Строителство: Двигател са частните инвестиции

Изминалата 2016 г. беше преходна между периода по европрограмите, което сви силно активността в строителния сектор. Освен това през февруари правителството спря няколко големи инфраструктурни проекта заради връзки на изпълнителите с депутата от ДПС Делян Пеевски. Това от своя страна донесе допълнително напрежение в сектора. Затова пък в строителството на бизнес и жилищни сгради започна раздвижване.

Нагласите за новата година са по-добри. "Очаквам 2017 г. да е по-добра за сектора, защото работим по новия програмен период", казва инж. Николай Станков, председател на управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ).


Когато се погледне анализът на Камара на строителите в България за 2016 г., става ясно защо гледат с надежда към следващата година. През миналата година организацията отчита спад от 28.2% при сградното строителство и 36.1% при инженерното. Но тъй като свиването беше очаквано, представители на строителния бранш са доволни от годината.

По данни на КСБ произведената продукция в строителния сектор до септември включително е показала изпълнени обекти за 7.4 млрд. лв. Анализът е показал и 3.5% спад в броя на обявените обществени поръчки към края на септември. Сключените договори по обявени търгове пак за същия период обаче бележат ръст от 3%, което води и до оптимистичните очаквания.

Инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на КСБ, очерта очакванията - около 2.5 млрд. лв. по търгове по европейски програми до края на програмния период (2022 г.). "Една голяма част от тях са по оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020". По Програмата за развитие на селските райони стартираха две схеми, които са за малки и средни фирми, за изпълнение на инфраструктура. Тръгнаха част и от мерките за ВиК мрежите, но има още 9 области, които не са се консолидирали. Средствата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради са допълнителни", каза инж. Бойков.



Предстоят големи проекти в жп инфраструктурата, финансирани от оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Освен това се очаква Министерството на околната среда и водите да обяви поръчки за над 1 млрд. лв. в сектор "Води", а от Камарата на строителите потвърждават, че това е един от най-значимите фактори, които ще дърпат пазара нагоре. От бранша се надяват програмата за санирането да продължи и през новата година, като сега се очаква да бъде одобрен нов милиард за финансирането й.

При пътищата вероятно ще започне строежът на две отсечки от магистрала "Хемус", ще подължат две по "Струма" и вероятно един от тунелите преди Кресна. Няколко големи фирми ще продължат и вече възложените станции от третата линия на метрото.

В частния сектор се наблюдават увереност и оптимизъм. Оживлението в офис строителството и хотелите в столицата, както и в индустриалното строителството из страната през 2016 г. ще продължи и през новата година. "Пазарът на недвижимите имоти се раздвижи, жилищното строителство също. Очакваме тази тенденция да се запази", казва инж. Николай Станков.

Чуждестранните инвестиции са силен фактор, който раздвижва сектора. По информация на "Капитал" в момента текат търговете за строители на логистичния център на датската мебелна компания JYSK в Божурище, за подизпълнители на небостъргача при сградата Capital Fort - Sky Fort, в столицата, както и за проект на турския инвеститор Garanti Koza. През годината ще започне и строителството на хотел Hyatt. Нови сгради се очакват в района на околовръстното на "Младост", както и в "София тех парк".

Не липсват обаче рискове и притеснения. Политическата несигурност поставя под въпрос много от обществените поръчки, които дават 70-80% от бизнеса в сектора. Липсата на подготвени кадри пък вече е на всички нива. За да очертае очакванията, "Капитал" зададе няколко въпроса на представители на големи строителни компании.

1. Каква беше 2016 г. за строителния сектор и кои са факторите, които повлияха?

2. Кои са основните проекти, по които работихте през 2016 г.?

3. Какви са прогнозите ви за 2017 г.? Очакват ли се големи проекти? Какво ще повлияе на сектора през новата година?

Фотограф: Главболгарстрой Калин Пешов, председател на управителния съвет на "Главболгарстрой": Частните инвестиции ще продължат да растат 1. Oсновен фактор за състоянието на пазара е дупката, която се усети между двата програмни периода на европейските фондове. Добрата новина е, че тя донякъде беше компенсирана от раздвижване на частните инвестиции. Статистиката ясно показва стабилно увеличение на броя сключени сделки за покупка на жилища през последните две години. Вече се отчита и плавно покачване на цените, а оттам и на инвестиционната активност на предприемачите. Същата тенденция наблюдаваме и в сегмента на офис, логистични и производствени площи. 2. Годината беше предизвикателна. Намираме се в началото на новия програмен период на европейските фондове и ще отнеме време, преди да започне възлагане на по-големи обеми работа. В "Главболгарстрой" винаги сме се стремели да структурираме работата балансирано между частния и държавния сектор и продължаваме да спазваме тази линия. Тази година завършихме "Уни хоспитал" в Панагюрище, а в момента продължаваме да работим по реализацията на няколко обекта на частни инвеститори като втория етап от "Полиграфия бизнес център", разширение на съществуващо депо за фаялитов отпадък в медодобивния завод на "Аурубис България" . Работим и върху няколко собствени инвестиционни проекта, които се продават добре. Планираме да започнем и нови през следващата година. Вярваме, че моментът е подходящ и че можем да предложим интересен за пазара продукт на достъпна цена. Разбира се, не мога да не спомена сред текущите ни проекти и лот 3.3 на автомагистрала "Струма", язовир "Пловдивци" и разширението на транзитния газопровод към Турция. Нашата сила винаги са били средно големите и големите проекти в областта на високото строителство, инженерната инфраструктура и енергийните проекти, особено в част "Газоснабдяване", като плановете ни са да задържим лидерските си позиции в този сегмент. Продължаваме да развиваме собствената си технологична линия за производство на напрегнати и ненапрегнати стоманобетонови елементи, където преди повече от три години бяха въведени водещите в Европа технологии, като сме специализирали в проектирането, производството, транспортирането, и монтажа на сглобяем стоманобетон. 3. Не очаквам сътресения, напротив. Мисля, че през 2017 г. ще станем свидетели на запазване ръста на частните инвестиции в сектора. Няколко големи инвестиционни проекта, чиято реализация предстои да започне през идната година, са на масата за преговори в момента. В същото време плавно стартира и работата по проектите от новия програмен период. Гледаме с оптимизъм напред.

Фотограф: Мария Съботинова Иво Трингов, изпълнителен директор на "Кордеел България": Очаквам растежът да се запази през следващите години 1. Имаше изключително сериозно раздвижване в сравнение с предишните години. Като една от големите строителни фирми в България сме доста диверсифицирани. Не строим само жилищно строителство, магазини или само в столицата, или само обекти до 5 млн. лв., нямаме ограничения. Строим почти всичко и из цялата страна. Бих разделил раздвижването на няколко части - една голяма част идва от офисните сгради в София. Така след период от 4-5 години на пълен застой на офис строителството в София или в съвсем малки темпове в момента има поне 5-6 нови проекта. В същото време всички инвеститори бързат, за да могат в края на 2017 г. да започнат да отдават под наем. Друга част от възстановяването е при производствените мощности в провинцията. Те могат да бъдат фабриката на "Язаки" в Димитровград, Palfinger в Червен бряг, магазин Praktiker в Пловдив - всичко това е индустриално строителство на частния пазар. През 2014 г. и 2015 г. такова не се наблюдаваше. Много повече строителен обем има и в областта на офисното строителство и обществените сгради и в областта на индустриалното строителство и в столицата, и извън нея. 2. В промишления сектор завършихме в Шумен завод за бойлери на Tesy и реконструкцията и новата зала на хотел "Рила" в Боровец. Изпълняваме последна фаза на огромния логистичен център на Lidl в Ямбол покрай магистралата. Имаме проект за нова фабрика на германската фирма Osram за осветителни тела. Много силен инвеститор, прекрасно потвърждение на думите ми, че има по-голямо търсене. Това е фирма, която си затваря част от производствените мощности в чужбина и идва в района на Пловдив. Още два по-малки проекта имаме в района на Пловдив, които са белгийски инвеститори, с които ние като белгийска фирма имаме много добри взаимоотношения. Завършихме в Девня завод за фосфорни торове, пак белгийска фирма, "Технофос". Завършихме магазин Praktiker във Варна, проект за Actavis (наскоро придобита от израелската Teva Pharmaceuticals - бел. ред.). Работим и в индустриалната зона в Шумен. Там имаме няколко проекта, даже бяхме първите. Сега строим производствена сграда за турската фирма Empay на принципа на пълния инженеринг. 3. За мен определено ще се задържи тази вълна, която съвпада с края на кризата и преоткриването на България като дестинация за чуждестранни инвестиции. Това е процес, който в следващите 5-6 години няма да се обърне. Дали ще е до следващата криза, до някакво насищане на пазара, или ако спрем да осигуряваме на тези бъдещи фабрики работна ръка или строителни мощности, не се знае. Но 2017 г. тенденцията ще бъде същата като 2016 г. и ще има още повече работа за строителите в частния сектор. Ние си вдигнахме оборота два пъти между 2015 г. и 2016 г. Няма да кажа, че 2017 г. ще го повишим още толкова, защото не е здравословно. Но при всички случаи ще вдигнем оборота. Очакваме хубава и стабилна година.

Фотограф: Георги Кожухаров Валентин Каназирев, съосновател и управител на "Маркан": Има добри условия положителната тенденция да продължи 1. Общо взето, пазарът се движи нагоре. Не знам дали защото се надува балон, или просто са нормални процеси. Строителството на хотелите Novotel и Ibis на бул. "Тодор Александров" е планирана инвестиция. Този проект, който е тук (Novotel на бул. "Цариградско шосе" - бел. ред.), го повтаряме абсолютно същия като играчи - инвеститорът е "Маркан", вече "Маркан холдинг", имаме договор с Accor, който се яви с двата бранда - Novotel и Ibis. Финансираща банка пак ще бъде Уникредит Булбанк. Единственият проблем в момента е, че има дискусия в НАГ и в общината на тема високи сгради. По тази причина проектът се бави, надяваме се в скоро време да тръгне. 3. Ако се запази тази тенденция на макрониво, нещата са добре за държавата. Има ръст на икономиката, ръст на заплатите, рекордно ниски нива на безработицата. От тази гледна точка нещата са добре. Предполагам, че догодина ще продължи същата тенденция. Винаги има едно "ако" с тази политическа ситуация, в която сме. Надявам се тя да не повлияе. Аз съм оптимист - колкото и шаблонно да звучи, с членството в ЕС най-вече имаме здрав фундамент, върху който да се гради. Мисля, че последните две години средата е добра. За мен не е важно всяка година да има ръст и в обемите. Тази година, ако имаме 100 млн. лв. обем, догодина, ако нямаме 10% ръст или 5%, а са 2%, не е голяма трагедия. Има години с подобни обеми. Важното е проектите, които правим, да са рентабилни, да позволяват на компанията да се издържа. Чудим се дали има вероятност да се повтори сценарият от 2005 - 2008 г., когато се надуваше балонът с жилищното и офисното строителство. Сега, от една страна, сякаш банките гледат по-професионално на нещата. От друга обаче, се явяват хора, които имат друг бизнес, акумулирали са средства и решават да инвестират в офис сгради. Това обаче води до опасността не всички проекти да са професионално подготвени и реализирани, тъй като са възложени от компании от съвсем различен бранш. Не знам дали в един момент, когато отново имаме пренасищане на пазара, тези офис сгради няма да останат празни. Може да се получи отново това пренасищане и тогава пак ще има спад. Но поне засега според прогнозите на агенциите за недвижими имоти пазарът върви добре. Има раздвижване [в строителството на хотели], да. Като излезе в публичното пространство, че градските хотели в София са добре, повечето инвеститори се насочват натам. Чува се за доста проекти в различни нива - три-, четири- и петзвездни. По мое мнение петзвездни хотели работят основно в бизнес сегмента, макар че напоследък се наблюдава тенденция да има туризъм в София, не знам доколко ще могат да поддържат тези по-високи ценови равнища за петзвездни. Тук бизнесът според мен е за четиризвездни и тризвездни хотели.