Албена Маркова: Българският бизнес е най-оптимистично настроен за бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Албена Маркова: Българският бизнес е най-оптимистично настроен за бъдещето

"Противно на опасенията, че технологиите ще изместят човека, нашето проучване показва друго", казва съдружникът в PricewaterhouseCoopers (PwC) Албена Маркова.

Албена Маркова: Българският бизнес е най-оптимистично настроен за бъдещето

Съдружникът и ръководител в направление "Консултантски услуги" в PwC пред "Капитал"

11005 прочитания

"Противно на опасенията, че технологиите ще изместят човека, нашето проучване показва друго", казва съдружникът в PricewaterhouseCoopers (PwC) Албена Маркова.

© Юлия Лазарова


Визитка

Албена Маркова е съдружник в PricewaterhouseCoopers (PwC) и ръководи направление "Консултантски услуги" в редица държави в Югоизточна Европа, сред които България, Сърбия, Македония и Албания. С нея разговаряме за основните резултати от годишното проучване сред бизнес лидерите по света, което компанията изготвя за 20-и пореден път. В България то се провежда за втора година, като официалното представяне на данните и анализа какво мислят над 100 български бизнес лидери ще се състои на 1 март.

Кои са ключовите изводи, които могат да се изведат от резултатите от последното проучване на PwC сред бизнес лидерите по света?

Бих интерпретирала основните изводи в три насоки. Първата е, че въпреки царящата несигурност в геополитическо и икономическо отношение, оптимизмът сред бизнес лидерите е нараснал. Както за глобалния растеж, така и по отношение на техните собствени перспективи за ръст в средносрочен и краткосрочен план. Една от причините може би е свързана с естествения подбор - оцелява този, който е най-адаптивен. От финансовата криза насам несигурността и промяната са постоянна величина и тези компании, които се справят добре в подобна среда, са се научили да отчитат проблема, но да се фокусират върху възможностите, които предоставя средата.

Второто интересно наблюдение е за глобализацията, която не се възприема еднозначно като нещо позитивно и като мантра, която трябва да се следва оттук нататък. Тя до голяма степен е допринесла за по-лесно движение на капитал, хора, стоки, информация. Но в същото време не е посрещнала други очаквания като намаляването на пропастта между бедни и богати, за интегритета на данъчните системи на глобално ниво, промените в климата, недостига на ресурси.

Третият интересен извод е свързан с технологиите – противно на опасенията, че те ще изместят човека, нашето проучване показва друго. Въпреки че анкетираните признават значимостта на технологиите като фактор за бизнеса, значителна част от компаниите смятат да увеличат персонала си. Променят се по-скоро изискванията към уменията на хората – търсят се по-малко аналитични и технически умения за боравене с алгоритми, данни и числа, тъй като това могат да го правят и машините. Това, което технологиите не могат да заместят, са лидерство, креативност, иновация, решаване на проблеми, интерпретацията на данните.

Доколко отношението към глобализацията отразява резултатите от референдума във Великобритания и победата на Тръмп?

Със сигурност дава отражение. Въпреки че когато интервюирахме представители на компании, които се занимават с изследвания и разглеждат статистиките зад това, за което глобализацията е помогнала – ползите са видими. Дори и по отношение на затваряне на пропастта между бедни и богати има огромен напредък спрямо 10 - 20 години по-рано на глобално ниво. Въпросът е, че това са данни, които са известни на макроикономистите, а усещането на субективно ниво е различно. Затова е логично и отговорът на бизнес лидерите да е по-скептичен.

Но зависи през чия призма се гледа глобализацията. Например регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) има по-позитивен поглед върху глобализацията, защото е един от нетните печеливши от нея.

На какво се дължат по-песимистичните очаквания за тази година на компаниите от Централна и Източна Европа?

Очакванията за глобалния ръст са почти същите като тези на останалите компании. Разликата е в икономическите и геополитическите сили, които формират нагласата. В ЦИЕ по обективни причини бизнес лидерите са много по-капсулирани и насочени към Европа. Другият фактор за тях е Русия, която тази година не присъства в топ 10 на глобално ниво като дестинация за разрастване и има своите проблеми. Така че е нормално прогнозите на бизнеса от ЦИЕ да са по-умерени предвид приоритетите и спецификата на бизнеса и търговията.

Има ли разлика в заплахите за бизнеса, които се посочват на глобално ниво, и тези, които са посочени от компаниите в ЦИЕ? На какво според вас се дължат разликите?

Шампионът по отношение на бизнес заплахи със сигурност е наличието на ключови умения на служителите – и на регионално, и на глобално ниво. Но в ЦИЕ следващите по значение са промяната в потребителското поведение и готовността за реакция при кризисни ситуации.

Тези фактори се срещат и на глобално ниво, но не са толкова значими, колкото например скоростта на технологичните промени. Според мен разминаването се дължи на факта, че преминаваме през различно напреднали цикли – регионът сега навлиза там, където западните икономики са били преди време. Промяната на поведението на консуматорите тепърва започва да се усеща тук с влиянието на социалните медии например - това вече е преминало като нещо ново в западния свят. Така че вероятно следващата година ще видим и в ЦИЕ технологиите като по-значим фактор.

В същото проучване отпреди няколко години бизнесът посочва развиващите се икономики като топ локации за разрастване. Сега се гледа повече към развитите икономики. На какво се дължи промяната?

Вероятно има известна степен на общо охладняване към развиващите се икономики, тъй като БРИКС преди 5-10 години беше смятан за панацеята, която ще движи глобалния ръст. Видя се, че няма такова нещо като "група" развиващи се икономики, които се представят по еднакъв начин. Всяка държава крие своите рискове. Така че с годините изборът на бизнеса е все по-концентриран върху конкретните държави и техните специфики и възможностите, които предлагат.

Това, което се търси сега, е стабилност - контекстът, в който оперира дадена държава.

Каква е оценката за региона на ЦИЕ от гледна точка на локация за разрастване на бизнеса и как се променя във времето?

Ако в проучването ЦИЕ беше формулирана като регион, щеше да фигурира в топ 10, ако не и в топ 5. Но ние разглеждаме отделните държави, като нито една от страните в ЦИЕ не може да се мери с големите икономики като пазар. Но това не означава, че регионът не е привлекателен.

Имате ли предварителни наблюдения от проучването сред 100-те български мениджъри?

На този етап мога да кажа, че миналата година българските бизнес лидери бяха най-оптимистични сред групите, с които ги сравнявахме. Това беше Югоизточна Европа, ЦИЕ и на глобално ниво. Тази година отново се наблюдава същата тенденция. Настроенията са по-оптимистични спрямо миналогодишните и спрямо останалите региони.

Като цяло за момента бизнесът счита, че собствените сили на компаниите, съчетани с благоприятната икономическата ситуация, имат превес пред страховете, свързани с политическата несигурност.

Интервюто взе Лилия Игнатова

"Капитал" е ексклузивен партньор за страната на глобалното проучване CEO Survey на PwC, което се изготвя за 20-и пореден път. В България то се проведе за втора година, като официалното представяне на данните и анализа какво мислят над 100 български бизнес лидери, ще се състои на 1 март. Преди него PwC организира и две дискусии, чиито теми са пряко засегнати в проучването за страната. На 26 януари ще се проведе бизнес закуска на тема "Технологиите и талантът", последвана от "Технологиите и доверието" в началото на април.

Oще по темата можете да прочетете в следните текстове:

Глобалните мениджъри: Годината ще е по-силна

Визитка

Албена Маркова е съдружник в PricewaterhouseCoopers (PwC) и ръководи направление "Консултантски услуги" в редица държави в Югоизточна Европа, сред които България, Сърбия, Македония и Албания. С нея разговаряме за основните резултати от годишното проучване сред бизнес лидерите по света, което компанията изготвя за 20-и пореден път. В България то се провежда за втора година, като официалното представяне на данните и анализа какво мислят над 100 български бизнес лидери ще се състои на 1 март.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK