Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 22 ное 2016, 11:00, 12201 прочитания

Над половината дигитални стартъпи в България се финансират с лични средства

Това са изводите от първото по рода си проучване на дигитални малки и средни предприятия в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Документ

Ако се разходите из споделените работни пространства и отидете на няколко стартъп събития, веднага ще добиете впечатлението, че всеки ден се появяват нови и нови малки дигитални компании. И няма да сте далеч от истината. Напоследък много се говори за дигитална трансформация, благодарение на което скоро и хлебарница с възможност за онлайн поръчки, спокойно може да мине за дигитален бизнес. Понятията малко са се поразмили. Затова е и повече от трудно да се съберат релевантни данни за сектора.

През лятото такава инициатива пое платформата MOVE.BG, съвместно с Brain Workshop Institute. Идеята беше първи опит да се обрисува дигиталната стартъп екосистема. За няколко месеца в проучването се включиха 250 компании и изводите са повече от интересни.


Само няколко любопитни факта:

- 78% от компаниите среданат възраст на служителите е под 30 години
- 2013 г. и 2015 г. са пиковете за основаване на нова компания
- противно на очакванията едва 40% се финансират с външни средства като инвестииции на фондове например


Цялото проучване можете да откриете вляво в прикачения файл. Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на проекта, споделя с "Капитал" своята гледна точка за екосистемата.

Иновативните дигитални компании трасират пътя към икономически просперитет на странатa
Днес онлайн в рамките на една минута се разменят 150 милиона имейли, 21 милиона съобщения във WhatsApp и 347 222 Tweet поста, има 2,4 милиона търсения в Google, 51 000 сваляния на iOS апликации, 2,78 милиона гледания в YouTube и 1389 пътувания с Uber. Всеки ден се удвоява колективното знание в мрежата.

Този нов свързан свят изисква нови технологични решения за обмен, анализ на данни и системи за сигурност. Използват се все по-активно продукти за изкуствен интелект, добавена реалност и 3D принтиране. Утвърждават се нови модели за бизнес и живот в среда на споделена и on-demand икономика. Те използват отворени платформи, виртуални пари и системи за лоялност. Развиват се институционални системи с отворени данни. Финансира се с краудфъндинг кампании.
Тъкмо такъв тип продукти развиват българските стартъпи. И осигуряването на подкрепяща среда за това те да работят пълноценно трябва да бъде първостепенна задача на правителството и обществото ни. Успехът на бизнесите им е магистралата за икономически просперитет и авторитет на България.

С тази мотивация създадохме отворената мрежа за дигитално развитие EDIT.bg . Тя обединява организациите, хъбовете и компании, които развиват дигитално знание и бизнес в България. Първата инициатива на EDIT.bg (Economic Development via Innovation and Technologies)е проведеното национално проучване сред дигиталните малки и средни предприятия Innovation Ship Bulgaria Digital, резултатите от което представихме на форум на 3-ти ноември.

Tо потвърди потенциала на иновативните дигитални бизнеси да бъдат основен фактор за растеж на българската икономика. 91% от компаниите целят реализация на международни пазари, като за 21% от тях износът формира 67% от оборота им. Съпоставено с данните за експортния потенциал на икономиката ни днес, възлизащ на едва 21% *, капиталът, който тези бизнеси носят при успешната си реализация, е мощен импулс за развитие и качествен приход в държавата ни.
Изследването показа, че 26% от стартиращите дигитални компании имат вече регистрирани патенти или търговски марки. На друг език това означава собствени завършени продукти с доказана иновативност, сред които вероятно е българският Skype. Тези продукти се конкурират на динамичния световен пазар и си струва колективното ни усилие създателите им да бъдат подкрепени с програмен, финансов и институционален ресурс за успеха им.

В 57% от анкетираните компании повече от половината от служителите са под 30 години и 74% планират да наемат служители през следващите 12 месеца. Това е един, може би най-важният, от отговорите за това как да задържим и върнем младите хора в България. Разширяването на относителния дял на модерната икономика в страната ни е основен фактор за избор на живот в България за най-виталната част от обществото ни – хората с квалификации, особено инженерни, които са желани днес на всички пазари. Само в Европа има нужда от 900 000 специалисти с инженерни и софтуерни умения.

Знак за виталността на стартиращите дигитални бизнеси у нас е и фактът, че 32% от компаниите на възраст под три години имат устойчив положителен паричен поток. Макар че 40% от тях вече имат опит в набирането на капитал, основно благодарение на професионалната работа на фондовете Launchub, Eleven и Neveq, достъпът до финансиране за растеж е сочен като едно от най-големите препятствия пред развитието им. В рамките на Европейска стратегия 2020 за България има договорен значим финансов ресурс за създаване на нови посредници и специализирани инструменти за подкрепа на икономическо развитие включително рисково финансиране. Забавените процедури на Фонда на фондовете и липсата на ясна и лесно достъпна информация за други налични европейски финансови инструменти, заедно с ограничената култура за частно финансиране в стартиращи компании в България, са забавящ фактор в развитието на младите компании и поставят пред риск оцеляването им. Има нужда от създаване на устойчиви ангелски мрежи, както и повече специализирани програми за рисково финансиране, подобни на тази на UniCredit Bulbank. [[img:2867217]]
Изследването показа още съществената роля на коуъркингите и мрежите за достъпа до знание и персонал. 72% от участвалите в допитването набират служителите си от лични контакти, а конкурсите (pitching) и менторството са сочени от 63% като ключови фактори за развитието им. Това е още един аргумент за създаване на устойчиви връзки между хъбовете за дигитално знание и развитие на мрежата в национален мащаб – мисията, с която EDIT.bg се основа.

Не е изненада картината на демографията на стартиращия дигитален бизнес в България. Те в голяма степен преповтарят икономическата карта на страната ни. 94% от компаниите оперират в София и региона, а най-малко – в Северозападния район. Развитието на култура на споделена икономика на по-широка база в обществото ни е възможност за преодоляване на различията в регионите и стимулиране на националния пазар с директни ползи за увеличаване на БВП.

Голямата червена лампа в изследването е фактът, че едва 9% от иновативните дигитални компании виждат българските университетите като фактор за развитието им. Естеството на този бизнес има за своя естествена среда именно академичните центрове в развитите държави по света. Моделът, Силициевата долина, има за свой дом и основен катализатор Stanford University. Това е картината и в Англия, Германия, скандинавските държави, където средата за стартиращи бизнеси е най-зряла в Европа. България трудно ще успее да развие пълния потенциал за иновативна икономика, ако един от най-важните играчи в системата, университетите, не се превърнат в инкубатори за знанието на бъдещето, в лаборатория за експерименти и двигател на иновациите. Ограничено е отливът на студенти да се обяснява само с отварянето на европейските образователни пазари. Има нужда от спешна модернизация на курикулума за техническото и бизнес образование и мотивационни мерки за непрекъсната квалификация на преподавателите по най-високите образователни стандарти. Трябва да се осигури нормативна възможност за обмен и гост-преподавали за работа със студентите. Българи преподават в най-елитните университети на света. Със сигурност много от тях биха направили семестър или лятна програма, ако бъдат поканени. Частни инициативи като академиите на Telerik и SoftUni безспорно развиват модерното знание. Такива начинания не могат да заместят обаче ролята на университетите. Допълнителна задача е подготовката на учениците в предходните образователни нива според нуждите от знание на новото време.

Националното изследване Innovation Ship Digital показа също интересни резултати за развиваните технологии, бизнес модели и индустриите, в които работят българските дигитални компании.
Проучването е добра база за българските стартъпи да се съпоставят с другите в средата и да надградят потенциално по-слаби аспекти на бизнеса си. То дава системна картина за това къде се намира България днес в развитието на най-жизнеспособната част от икономиката ни и е добра база за утвърждаване на политики и системи за подкрепата й.

EDIT.bg ще продължи да работи за обединение и развитие на дигиталната екосистема в България, както и за преодоляване на основните предизвикателства пред стартиращите компании – недостиг на средства за растеж, липса на подходящи партньорства и знание за пазари, липса на целенасочена държавна политика за подкрепа.

Това е пътят на новото време – път, трасиран от създаващите новото знание. Път към iкономически просперитет и авторитет за България.
Изследванeто Innovation Ship Bulgaria Digital е инициатива на EDIT.bg. Анализът е подготвен от MOVE.BG и Brain Workshop Institute.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата

"Карол Капитал Мениджмънт" със специален инвестиционен план, съобразен с днешните високи нива на несигурност

2 апр 2020, 65 прочитания

ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения

Към българските правоносители ще бъдат насочени близо 1 млн. лв.

1 апр 2020, 516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
IBM ще продължи сериозните си инвестиции във Великобритания

Компанията последва Google и Facebook, които също не изглеждат уплашени от Brexit

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10