Деглобализацията е основният проблем пред развиващите се икономики
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деглобализацията е основният проблем пред развиващите се икономики

Дейвид Любин, главен икономист "Развиващи се пазари" в Citigroup

Деглобализацията е основният проблем пред развиващите се икономики

Страните търсят спасение между икономическия либерализъм и икономическия наицонализъм

Гергана Михайлова
7766 прочитания

Дейвид Любин, главен икономист "Развиващи се пазари" в Citigroup

© Citibank


Петте последователни години на спад в глобалната търговия показват, че проблемите на развиващите се икономики не започват с Brexit и Тръмп.

Екстремните политически събития около референдума във Великобритания, който може да доведе до откъсването й от Европейския съюз (ЕС), и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ само ускоряват негативните процеси за развиващите се икономики. Случващото се с тях в момента е резултат на деглобализацията, която започна да тече необратимо преди пет години и с това сложи край на 30-годишния период на интензивна международна търговия и отваряне на границите за хора и капитали. Така за развиващите се страни вариантите за минимизиране на негативите са два: пристъпване към политика на икономически либерализъм или курс към икономически национализъм. Това виждане разви Девид Любин, ръководител на икономическия екип на Citigroup за развиващите се пазари, пред участниците в годишната конференция на институцията с представители на медиите от Европа, Близкия Изток и Африка. Любин уточни, че на този етап не може да се каже със сигурност коя от двете политики е по-правилната, но засега икономическият национализъм изглежда по-подходящ за страните от развиващия се свят.

Пет години спад

Развиващите се пазари като клас активи и тема за инвеститорите съществува единствено заради глобализацията, защото в по-голямата си част това са малки, отворени икономики, които се развиваха по-бурно през последните десетилетия основно благодарение на значителния ръст в търговията и движението на труд и капитал, отбеляза Любин пред участниците в годишната конференция. "Това, което виждаме през последните пет години, обаче е колапс в глобалната търговия. От 2012 г. насам търговски обеми са по-ниски, отколкото растежа на глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). Това е събитие без прецедент от Втората световна война", анализира икономистът. "Вече имахме деглобализация преди президентството на Тръмп. Комбинацията от Brexit и Тръмп допълнително започна да ограничава глобалното движение на труд и капитали, а това са основни компоненти на глобализацията", посочи още Любин.

По думите му развиващите се икономики не разполагат с много възможности за реакция. "Знаете, че растежът има три компонента: експорт, публични разходи и частно потребление. Колапсът в глобалната търговия през последните години означава, че експортът вече не може да бъде онзи силен двигател на икономическия растеж. Проблемът е, че никой от другите два компонента не може да го компенсира", отбеляза икономистът на Citi.

Спасителни стратегии

"Ако сте развиваща се страна и искате да оцелеете в тази ситуация на деглобализация, то вие трябва да отговаряте на три условия: да имате висока степен на спестявания, да имате структурен излишък по текущата сметка и да имате голям вътрешен пазар и потребление", е формулата на Дейвид Любин. Проблемът според него е, че обикновено държавите имат ниска степен на спестявания, а бюджетите им произвеждат структурни дефицити, които могат да се финансиран само от външните пазари. Поради тази причина в развиващите се държави се налагат два основни типа на икономически политики - в единия край на спектъра са страни като Бразилия, Аржентина и Перу, в които управляващите се придържат към либерална политика. Под такава Любин разбира стабилизиране на публичните финанси, което създава доверие у инвеститорите на международните капиталови пазари, така че те насочват капиталови потоци към страните, с което се дава тласък за растеж и стабилност.

В другия край на спектъра са държави като Русия, Унгария, Полша, в които политиката може да се опише като икономически национализъм. "Това не е същото като популизма, който се асоциира с Венецуела и е политика в стил: "Дай да изхарчим парите и да видим какво ще стане", обясни Любин. "Икономическият национализъм е по-скоро дефанзивна стратегия, чиято цел е да ограничи или елиминира зависимостта на страната от международното финансиране", обясни експертът и даде Русия като пример. Като поддържа текущата си сметка на излишък, страната се опитва да издигне бариера с останалия свят. Това обаче е за сметка на икономическия растеж, защото в ситуация на спадащи приходи заради ниските цени на суровините, които изнася, страната ограничава публичните разходи.

"Това са двете стратегии - либералната и отбранителната. Либералната изглежда по-рискованата, тъй като разчита на рисковия апетит на инвеститорите, който доставя капиталови потоци, за да може икономиката да получи подкрепа и да расте. Но не съм суперразвълнуван от икономическия национализъм, защото той е съпроводен със свиване на растежа", добави Любин. Той посочи Унгария като страна - изключение от правилото, но обясни, че там растежът се случва заради високите приходи от европейските фондове. През миналата година те са допринесли за 6% от БВП на страната, но не е сигурно, че в следващия период ще са все така обилни.

Според икономическия експерт шансовете са протекционизмът да се засилва в следващите години, тъй като обемите на глобалната търговия се свиват, а всяка от държавите ще се стреми да запази своето "парче от пая". "Така че забравете за Brexit и Тръмп. Ние сме в процес на деглобализация, който започна преди тях, и той в никакъв случай не може да бъде благоприятен за страните от развиващия се свят", заключи Дейвид Любин.

Инвеститорите се връщат към суровините

Суровините отново попадат в полезрението на инвеститорите, въпреки че спадовете на цените продължават. Има завръщане на пазара както от страна на асет мениджъри, така и от институционални играчи, коментираха анализаторите на Citi по време на годишната среща с медии. Причината за това е, че повечето суровини се търгуват на нива, които са по-ниски от производствените им разходи. Освен това суровините са традиционен инструмент за диверсификация на портфейлите, а заради спадовете на цените алокациите са много ниски. След шестте години на "мечи пазар" се налага като популярни стратегията за заемане на "неутрална позиция", което означава, че инвеститорът едновременно купува и продава даден актив, за да може да минимизира загубите при евентуален спад. Това не позволява постигането на 20-30% доходност, както преди години, но дава възможност за резултат от 3-4%, коментираха експертите.

Според тях перспективите пред петрола са цената му да се стабилизира около $60 за барел през следващата година. Факторите, които ще влияят върху търговията със суровината са покачването на енергийната ефективност в икономиките и превключването от "тежки" към "леки" горива, както и загубата на монопола, който петролът имаше в транспорта.

Очакванията за долара са да се засили, което би се отразило негативно върху инвестициите в злато.

Според анализаторите на Citi тенденция от последната година е нарастването на интереса към облигации, което е дало възможност на компаниите да теглят по-дългосрочни и евтини заеми. За разлика от САЩ, където в значителна част тези транзакции са били с цел обратно изкупуване на акции и разпределяне на дивидент, то в Европа тази активност е подхранила сделки за сливания и придобивания. Един от секторите, в който се наблюдава необичайна активност в издаването на корпоративен дълг, е строителният, в който вече не се разчита единствено на банковото финансиране.

Анализаторите на Citi коментираха и така наречения Vox populi риск пред развитието на глобалната икономика. Терминът се появи за пръв път покрай избухването на "Арабската пролет" в Близкия изток и продължава да е актуален около Brexit и президентските избори в САЩ. Според експертите от нещо епизодично Vox populi рискът се е превърнал в систематичен за икономиките и перспективите са да продължи да съществува през следващото десетилетие.

Рискът, свързан с излизането на Великобритания от ЕС, продължава и ще се подхранва от политическия календар на Европа и най-вече изборите във Франция, Италия и Германия. От това кой ще бъде избран да ръководи тези държави ще зависи каква сделка ще бъде договорена за Великобритания. От предстоящите избори зависи и доколко силна ще остане способността на Европа да оказва спасителна помощ на държави от общността в криза.
Петте последователни години на спад в глобалната търговия показват, че проблемите на развиващите се икономики не започват с Brexit и Тръмп.

Екстремните политически събития около референдума във Великобритания, който може да доведе до откъсването й от Европейския съюз (ЕС), и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ само ускоряват негативните процеси за развиващите се икономики. Случващото се с тях в момента е резултат на деглобализацията, която започна да тече необратимо преди пет години и с това сложи край на 30-годишния период на интензивна международна търговия и отваряне на границите за хора и капитали. Така за развиващите се страни вариантите за минимизиране на негативите са два: пристъпване към политика на икономически либерализъм или курс към икономически национализъм. Това виждане разви Девид Любин, ръководител на икономическия екип на Citigroup за развиващите се пазари, пред участниците в годишната конференция на институцията с представители на медиите от Европа, Близкия Изток и Африка. Любин уточни, че на този етап не може да се каже със сигурност коя от двете политики е по-правилната, но засега икономическият национализъм изглежда по-подходящ за страните от развиващия се свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Стойте и гледайте как французите ще си изберат Льо Пен за президент. Тогава вече нещата ще станат твърде интересни!

    За да не изглеждам празнодумец - очертаващата се алтернатива в дясно говори за увеличаване на работния ден, увеличение на пенсионната възраст и съкращаване на социалните разходи. Аз бих гласувал за него, но французите - едва ли.

  • 2
    mzv54626537 avatar :-|
    espresso

    Позицията на Ситибанк е донякъде предсказуема, но това не я прави задължително невярна.
    Все пак за България - ние не сме просто малка страна, а малка страна част от голям икономически блок. При това именно такава негова част, която е с най-евтина работна ръка. Така че за нас икономическият национализъм е само от полза и деглобализацията е чиста печалба.
    Пример - производството на автомобилни части в България процъфтява именно защото има високи вносни мита в ЕС за автомобили и части. Ако нямаше, щяха да си ги правят в Китай като всичко друго, за което няма високи мита.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK