Над половината дигитални стартъпи в България се финансират с лични средства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над половината дигитални стартъпи в България се финансират с лични средства

Pixels

Над половината дигитални стартъпи в България се финансират с лични средства

Това са изводите от първото по рода си проучване на дигитални малки и средни предприятия в България

Александра Козбунарова
12484 прочитания

Pixels

© Pixels


Прикачен файл

Ако се разходите из споделените работни пространства и отидете на няколко стартъп събития, веднага ще добиете впечатлението, че всеки ден се появяват нови и нови малки дигитални компании. И няма да сте далеч от истината. Напоследък много се говори за дигитална трансформация, благодарение на което скоро и хлебарница с възможност за онлайн поръчки, спокойно може да мине за дигитален бизнес. Понятията малко са се поразмили. Затова е и повече от трудно да се съберат релевантни данни за сектора.

През лятото такава инициатива пое платформата MOVE.BG, съвместно с Brain Workshop Institute. Идеята беше първи опит да се обрисува дигиталната стартъп екосистема. За няколко месеца в проучването се включиха 250 компании и изводите са повече от интересни.

Само няколко любопитни факта:

- 78% от компаниите среданат възраст на служителите е под 30 години

- 2013 г. и 2015 г. са пиковете за основаване на нова компания

- противно на очакванията едва 40% се финансират с външни средства като инвестииции на фондове например

Цялото проучване можете да откриете вляво в прикачения файл. Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на проекта, споделя с "Капитал" своята гледна точка за екосистемата.

Иновативните дигитални компании трасират пътя към икономически просперитет на странатa

Днес онлайн в рамките на една минута се разменят 150 милиона имейли, 21 милиона съобщения във WhatsApp и 347 222 Tweet поста, има 2,4 милиона търсения в Google, 51 000 сваляния на iOS апликации, 2,78 милиона гледания в YouTube и 1389 пътувания с Uber. Всеки ден се удвоява колективното знание в мрежата.

Този нов свързан свят изисква нови технологични решения за обмен, анализ на данни и системи за сигурност. Използват се все по-активно продукти за изкуствен интелект, добавена реалност и 3D принтиране. Утвърждават се нови модели за бизнес и живот в среда на споделена и on-demand икономика. Те използват отворени платформи, виртуални пари и системи за лоялност. Развиват се институционални системи с отворени данни. Финансира се с краудфъндинг кампании.

Тъкмо такъв тип продукти развиват българските стартъпи. И осигуряването на подкрепяща среда за това те да работят пълноценно трябва да бъде първостепенна задача на правителството и обществото ни. Успехът на бизнесите им е магистралата за икономически просперитет и авторитет на България.

С тази мотивация създадохме отворената мрежа за дигитално развитие EDIT.bg . Тя обединява организациите, хъбовете и компании, които развиват дигитално знание и бизнес в България. Първата инициатива на EDIT.bg (Economic Development via Innovation and Technologies)е проведеното национално проучване сред дигиталните малки и средни предприятия Innovation Ship Bulgaria Digital, резултатите от което представихме на форум на 3-ти ноември.

Tо потвърди потенциала на иновативните дигитални бизнеси да бъдат основен фактор за растеж на българската икономика. 91% от компаниите целят реализация на международни пазари, като за 21% от тях износът формира 67% от оборота им. Съпоставено с данните за експортния потенциал на икономиката ни днес, възлизащ на едва 21% *, капиталът, който тези бизнеси носят при успешната си реализация, е мощен импулс за развитие и качествен приход в държавата ни.

Изследването показа, че 26% от стартиращите дигитални компании имат вече регистрирани патенти или търговски марки. На друг език това означава собствени завършени продукти с доказана иновативност, сред които вероятно е българският Skype. Тези продукти се конкурират на динамичния световен пазар и си струва колективното ни усилие създателите им да бъдат подкрепени с програмен, финансов и институционален ресурс за успеха им.

В 57% от анкетираните компании повече от половината от служителите са под 30 години и 74% планират да наемат служители през следващите 12 месеца. Това е един, може би най-важният, от отговорите за това как да задържим и върнем младите хора в България. Разширяването на относителния дял на модерната икономика в страната ни е основен фактор за избор на живот в България за най-виталната част от обществото ни – хората с квалификации, особено инженерни, които са желани днес на всички пазари. Само в Европа има нужда от 900 000 специалисти с инженерни и софтуерни умения.

Знак за виталността на стартиращите дигитални бизнеси у нас е и фактът, че 32% от компаниите на възраст под три години имат устойчив положителен паричен поток. Макар че 40% от тях вече имат опит в набирането на капитал, основно благодарение на професионалната работа на фондовете Launchub, Eleven и Neveq, достъпът до финансиране за растеж е сочен като едно от най-големите препятствия пред развитието им. В рамките на Европейска стратегия 2020 за България има договорен значим финансов ресурс за създаване на нови посредници и специализирани инструменти за подкрепа на икономическо развитие включително рисково финансиране. Забавените процедури на Фонда на фондовете и липсата на ясна и лесно достъпна информация за други налични европейски финансови инструменти, заедно с ограничената култура за частно финансиране в стартиращи компании в България, са забавящ фактор в развитието на младите компании и поставят пред риск оцеляването им. Има нужда от създаване на устойчиви ангелски мрежи, както и повече специализирани програми за рисково финансиране, подобни на тази на UniCredit Bulbank.

Изследването показа още съществената роля на коуъркингите и мрежите за достъпа до знание и персонал. 72% от участвалите в допитването набират служителите си от лични контакти, а конкурсите (pitching) и менторството са сочени от 63% като ключови фактори за развитието им. Това е още един аргумент за създаване на устойчиви връзки между хъбовете за дигитално знание и развитие на мрежата в национален мащаб – мисията, с която EDIT.bg се основа.

Не е изненада картината на демографията на стартиращия дигитален бизнес в България. Те в голяма степен преповтарят икономическата карта на страната ни. 94% от компаниите оперират в София и региона, а най-малко – в Северозападния район. Развитието на култура на споделена икономика на по-широка база в обществото ни е възможност за преодоляване на различията в регионите и стимулиране на националния пазар с директни ползи за увеличаване на БВП.

Голямата червена лампа в изследването е фактът, че едва 9% от иновативните дигитални компании виждат българските университетите като фактор за развитието им. Естеството на този бизнес има за своя естествена среда именно академичните центрове в развитите държави по света. Моделът, Силициевата долина, има за свой дом и основен катализатор Stanford University. Това е картината и в Англия, Германия, скандинавските държави, където средата за стартиращи бизнеси е най-зряла в Европа. България трудно ще успее да развие пълния потенциал за иновативна икономика, ако един от най-важните играчи в системата, университетите, не се превърнат в инкубатори за знанието на бъдещето, в лаборатория за експерименти и двигател на иновациите. Ограничено е отливът на студенти да се обяснява само с отварянето на европейските образователни пазари. Има нужда от спешна модернизация на курикулума за техническото и бизнес образование и мотивационни мерки за непрекъсната квалификация на преподавателите по най-високите образователни стандарти. Трябва да се осигури нормативна възможност за обмен и гост-преподавали за работа със студентите. Българи преподават в най-елитните университети на света. Със сигурност много от тях биха направили семестър или лятна програма, ако бъдат поканени. Частни инициативи като академиите на Telerik и SoftUni безспорно развиват модерното знание. Такива начинания не могат да заместят обаче ролята на университетите. Допълнителна задача е подготовката на учениците в предходните образователни нива според нуждите от знание на новото време.

Националното изследване Innovation Ship Digital показа също интересни резултати за развиваните технологии, бизнес модели и индустриите, в които работят българските дигитални компании.

Проучването е добра база за българските стартъпи да се съпоставят с другите в средата и да надградят потенциално по-слаби аспекти на бизнеса си. То дава системна картина за това къде се намира България днес в развитието на най-жизнеспособната част от икономиката ни и е добра база за утвърждаване на политики и системи за подкрепата й.

EDIT.bg ще продължи да работи за обединение и развитие на дигиталната екосистема в България, както и за преодоляване на основните предизвикателства пред стартиращите компании – недостиг на средства за растеж, липса на подходящи партньорства и знание за пазари, липса на целенасочена държавна политика за подкрепа.

Това е пътят на новото време – път, трасиран от създаващите новото знание. Път към iкономически просперитет и авторитет за България. Изследванeто Innovation Ship Bulgaria Digital е инициатива на EDIT.bg. Анализът е подготвен от MOVE.BG и Brain Workshop Institute.

Прикачен файл


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    ...и това е много добре.

  • 2
    1mp avatar :-|
    1mp

    Доста странно проучване:
    - нали не очаквате пенсии да основават компании!!!
    - нали също така не очаквате на тези младоци с разни безумни идеи някой да им дава пари авансово.

    Пари получават само тези с переспектива и то не винаги!

  • 3
    mane_capital avatar :-|
    mane_capital

    Браво, най-накрая малко по-систематиèн подход към този сегмент.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK