Калориите върху етикетите станаха задължителни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Калориите върху етикетите станаха задължителни

Калориите върху етикетите станаха задължителни

Влезе в сила доброволното досега изискване върху етикетите да се обявява и хранителната стойност на продукта

Мара Георгиева
5585 прочитания

© Николай Дойчинов


От 13 декември върху етикетите на продуктите е задължително да се изписва и тяхната хранителна стойност. Това гласи Европейският регламент 1169 от 2011 г., целящ да улесни информирания избор на потребителите, като задължи производителите да предоставят точно определена информация за продуктите си. В същото време Брюксел даде няколко години гратисен период на компаниите, за да се подготвят и изпълнят изискванията.

Задължителни данни

Преди две години влезе в сила първата и основна порция задължителни данни, които трябва да съдържат етикетите на хранителните продукти. Сред тях са размерът на шрифта (не по-малко от 1.2 мм или 0.9 мм за опаковки, по-малки от 80 кв. см), открояващо се вписване на съдържащите се алергени в съставките. Или - да бъде посочено, ако към месния продукта е добавен протеин от друго месо, ако водата в него е повече от 5%, на коя дата е замразен и др.

От 13 декември тази година върху етикетите трябва се декларира задължително и хранителна информация за: енергийна стойност (формат kJ/ kcal), мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтъчини, сол. За сравнение – досега действащото законодателство изискваше задължителното оповестяване на тези факти само за продукти с хранителни и здравословни претенции (чe дадена храна има специални хранителни свойства или че съществува връзка между храната и здравето) или с претенции за съдържание на значително количество витамини и минерали.

Без (с) изненада

"Изискването не е ново за компаниите. Досега те имаха възможност доброволно да обявят енергийната стойност на произвежданите от тях хранителни продукти и повечето го направиха още преди изтичане на крайния срок", коментира за "Капитал" Елена Тодорова, адвокат в правната кантора "Шонхерр". По думите й целта на регламента е да изчисти етикетите от ненужните маркетингови послания и да ги направи по-говорещи и по-четливи, като попълни нуждата от повече фактология за потребителя. "С последното изискване - за обявяване на хранителната стойност на продукта, се дава възможност за допълнителен избор на хората, което е много нужно за тези с по-особен хранителен режим. По-голямата цел е превантивната война със затлъстяването, което е сериозен проблем за много нации", обобщи Елена Тодорова.

"Изпълнихме изискването за обявяване на хранителната стойност на продуктите още преди две години, когато променихме етикетите според разпоредбите на европейския регламент. Изпреварихме срока, но пък спестихме от последващи разходи за нова промяна, която влиза в сила сега", обясни Мирослава Филчева, търговски директор на фирма "Полидей", която произвежда млечни продукти под марката "Домлян".

Компаниите, членуващи в Съюза на пивоварите в България, поеха доброволен ангажимент да предоставят хранителна информация и калорийно съдържание за бирите, които произвеждат, още преди влизане на изискването в сила. Всяка от фирмите публикува тази информация първо на сайта си, а след това - и върху опаковките на продуктите си, съобщи Ивана Радомирова, изпълнителен директор на браншовата организация.

"Голяма част от производителите вече са изпълнили изискването да посочат върху етикетите и енергийната стойност на продуктите, но някои го правят едва сега. Причината според мен е, че изписването на тази информация изисква предварително изследване на продукта в оторизирана лаборатория, за да могат да бъдат изписани стойностите на параметрите. А това е свързано с доста разходи", коментира д-р Ярослав Димитров, ветеринарен лекар и собственик на млекарница "От фермата" в столичния квартал "Гоце Делчев". Той работи с над 20 български производители на автентични млечни продукти, колбаси, тестени изделия, хляб, мед и др. По информация на д-р Димитров цената за изследване на показателите за хранителна стойност е 230 лв. без ДДС за един продукт. "Ако мандрата произвежда 10 продукта, това е значим разход за дребния земеделския производител. Освен това оторизираните за изследване лаборатории в страната са само четири, което означава допълнителни транспортни разходи. Отделно от това са разходите за отпечатване на нови етикети, съдържащи новата информация", обобщава д-р Ярослав Димитров.

Отворена врата

С въвеждането на изискването за предоставяне на хранителна информация задълженията на фирмите по регламент 1169 приключват. Но Брюксел оставя отворена врата за нови претенции към етикетите. Например – изискването за посочване на държавата или мястото на произход засега е задължително само за суровото месо и в случите, когато наименованието на продукта би могло да обърка купувача. Например – ако на вафлата пише "Наполи", а тя не е произведена в Неапол, или "Алпийски шоколад", който не се прави в Алпите, обясни адвокат Елена Тодорова. Ако обаче обхватът от продукти, за които е задължително да се посочи страната на произход в бъдеще се разшири, това ще доведе до значителни разходи за производителите. "Потребителите се интересуват най-много от произхода на стоките, но не са склонни да плащат допълнително за тази информация. Затова ЕК продължава да търси сечението между очакванията на купувачите и натоварването на компаниите. Вратите са отворени, но засега решение по темата няма", обобщи адвокат Тодорова.

От 13 декември върху етикетите на продуктите е задължително да се изписва и тяхната хранителна стойност. Това гласи Европейският регламент 1169 от 2011 г., целящ да улесни информирания избор на потребителите, като задължи производителите да предоставят точно определена информация за продуктите си. В същото време Брюксел даде няколко години гратисен период на компаниите, за да се подготвят и изпълнят изискванията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    gosho61 avatar :-P
    гошо

    я сега всички продавачи на съд , че не са предупредили затлъстелите че от храната се напълнява

  • 2
    knb avatar :-(
    knb

    Всъщност е обратното. И досега имаше етикети за съдържането на хр.продукти. И беше задължително да се пишат не само въглехидрати-мазнини-белтъци, но и всички е-та, т.е. всички химически добавки. Е472 например. Отсега писането на Е-тата не е задължително. Има много от тези, които в последствие се оказват канцерогенни или намаляват фертилността и оплодителната способност. Пишейки ги на етикета се създава възможност да се съди производителя, защото се знае кой продукт какво съдържа. Канада естествено не беше съгласна -- те искат продават на воля всички зеленчуци, произведени в техния прекрасен климат за селско стопанство и да не може да ги докоснат с пръст. Та затова по СЕТА, сме задължени да не показване тези съставки. Просто изискване на най-големите компании за храни, с които имаме договори и които не са европейски.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK