ЕБВР инвестира в златодобивния проект край Крумовград (допълнена)

184 млн. долара е стойността на проекта в Крумовград, който трябва да заработи до края на 2018 г.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще стане инвеститор в канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на две добивни дружества в България. Финансовата институция ще придобие 9.99% от капитала на DPM срещу инвестиция от 43.7 млн. канадски долара (около 32.7 млн. долара), която ще бъде насочена към разработването на златно-сребърна мина и обогатителна фабрика в Крумовград.

Канадската компания работи в България от 2003 г., когато придоби оператора на мината в Челопеч. Проектът в Крумовград, който е вторият й обект, ще бъде първата изцяло нова мина в страната след промените.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Финансиране

Инвестицията ще бъде направена чрез частно пласиране на 17 843 120 обикновени акции в полза на ЕБВР на цена от 2.45 канадски долара, казаха от DPM. В резултат на транзакцията банката ще държи приблизително 9.99% от капитала на дружеството. Сделката се очаква да приключи до 23 януари 2017 г. и подлежи на стандартните регулаторни одобрения, включително от борсата в Торонто, където се търгуват акциите на канадската компания.

DPM планира да инвестира 184 млн. долара в Крумовград, където ще бъде изградена открита мина с обогатителна фабрика. Проектът ще бъде финансиран с комбинация от собствени и заемни средства и други инструменти. Наскоро компанията сключи договор за предварителна продажба на част от златото, което ще бъде добито в новата мина. Според него тя ще получи авансово 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очаквания добив през 2019 и 2020 г. Сделката беше сключена с BNP Paribas, която е водещата страна в нея, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада.



Успоредно с това канадската компания съобщи, че е получила съгласието на кредиторите си за промяна на падежа и отпускането на третия транш в размер на 80 млн. долара от револвиращия си кредит в съответствие с графика на строителство и въвеждане в експлоатация на проект "Крумовград". Цялата кредитна линия е на стойност 275 млн. долара.

През пролетта на миналатла година DPM продаде добивното си предприятие в Капан, Армения, на Polymetal International, и обяви, че част от средствата ще бъдат използвани за проекта в Крумовград.

В началото на декември дъщерното дружество "Дънди прешъс металс Крумовград" е увеличило капитала си повече от два пъти, показва справка в Търговския регистър. Това е станало чрез решение за едновременно намаление с 5.79 млн. лв., за да се покрие натрупаната загуба за 2015 г., и увеличение с 14.5 млн. лв. до 16.860 млн. лв. чрез повишаване на номиналната стойност на акциите. Увеличението е покрито изцяло с вноска на едноличния собственик DPM.

"Интернет на нещата" в Крумовград

От съобщението на ЕБВР става ясно, че на обекта в Крумовград ще бъдат въведени дигитални и технологични иновации, които "ще променят основни аспекти на добива". "Инвестицията ще бъде използвана за подобряване на ефективността и сигурността чрез модерна телекомуникационна система, базирана на интернет на нещата, в която оборудването може да изпраща, приема и анализира данни, с което ще се оптимизират разходите и ще се управляват рисковете", казаха от банката. Оттам посочват още, че в Крумовград за пръв път ще бъде изградено интегрирано съоръжение за минни отпадъци вместо стандартно хвостохранилище. Проектът предвижда също висока степен на повторна употреба и рециклиране на отпадъците, както и свръхмодерен флотационен процес за преработка на рудата и извличането на метала.

"Подкрепата на ЕБВР за проекта, който е категория А, означава придържане към най-високите стандарти за опазване на околната среда и социална ангажираност", каза оперативният директор на "ДПМ Крумовград" Ирена Цакова за "Капитал". Сред социалните ангажименти на компанията са създаването на фонд за подкрепа на малкия и средния бизнес, който ще насърчи развитието на предприемачеството в региона след приключване на добива, което се очаква да продължи осем години. Освен това 90% от заетите на обекта по време на експлоатацията 230 души ще бъдат местни жители.

Проучванията край Крумовград започнаха още през 1997 г. по времето на предишния собственик Navan Resources. Последното необходимо разрешително за изграждането на обекта беше издадено на "ДПМ Крумовград" в началото на август миналата година. "Проектът върви по график, през ноември започнахме земно-изкопните дейности, които ще продължат около година, после следват строително-монтажните работи", каза Цакова. Добивът се планира да започне през третото тримесечие на 2018 г.

Стратегическа инвестиция

ЕБВР е работила и преди с DPM – преди няколко години подпомогна модернизацията и разширението на дейността в Челопеч. "DPM е дългогодишен партньор на ЕБВР в България. Като ставаме акционер, ние издигаме сътрудничеството си на следващото ниво. Това ще ни позволи да работим заедно, за да повишим още повече стандартите в минния сектор, като се фокусираме върху иновациите, устойчивостта и възможностите за заетост", казва Ерик Расмунсен, директор "Природни ресурси" в ЕБВР.

"Радваме се, че задълбочаваме съществуващото си партньорство с ЕБВР. Гледаме на тази стратегическа инвестиция като на силна подкрепа за нашия проект в Крумовград и за екологичните и социално отговорни практики на дейността ни", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус.

От ЕБВР посочват още, че банката ще насърчава партньорството с местни училища и университети, както и възможностите за заетост и обучение на жени, които да навлязат в този доминиран от мъже сектор. "Подкрепата за чуждестранни инвеститори, които носят технологични иновации в икономиката и осигуряват заетост, особено в региони, които се нуждаят от икономическо съживяване, е приоритет за ЕБВР в България", добавят от банката.

ЕБВР в България През 2016 г. ЕБВР е инвестирала 620 млн. евро в българската икономика. През следващите години банката ще се стреми да поддържа ниво на инвестиции от около 200 млн. евро годишно, съобщават оттам. Досега финансовата институция е инвестирала над 3.4 млрд. евро в над 230 проекта в страната. Около 80% от инвестициите са в частния сектор.