват суровината за производство на слънчогледово олио, и фабриките за белене на слънчоглед. Според данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за пазара и движението на зърното в страната все по-голяма част от слънчогледовата реколта остава на българския пазар (виж графиката). Заради многото новоизградени преработвателни предприятия и повишените вътрешни нужди очакванията на производителите през тази година са към износ да бъдат насочени между 20% и 50% от реколтата.

Въпреки това слънчогледът остава вторият продукт с най-голяма стойност на износа от селското стопанство след пшеницата. В последните две години експортът е бил за над 700 млн. лв. годишно, а през 2013 г. е надхвърлил 1 млрд. лв. Голям е и износът на слънчогледово масло. Той е третата най-изнасяна аграрна стока през 2015 г. и е генерирала близо 400 млн. лв. спрямо 360 млн. лв. година по-рано.

Представител на една от големите компании за износ на зърно обясни пред "Капитал", че вътрешното потребление в последните години е нараснало до степен, че вече почти не се получават оферти за продажба от страна производителите. Що се отнася до спада в цените от 13 септември, компанията не е променяла стойността, на която е търсила слънчоглед в този период.

"Цените в евро от доста време се задържат на едно ниво в зависимост от курса на долара. Не виждам някакъв натиск върху движението на цената в страната. В следващ момент може и да има такъв, защото се очакват много добри реколти не само в Русия и Украйна, но и в тези региони на Европа, където е паднал повече дъжд", заяви той.

Какво казват преработвателите

Председателят на НАЗ Светослав Русалов обясни пред "Капитал", че до асоциацията са достигнали и сигнали, че в средата на септември, когато цената на слънчогледа е тръгнала нелогично надолу, в страната е влизала по-евтина суровина от Молдова. "Този слънчоглед се внася през Румъния като стока от ЕС и цената му беше по-ниска с около 10 лв. на тон от цената на българския. Възможно е този внос да е оказал влияние", казва Русалов. По-евтините вносни за ЕС суровини са добра възможност за местните преработвателни предприятия, потвърждава и председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България Яни Янев. "Българските преработватели имат възможност да внасят някакви количества от Украйна и Молдова. Логистично е много удобно и дали една фабрика в Северна България ще закупи от района на Софийско или от района на Букурещ е едно и също. Миналата година се осъществи такъв внос от няколко предприятия, близко до румънската граница. Тази година имаме информация, че влизат количества, въпросът е докога, и докога цените ще са по-ниски. Ако има някакви по-дългосрочни договори и някой се е ангажирал да продаде по-голямо количество на по-ниски цени, може и да продължи вносът", казва Янев. Според него обаче няма пряка връзка между това и изтласканата надолу цена на българските суровини, тъй като пазарът в България се влияе от твърде много купувачи и категорично не може да се говори, че е непрозрачен.

"Ние бихме давали и високи цени на производителите, стига да може да си продаваме продукцията. Иначе зърнопроизводителите може да искат и по 1000 лв. на тон за слънчогледа. Нека! Ако могат, да си я продадат. Така че не са верни тези неща, че имало договорки. По принцип е невъзможно да се правят такива договорки. В тази седмица това са били реалните цени. Ако някой реши да натиска цената надолу, примерно си прави някакви сметки, че иска да произведе по-конкурентно олио и шрот, той не може да купи, когато борсовият пазар е определил друго ниво", казва още Янев.

Според Чавдар Трифонов, търговски директор на "Олива" АД, която е най-големият производител на олио в страната, пазарът на маслодайни семена (включително слънчоглед) и на съответните растителни масла през последните години като цяло е доста волатилен и не са редки случаите на рязко покачване и спад на цените на слънчогледа с повече от 100 лв./тон в рамките на месеци. "В първия месец на тази кампания цената на слънчогледовото масло в Ротердам е варирала в диапазон от $33 за тон (или близо 4% между най-ниските и високи нива за месеца), което предопределя и движението на цените на слънчогледа на нашия пазар", казва той. В отговорите си до "Капитал" Трифонов прилага и графика за спот на цените на слънчогледово масло в Ротердам, от които действително личи спад около 13 септември. От началото на слънчогледовата кампания (края на август/началото на септември) "Олива" АД е купувала слънчоглед на цените според вариациите им на световните пазари. "През целия месец сме купували на нива от 600 лв. до 660 лв. за тон в зависимост от мястото и качеството на конкретната партида. Само за сравнение - в периода 1 - 15.09 сме купували слънчоглед, доставен до пристанище Варна (при базови показатели), на цени 650 - 655 лв./тон, докато в момента цените към Варна са 660 лв./тон", посочва Трифонов.

Засега изглежда, че производители и преработватели имат две коренно различни версии за падналите цени. Доказването на едната или другата е от компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която при подобни прецеденти в миналото е излизала и с конкретни решения. Към момента КЗК не е започнала проверка имало ли е картелни уговорки в случая.

По-трудна година

През 2016 г. производството на слънчоглед в България ще е между 1.7 и 1.8 млн. тона. Предварителните данни на министерството показват добиви от около 215 кг/дка, които са сходни с миналогодишните. Производителите обаче смятат, че реколтата като цяло е по-слаба. По данни на НАЗ тя ще е с около 15% по-ниска и това се дължи на неблагоприятни метеорологични условия. При това положение една нестабилност в ценови план би влошила допълнително резултатите на зърнопроизводителите.



По данни на "ИнтелиАгро" средната цена при слънчогледа нараства с около процент от началото на август - до 627 лв./тон, но отстъпва с 4% на годишна база, като низходящият тренд се задълбочава.

"Влияние върху това имат множество фактори. От една страна, Украйна има рекордна година на производството и излизат все по-големи количества на европейския пазар, а Русия намали данъка си за износа на зърно. Турция, където се изнасят големи количества от българския слънчоглед, пък повиши митата за внос", коментира управителят на "ИнтелиАгро" Николай Вълканов. Ставките за вноса в Турция ще се увеличат от 12% на 36% за суровото масло и oт 50% на 67.5% за рафинираното. Митото за маслодайния слънчоглед ще бъде 27%.



Въпреки това очакванията на търговския директор на "Олива" Чавдар Трифонов са за сравнително стабилни цени на слънчогледа и по-слаби движения в сравнение с предните 2 години.

Зърнопроизводството за разлика от другите земеделски сектори с дълга верига от посредници и прекупвачи се радва на една относителна предвидимост. Това се дължи основно на факта, че цените на пшеница, царевица, слънчоглед и други се определят на международните борси, тоест движенията им надолу и нагоре рядко могат да се влияят от ключов клиент, ограничена достъпност и т.н. Ето защо, когато в средата на септември цената на маслодайния слънчоглед в България падна с около 5% само за ден, според производителите, без това да се вижда в официалните борсови котировки, те логично се обединиха и публично намекнаха за картел на преработвателите и търговците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    unknoun avatar :-?
    Чичо Ваньо

    А може би коренът на поевтиняването е в количеството засети площи ? Между София и Пловдив на десетина слънчогледови ниви се виждаше една с пшеница. Царевица въобще не видях.

  • 2
    kasko avatar :-|
    kasko

    До коментар [#1] от "Чичо Ваньо":

    Някъде четох че България произвежда слънчоглед на глава от населението на първо място в света. То и се вижда при пътуване, отдавна изчезнаха техническите култури и зеленчуците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.