Френската Total и норвежката Statoil помагат за развитието на Южен Парс в края на 90-те години на миналия век и началото на този, но двете компании, заедно с Shell и испанската Repsol напуснаха страната в края на миналото десетилетие заради условия, поставени от държавата. Промяната в отношенията започна през януари, когато Европейският съюз и САЩ отмениха санкциите срещу Иран, след като постигнаха споразумение със страната за развитието на ядрената й програма.

В очакване на инвестиции

Иран е втората държава в света по газови залежи и четвъртата в света по петролни, според Администрацията за енергийна информация в САЩ. Страната си е поставила за цел през следващите пет години да привлече инвестиции от 200 млрд. долара, за да може да съживи производството в сектора. Експлоатацията на залежите, които направиха Катар най-големият износител на газ в света, постави Иран в неблагоприятно положение, след като няколко години производството беше почти спряно заради санкциите.

Total спря активната си деност в Иран през 2010 г., докато Statoil напусна страната година по-късно. От тогава секция 19 се разработва от две ирански компании, които нямат достатъчно капацитет и технологии, за да използват напълно природните ресурси на Южен Парс. Както споделят инженерите, работещи по проекта, те имат нужда от западните компании и техния опит. Европейските компании са най-големият шанс на Иран за завръщане на инвестициите, след като САЩ продължава да налага определени рестрикции на Иран. Въпреки това, те не желаят да се върнат бързо в страната и нямат дори причина да го правят, след като според директорите на европейските компании те имат много други възможности за инвестиции освен в несигурната засега Иран.