Ярослав Дончев, изпълнителен директор на "Идеал Стандарт-Видима"
Растящ бизнес през миналата година и очаквания за още повече продажби и нови инвестиции през 2017 г. Такава е картината в сектора на машините и оборудването. Основният двигател на растежа са производителите на автомобилни компоненти, за които през последните години България се превръща в популярна дестинация. Освен че навлизат нови инвеститори, много от установилите се вече тук също разширяват производството. Други компании пък добавят автомобилни части към портфейла си и така хващат вълната на увеличеното търсене, а с това идват и нови пазари. На този фон обаче все по-остро се очертава проблемът с недостига на работна ръка, за който вече се търсят и конкретни решения.
Всички подсектори
Изминалата година беше успешна за машиностроителните фирми като цяло. "Растеж има при всички подсектори, като най-голям е при производството на автомобилни части, където са най-много и чуждестранните инвестиции", каза председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. По думите му доброто при тях е, че освен с техниката и технологиите те идват и организират производство в страната с готови пазари. Така на практика те добавят към икономиката, а не отнемат бизнес на другите компании.
Като експортно ориентиран сектор за машиностроенето ключов фактор е и развитието на икономиката като цяло. "Може би за пръв път от 2008 г. икономиките на всички страни от ЕС имат растеж през 2016 г. При едни по-голям, при други по-малък, но за нас той е много важен, тъй като основен пазар са страните от ЕС", уточни Келешев.
България вече почти не изнася машиностроителна продукция за страните от Близкия изток, които някога бяха традиционен пазар. Изключение правят фирмите от специалното производство, за които изминалата година беше доста успешна. Заради зачестилите военни конфликти оръжейните предприятия като ВМЗ – Сопот, и групата ТЕРЕМ отчетоха растящи продажби към края на септември. Пазарът в Русия също не се развива, като най-голям е сривът при износа на продукция за КАМАЗ. "Ръководството на "Мадара" – Шумен, беше принудено да освободи от работа над 500 души", каза Келешев.
Двигател
Въпреки това обаче секторът като цяло расте, движен от бурно развиващото се през последните години производство на автомобилни компоненти. В страната вече има около 100 компании, които работят за световните автомобилни производители, като за половината от тях това е основният бизнес. Проучване на "Аутомотив клъстер България" и Colliers International наскоро показа, че 50-те компании с фокус върху автокомпонентите са отчели 3 млрд. лв. приходи за 2015 г., а тенденцията е през следващите години секторът да продължи да се развива. Около 64% от компаниите в бранша очакват по-високи приходи за 2016 г. Като се добавят и приключилите или планирани разширения на голяма част от работещите предприятия, както и подготвяното навлизане на нови инвеститори, прогнозите за 2017 г. са за допълнителен ръст.
"Годината като цяло беше много успешна. Продажбите ни се увеличиха с около 20%, ще продължим да растем и през 2017 г.", каза финансовият директор на "Костал България" Мартин Сикора. По думите му предприятието в Смолян работи на пълен капацитет и затова предстои отварянето на ново предприятие – този път в Пазарджик. "Там заводът ще бъде дори по-голям и вероятно през 2018 г. ще достигнем 100% ръст на продажбите", добави той.
По-високи резултати отчита и "Интегрейтид микроелектроникс България" (бившето ЕПИК) в Ботевград. "През 2016 г. продължи тенденцията за ръст от предната година, като очакваме да отбележим увеличение с 15%", каза изпълнителният директор на дружеството Ерик де Кандидо. По думите му прогнозата за 2017 г. е продажбите да нараснат с нови 5 до 10%. През миналата година предприятието приключи проект за разширение и оптимизиране на технологичните и логистичните мощности, в който бяха инвестирани около 4 млн. евро.
Положителна е тенденцията и при "Магна пауъртрейн Пловдив" (преди "Иксетик"). "През 2016 г. имахме ръст, очакваме той да продължи и през 2017 г.", каза директорът на дружеството Ивайло Петров. Пловдивската компания също е сред тези, планиращи увеличаване на капацитета. Преди няколко месеца кметът на Стара Загора Живко Тодоров каза в интервю за "Капитал", че компанията обмисля да изгради втори завод в града след този в Пловдив. От "Магна" обаче засега не дават подробности кога ще се случи това и каква ще е инвестицията.
Ръст от 15-20% и оборот от поне 160 млн. лв. за 2016 г. очаква и производителят на автомобилни тапицерии "АЛС България". Канадската компания, която допреди две години беше с южноафрикански собственик, вече има два действащи завода край столицата – в Мусачево и в Ихтиман, а от края на миналата година откри и трето предприятие, този път в Благоевград. С това капацитетът й ще се увеличи допълнително, което ще се отрази и на продажбите й.
В страната се произвежда широк спектър от автомобилни компоненти – инструментални табла и климатични системи (Visteon, Behr-Hella), микроелектроника и сензори (Melexis, Festo), седалки и тапицерии (ALC, Grammer) и др. Макар че почти няма регион, в който да не работи поне една такава компания, около две трети от тях са концентрирани в Южна България. През последните години и редица предприятия, произвеждащи различни продукти, добавиха автомобилни части към портфейла си. Сред тях например са металургичните "Алкомет" в Шумен и софийската "Етем", чиито основни сфери са съответно производство на алуминиеви продукти и на алуминиеви фасадни решения.
Оборудване
Производителите на оборудване също растат и разширяват бизнеса си. През 2016 г. производителят на санитарна керамика и арматура в Севлиево "Идеал Стандарт-Видима" запазва продажбите на нивото от предната година, когато отчете приходи от 384 млн. лв., но за 2017 г. прогнозира увеличение. "Очакваме ръст около 6-7%, обусловено от въведените нови продукти през 2016 г. и инвестиции в производството на керамика и арматура", каза изпълнителният директор Ярослав Дончев. По думите му това е процес, който е започнал още през 2015 г. с въвеждането на иновативната технология AquaBlade. "Зад тази иновация стои много труд и пряк ангажимент на висококвалифицирани инженери, част от които са тук в България – в завода за керамика. От самото начало българският екип беше интегриран в създаването на технологията и допринесе за това откритие", каза той. Внедряването на AquaBlade в производството е най-голямата по мащаб кампания в завода за керамика от неговото построяване през 1997 г.
За 2017 г. компанията очаква допълнителни инвестиции в производството, които да доведат до технологични подобрения в заводите за керамика и арматура. "През 2016 г. продължихме разширяването на продуктовата гама с технологията AquaBlade и новите продукти при фитингите. Ето защо очакванията ни са иновативните продукти да дадат своите положителни резултати през 2017 г.", коментира Дончев.
Непрекъснато се разширява и производителят на тоалетни седалки "Хамбергер", който също се намира в Севлиево. Компанията (част от германската Hamberger) през миналата година инвестира близо 30 млн. лв. в предприятието, като добави нови продуктови линии – за дървен паркет, и изгради логистичен център, който да поеме увеличените обеми на производство.
И някои ограничения
Като цяло за сектора очакванията са развитието да продължи и през 2017 г. Има обаче и някои ограничения, които ще трябва да бъдат преодолени, за да се случи този ръст, както и външни фактори, от които ще зависи колко голям ще е скокът нагоре.
"Въпреки приповдигнатите очаквания за дигитализация на производството и ускорено внедряване на иновации страните от ЕС продължават да изостават сериозно в това отношение спрямо редица страни от други континенти, а конкуренцията на международния пазар расте ежедневно", посочи Келешев. По думите му неясно засега остава и как ще се променя цената на петрола, а с нея пряко свързани са цените на газта и електроенергията. "Недостигът на квалифицирани кадри за основните професии вече е повсеместен проблем. Образованието ни продължава да готви кадри предимно за чужбина", добави той.
В районите с голяма концентрация на предприятия като пловдивската "Тракия икономическа зона", където през последните години бяха изградени или разширени много заводи, проблемът с липсата на достатъчно работна ръка е особено осезаем, а работници се търсят от все по-далечни места. Предприемат се обаче вече и първите мерки, за които много помага доброто партньорство на фирмите с местните власти. Общината работи по различни образователни програми, включително за дуално обучение, като плановете са през тази година да бъдат разкрити поне 10 нови такива паралелки. Наскоро беше обявена и инициатива на JobTiger и компаниите от зоната за привличане на служители от райони с висока безработица. А първите резултати трябва да станат видими още тази година.
Още от Капитал
1 коментар
От тази статия оставам с впечатление, че 90% от машиностроенето в България се развива от чужди фирми. На снимките хората са със чужди имена. Нямам нищо против чуждите инвестиции, но в сянка остават по-малките, но многобройни (по моя скромна оценка) местни, български фирми.
Местният бизнес има някои предимства, спрямо чуждите инвестиции:
* По-голяма част от печалбата се харчи вътре в страната;
* Собствениците на бизнеса са заинтересовани по-дългосрочно от инвестицията си. Не са рядкост чужди инвеститори, които при промяна на икономическите условия сменят локацията на производството си;
* Мотивира по-силно други български (млади) граждани да станат предприемачи. Успелите български фирми в това отношение са по-добър пример, от чуждите инвестиции.
Аз се радвам на чуждите инвестиции, просто си мисля, че малко повече отразяване на българските предприятия, би било добре.