Тези сделки са вид суап, при който клиентът в България получава доставките си от транзитирания през страната ни газ за Гърция, а гръцкият продавач си го възстановява от терминала за втечнен газ в Ревитуса или от търговете, организирани от гръцкия газов търговец DEPA. В бъдеще алтернатива е и газът, който трябва да дойде от Каспийския регион. Важно в случая е, че тези сделки не стават по регулирани цени, по които се продава руският газ, а по пазарни.

Търгуваните количества от частни играчи засега не са големи. Към средата на септември по данни на "Булгартрансгаз" това са 100 хил. куб. метра, което е незначително при годишно потребление от около 3.5 млрд. куб. метра в страната. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи пред "Капитал", че до момента частните играчи сключват месечно около 100 сделки. По-важното обаче е, че все повече компании пробват да купуват по пазарни цени.

Кой внася газ от Гърция

От отчета на "Булгартрансгаз" става ясно, че първите компании, решили да се пробват на прохождащия газов пазар, са "Агрополихим", "Дексиа България", ЕМИ и "Витол газ енд пауър". Последното реално беше и посредникът, който продаде на "Химмаш". Отделно договори за съхранение на количества в газовото хранилище "Чирен" имат "Протос енерджи" и ЕМИ.

Химическият завод "Агрополихим" е един от най-големите потребители на газ в станата и още през септември нейният изпълнителен директор Васил Александров коментира, че намерението е да се проиграе системата и ако работи и цените на гръцките търговци са изгодни, да се търгуват и по-сериозни количества. Засега обаче внасяният от компанията газ е символично количество. Сега той коментира, че компанията е спряла виртуалния внос на газ, тъй като това са несигурни количества, а химическият завод има непрекъснат процес на работа. Търговецът "Дексиа България" и регистрираната в Холандия "Витол газ енд пауър" също внасят газ чрез виртуални сделки.

Сред новите лица са ЕМИ, която според информационната система ДАКСИ е регистрирана в Бургас и е собственост на Емилия Станкова и Дончо Станков. От сайта на компанията се вижда, че тя притежава автомобилна газоснабдителна станция за компресиран природен газ и има дългогодишен опит в работата с газови уреди. Пак от там става ясно, че доскоро компанията се е снабдявала изцяло с газ от "Булгаргаз". Собствениците на компанията обаче не бяха открити за коментар.

Другата фирма, която засега само съхранява газ в "Чирен", е "Протос енерджи", която според Търговския регистър е еднолична собственост на Георги Самуилов, който е собственик и на "Инса" и "Инса ойл", които се занимават с преработка и търговия на горива. От края на 2015 г. до август управител на фирмата е бил бившият изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Двамата не бяха открити за коментар.

Резултатите на "Булгартрансгаз"

Държавното дружество намалява нетната печалба за деветмесечието с 20.5% до 59.9 млн. лв. Това освен по-ниските приходи се дължи най-вече на намалението с близо десет пъти на финансовите приходи, които към деветмесечието са 380 хил. лв., което е намаление с 27 пъти спрямо същия период на предходната година.

Въпреки новите сделки с газ за деветмесечието приходите от дейността на "Булгартрансгаз" също намаляват с 9.34% до 235.8 млн. лв. Това обаче се дължи най-вече на намалението на приходите от технологичен газ, който се използва от компресорните станции на мрежата. Той се предоставя безвъзмездно от клиентите на "Булгартрансгаз" и влиза като текущ приход и разход на компанията. По думите на Гегов това се дължи на завършилата модернизация на част от компресорните станции по транзитната мрежа, благодарение на което те използват много по-малко газ за технологични нужди. От останалите приходи, които обаче са минимален процент от общите, са тези за съхранение на газ, които са достигнали 1.9 млн. лв., което е увеличение с малко над 500%.

Източник: Търговски регистър