Тъй като става дума за рециклиран ресурс, а не директно евросубсидии, условията за използването му ще са много по-гъвкави, уточнява Стефан Цалов, който е регионален ръководител на сектор "Бизнес развитие" на ЕИФ. Частните средства ще могат да бъдат използвани и за инвестиции извън България, което ще даде на фонд мениджърите и по-голяма възможност да разгърнат стратегията си извън малкия местен пазар.

Какви визии се търсят

Подборът на мениджъри започва от 13 декември, а заявките ще се събират до 13 март 2017 г. До края на януари кандидатите могат да поискат допълнителни разяснения по процедурата, като отговори на всички получени в този срок запитвания ще бъдат публикувани в общ документ на интернет страницата на ЕИФ най-късно до 15 февруари. Така очакванията са фондът или фондовете, които ще бъдат създадени по този инструмент, да заработят до края на 2017 г., посочва Цалов.

При избора от ЕИФ ще наблегнат на самите екипи, техния опит в рискови инвестиции и предлаганите от тях инвестиционни стратегии по отношение на пазарните сегменти, върху които ще се фокусират, сътрудничеството и конкуренцията с други играчи на съответните пазарни сегменти, в това число университети, научни центрове, бизнес инкубатори и предприемачески инициативи. От кандидатите ще се очаква да представят предложенията си за привличане на частен капитал, както и да предложат идеи за по-широк регионален обхват на дейността на фондовете, които ще управляват – както в рамките на България, така и в съседни страни, накъдето ще могат да се насочват привлечените частни средства.

"Eleven и LAUNCHub свършиха много работа, но само София остана на картата, докато Пловдив например остана доста под радара, въпреки че там се случват много неща. Иска ни се стратегията на тези нови фондове да обхваща по-широко България – да не се фокусира само върху София, а да се помисли как тези регионални самосъздаващи се и самоподдържащи се малки центрове за стартъпи и иновации в градове като Пловдив, Варна и други да бъдат въвлечени в цялата стратегия", обяснява Цалов.

Друг момент, който от ЕИФ ще се радват да видят, е по-сериозно обвързване на акселератора, който ще бъде създаден като част от новия фонд, не само с Източна Европа, а и с партньори от Западна Европа и Силициевата долина. "Въпреки че акселераторът ще е малък, разчитаме, че кандидатите ще бъдат взискателни и ще се опитат да направят партньорства с някакъв тип международни организации в тази сфера – било то акселератори, преакселератори или сходни организации", обяснява Цалов.

По-дълъг хоризонт

Кандидатите за фонд мениджъри ще имат свободата да решат и каква част от поверените им средства да използват за първоначални инвестиции в рамките на инвестиционния период на фонда, който ще е 5 години, и каква част от ресурса да заделят за допълнителни вложения в развитието на компаниите от портфолиото си. Това също е една от разликите с досегашните фондове за дялови и рискови инвестиции, които трябваше да разпределят цялата отпусната им сума в рамките на инвестиционния период – докато в нормалната бизнес практика един фонд си заделя 30 - 50% от средствата за допълнителни инвестиции, тъй като често компаниите, които подкрепя, са млади и имат нужда от допълнително финансиране впоследствие.

Бъдещите мениджъри на фондовете са тези, които ще вземат решението за конкретния размер на средствата, които ще бъдат насочени към акселерация на млади дружества. По думите на Цалов идеята на компонента за акселерация е по-скоро да генерира приток от сделки за основния фонд, като от ЕИФ не очакват да видят предложения за акселератори, чиято големина да се доближава до половината от предвидените общо за фонда 40 млн. евро, тъй като това сериозно би променило фокуса и рисковия профил на фонда.

100 хил. евро за начало

Също както и при досега действащите акселератори Eleven и LAUNCHub, размерът на единична инвестиция за акселерация ще е ограничен до 200 хил. евро, но Цалов обяснява, че от ЕИФ очакват като цяло сделките (т.нар. ticket-и) да са за по-малки суми, които отговарят на пазарната среда в България. "Сериозното ни очакване на база на наблюденията ни досега е, че ticket-и, които са от по 100 хил. евро първоначално – което не са малко средства за стартиране на компания в България – изкривяват пазара, като надуват очакванията на самите предприемачи", посочва той.

"Очакваме и големият фонд за рискови инвестиции, и акселераторът като част от него да бъдат по-пазарно ориентирани, по-амбициозни – вече има набран опит от предишния период, знае се какво работи и какво не работи и би трябвало цялото това знание да влезе в една стратегия, която е по-пазарно ориентирана", казва още Цалов.