Злато на тръни

Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"

Злато на тръни

Местни активисти застанаха срещу проекта за добив на злато край Трън. Основният проблем е липсата на диалог

26968 прочитания

Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"

© Надежда Чипева


На края на България, точно до границата със Сърбия, се намира малко планинско градче с 2900 жители. От половин година Трън бе открит от медиите. Причината е, че компания от групата на "Асарел – Медет" планира да разработи златно находище в региона, в което ще бъдат инвестирани над 100 млн. лв. А за местната общност проектът носи страхове...

"Златната" тема не е нова за региона. До средата на 70-те години на миналия век на мястото е имало действаща мина, а последните няколко години течаха нови проучвания. Преди няколко месеца обаче беше създаден инициативен комитет, който прерасна в сдружение, открита беше подписка за запазване на общината като екологично чист район, а следващия месец предстои общинският съвет да гласува за референдум, чиято идея е жителите да кажат какво мислят и проектът да изчезне.

Сблъсъкът дотук има две нечуващи се страни. Инвеститорът вижда кампания с неверни факти, а активната част от гражданите – рискове. Дотук е ясно, че от компанията трябва да предоставят повече информация на местната общност. А тя – да се съгласи на диалог.

Инвеститорът: Злепоставят ни с неверни твърдения

"От четири години имаме информационен център в града, в него работи минен инженер – еколог, когото целият град познава. Допреди няколко месеца не бяхме чували за хора, които са против реализацията на проекта. Напротив, всички очакваха той да тръгне, за да съживи икономиката в района. И тогава започна много добре организирана кампания за злепоставянето на проекта и инвеститора като цяло, която се базира изцяло на неверни твърдения, изкривяване на фактите и манипулации", казва управителят на дружеството инвеститор "Евромакс сървисиз" Ваня Денева.

Резултатът обаче е налице – хората вече не знаят на какво да вярват, напрежението видимо е нараснало, а спекулациите, че в находището има уран (виж отделния текст по-долу), допълнително всяват страх.

Сдружение "Трън": Искаме чиста природа

"Притеснява ни, че това, което имаме като природен ресурс, ще се загуби. Имаме прекрасна природа, богато биоразнообразие, това е може би един от най-чистите райони в страната, който не е индустриализиран по никакъв начин. Хората ще загубят поминъка си, тъй като той е свързан с чистото производство и с туризма. В момента са тръгнали нанякъде, има много проекти за биоземеделие и биоферми с европейски средства и един подобен проект за индустриализация на целия район смятаме, че ще попречи", казва Румяна Боянова, инициатор и председател на регистрираното преди два месеца сдружение "Трън". По думите й корените й са от близкото село Ерул, има къща там и като нея са половината от противниците на проекта. Другите са местни хора. "В сдружението сме около 30 души, но много повече ни подкрепят", казва тя.

Притеснения и факти

Най-общо тревогите на сдружението са свързани с очакваните вредни въздействия и с хвостохранилищата, които ще бъдат изградени и които на места ще достигат близо до къщите. "Това са огромни кратери, в които се складират отпадъците", обяснява Боянова. За проекта край Трън се планират две хвостохранилища с обща площ 662 дка. За сравнение, това на "Асарел – Медет" край Панагюрище е 3000 дка. Освен това тези съоръжения подлежат на рекултивация и след време са на практика неразличими (виж снимката). Всъщност на фона на "Асарел" проектът в Трън може да се определи като бутиков – годишното му производство ще се равнява на производството за седмица и половина край Панагюрище.

Изсичането на дървета е друг от аргументите на сдружението против проекта. Оттам изчисляват, че на 20 кв.км има 700 хил. дървета, което означава, че всеки жител на Трън трябва да посади по 175 дървета, за да възстанови гората. Голяма част от дърветата на територията на бъдещия обект обаче на практика са засадени при рекултивацията на старата мина, други са изникнали покрай тях. Освен това от компанията уточняват, че изрязването на дърветата ще става на етапи, участък по участък, както ще върви и добивът, по същия начин ще става и залесяването, което естествено се прави от инвеститора, а не от жителите. По ирония на съдбата един от основните бизнеси в региона в момента е именно дърводобивът.

Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"

Естествени са дърветата в северния участък на находището, който попада в "Натура 2000", което също притеснява сдружението. Няма закон, който да забранява разработването на подобни проекти в зоната – просто добавя допълнителни изисквания към инвеститора. "Заради това освен доклад по ОВОС имаме и оценка на съвместимостта, която ще бъде проведена не само на зоните към "Натура", а на всичките шест, които са в близост", обясни Денева. "Освен това в момента провеждаме едногодишен биомониторинг, какъвто не е правен досега, който ще оцени наличието на редки видове и ще препоръча мерки, които да бъдат взети в тяхна защита", добави тя.

От компанията разсеяха и съмненията на сдружението, че камионите на мината ще разрушат пътищата, както и че ще притесняват местните хора. "Транспортната схема се разработва във варианти, като нашето желание е това да стане без никакво преминаване на трафика през населени места", каза Денева. Като част от проекта дружеството ще изгради и необходимите му пътища, а там, където се наложи използването на общинската мрежа, тя ще бъде поддържана в изключително добро състояние. "В проекта ще бъде ангажирана достатъчно скъпа съвременна техника, за да си позволим да се поврежда по лоши пътища", добави Денева.

Минало и бъдеще

За сдружение "Трън" обаче основният аргумент е, че хората ще загубят поминъка си – или пък бъдещето си, което те виждат в туризма и биоземеделието. Но ако се погледне дотук – заетостта в региона е била свързана основно с добива. Старата мина "Злата" е разработвана в продължение на 40 години, а голяма част от местните хора пряко или косвено са имали работа покрай нея. Туризмът все още е добро пожелание – за тази година, както и за предните, общината залага в бюджета си приходи от туризъм в размер на... 1000 лв. Земеделие има и се състои главно от култури, които виреят в планински условия – например картофи. Биопроизводството по думите на Боянова е основно в малки ферми, има доста пчелари, а биоземеделието прохожда. Това притеснение отново извиква сравнение с мината на "Асарел – Медет". "Панагюрище е едно от местата с най-много сертифицирани биопроизводители в страната", каза председателят на Българската асоциация биопродукти Албена Симеонова. По думите й биофермите преминават през задължителна проверка от сертифицираща организация всяка година. "Ако има тежки метали или пестициди, продукцията просто не може да се продава като био", обясни тя. А такива случаи в Панагюрище няма.

Глас народен

В тази напрегната среда проектът скоро ще бъде подложен на нов тест. На следващата си сесия през февруари общинският съвет се очаква да гласува за свикването на местен референдум с въпроса "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства", като идеята е допитването да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори през пролетта.

"Формулирано е така, защото община Трън одобрява устройствените планове какво ще се случи в даден район, тя не дава концесии", каза кметът Станислав Николов (избран с листата на ГЕРБ), който е вносител на предложението. Причината са обвиненията към общината, че не взима отношение по въпроса и защитава златодобива. "За да няма такива провокации, решихме да се допитаме до хората, това ще е най-разумно", каза той.

На друго мнение са от Българската минно-геоложката камара, откъдето коментираха, че стратегическите решения за общината заслужават експертен диалог. "Дълбоко се съмнявам, че провеждане на допитване на този етап ще доведе до намаляване на общественото напрежение. Напротив, смятам, че така ще се провокира още повече популизъм и противопоставяне, което може да доведе до игнориране на експертните мнения", каза изпълнителният директор на браншовата организация Иван Андреев. По думите му провеждането на широки обществени дискусии или допитвания до обществеността, преди да е приключила законовата процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), крие риск от подвеждане на населението и може да навреди на социално-икономическото развитие на региона.

Какво ще решат хората, ако се стигне до референдум, каквито са изгледите, е рано да се каже. По думите на Николов от едната страна са притесненията какво ще е въздействието върху околната среда, от другата са работните места. Той признава, че нагласите не са еднозначни и че това раздвоение е подпомогнато. "Има доста екологични организации, които обикалят хората и ги убеждават", каза Николов.

Кой протестира

Лицето на протестиращите срещу проекта обаче твърди, че зад тях не стои никой. "По никакъв начин не сме политически обвързани, просто сме хора, загрижени за родния си край", казва Боянова.

Въпреки това няколко аналогии се набиват на очи. Най-ярката от тях е начинът, по който е формулиран въпросът за референдума – едно към едно с този, който беше зададен преди малко повече от две години в Радомир, където в крайна сметка общинският съвет взе решение да не одобрява устройствени планове, свързани с добив. Инициатор тогава беше Асен Велев, който през 2015 г. беше сред кандидатите за общински съветници в Радомир от листата на ПП "Зелените", макар и представен като безпартиен. Велев присъстваше и при учредяването на инициативния комитет в Трън, въпреки че в момента не е сред активните говорители. "Познавам го, но не участва в сдружението, само помага", каза Боянова. По думите й предложението за референдума в Трън и самата формулировка на въпроса са изцяло на кмета. "Не сме ние инициаторите, на нас също ни дойде изненадващо", каза тя.

Сдружението "Трън" се радва на подкрепа и от по-далечни общини. На сайта му е публикувана специална декларация за това от кмета на Велинград Костадин Коев. Там от години се водят битки срещу проект за добив на волфрам, зад които стоят интересите на хотелиерите в района. И този казус обаче Велев отчита публично като своя победа. На протеста в Трън в края на ноември пък присъства независимият "зелен" кмет на община Горна Малина Ангел Жиланов.

Въпрос на доверие

Гражданската позиция естествено е позитивно явление. Стига да се базира на факти и по-малко спекулации. При добивните проекти процедурата по ОВОС и общественото обсъждане се провеждат на фаза идеен проект, т.е., докато не приключат, няма направени работни проекти за това как точно ще е организиран един или друг процес в мината. "Ако можем да коментираме нещо на този етап, то е нашето намерение да реализираме проекта с използването на съвременни технологии в съответствие с най-високите стандарти за опазване на околната среда и здравословни и безопасни условия на труд", каза Денева.

Факт е, че добивът все още се свързва в представите на хората с лошите практики от миналото, макар че съвременната минна индустрия е извървяла дълъг път оттогава. "В момента е немислимо в рамките на Европейския съюз, пък и от страна на инвеститор като "Асарел", който е лидер в българския рудодобив, да се реализира проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда. Ние сами няма да влезем в такъв проект, нямаме интерес да го правим", посочи Денева.

Съвсем различно би било, ако зад инвеститора стоеше офшорна компания с неясен инвеститор, който утре може да се скрие. Сега остава "Асарел" да докаже това и на местното общество.



Ами уранът?

Ученият, който е изследвал региона, твърди, че количествата са минимални и не стават за добив

Уранът в Трън е толкова, колкото на много други места в България, без това да представлява опасност, обобщават геолози. Там се отчита по-висок радиационен фон от средния, но в нормите на безопасност, а причината е естествена – гранитните скали в района. На практика навсякъде, където има гранити, нивата са по-високи и това не носи риск за хората.

Не стига за добив

Противниците на златния добив посочват един аргумент – проучванията за уран, които са правени в района в средата на 80-те години на миналия век. "Имаме официални документи, в които ясно и категорично пише, че заедно със златната жила има и уранови залежи", казва председателят на сдружение "Трън" Румяна Боянова. Тя е убедена, че освен златодобив там е имало и уранодобив, макар че признава, че не е експерт в областта.

"Уран в Трънско не може да бъде добиван, защото концентрацията е много ниска. И никога не е добиван", категоричен е инж. Стефан Лазаров, който е ръководил въпросните проучвания начело на екип от около 30 специалисти от бившото дружество "Редки метали". Причината да се започне въобще изследването там са два доклада от края на 50-те години, които споменават за установени уранови орудявания в мина "Злата". Това обаче са единствените документи, където има такава информация, въпреки че допълнителни проучвания са правени многократно до закриването на мината през 1974 г. "Ние също нищо не открихме, въпреки че много се опитвахме, тогава имаше голям интерес към уранодобива. Току-що ме бяха повишили и исках да открия, за да се докажа, но не успях", каза Лазаров.

От сдружение "Трън" цитират и конкретни числа от проучванията, които показват съдържания на уран. По думите на Лазаров обаче това са нищожни количества, които не могат и не се експлоатират. "Районът е неперспективен в ураноносно отношение и концентрациите нямат промишлена стойност", каза той.

Данни на енергийното министерство, включени в минната стратегия, която беше одобрена преди две години, също показват, че там добив на уран не е имало. В България в миналото са разработвани около 40 такива находища, но нито едно от тях не е близо до Трън (виж картата). С постановление на Министерския съвет от 1992 г. добивът и проучванията на уранови находища в страната въобще са прекратени.

Превантивни мерки

Темата уран е важна и за инвеститора. "Правим пълни оценки и проучвания на този фактор, въпреки че до този момент няма никакви основания за притеснение, той е естествена съставна част от местния скален масив. Въпреки това ще бъдат набелязани всички мерки за създаване на контролирана среда, така че естественият радиационен фон да бъде под постоянен мониторинг и държан в допустими норми", каза управителят на "Евромакс сървисиз" Ваня Денева. По думите й мониторингъг ще дава постоянно обратна информация за радиационния фон и при необходимост ще бъдат прилагани технически мерки. "Затова ще бъдат разработени процедури. Без тези процедури въобще няма да започнем работа", каза тя.

Например, ако в някой извор бъде засечен уран, със специални колони се обира от водата и се изнася от страната за преработка.

Какво представлява проектът

На този етап са известни най-общите параметри от намеренията на инвеститора, тъй като до изготвянето на работен проект има много стъпки. Общата проектоконцесионна площ е малко под 20 кв.км и включва площта на находището, което инвеститорът ще може да допроучва в процеса на работа. Реално обаче подготвяният проект ще засегне около една десета от територията. В находището са обособени два участъка – "Север" и "Юг", съответно с площ от 200 дка и 1900 дка. В северната част, която попада в зона "Натура 2000", ще има три подземни рудника, малки площадки пред тях, от които да се влиза, и пътища, които да осигуряват достъп и по които да се извозва рудата. Отработените пространства ще се запълват със скален материал, което означава, че след години няма да се получат слягания (обрушаване) на повърхността. Южният участък до голяма степен съвпада с територията на бившата мина "Злата". Той също ще се състои от три подучастъка, но добивът ще бъде комбиниран (открити и подземни рудници). Там ще бъдат разположени и всички съоръжения – обогатителната фабрика, насипищата (за скалната маса), хвостохранилищата. Рудата ще се преработва до златно-сребърен концентрат. При всички положения проектът ще се изпълнява на етапи, т.е. участъците няма да бъдат разработвани едновременно. След приключване на добива се прави ликвидация на обекта (разчистване на сгради и машини) и рекултивация, чиято цел е да възстанови терените във възможно най-близък до първоначалния вид. Това включва и възстановяване на цялата растителност.

На какъв етап е

Компанията е внесла инвестиционно предложение в РИОСВ – Перник. Това на практика е идейната фаза от реализацията на проекта. Регионалната инспекция е изготвила заданието, което определя какво трябва да се включи в оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС). Самата оценка се прави от независим консултант и включва различни алтернативи, като целта е да се постигне минимално въздействие върху околната среда. Докладът по ОВОС подлежи на публично обсъждане, преди да бъде одобрен. След това се издава концесия и подготовката на проекта може да започне.

Кой какви права има

Подземните богатства са изключителна държавна собственост и в правомощията на държавата е да се разполага с тях. Издаването на разрешения за търсене и проучване и на концесии за добив става с решение на Министерския съвет по предложение на ресорния министър на енергетиката. Това не означава, че местните жители или други заинтересовани страни не могат да имат глас - чрез процедурата по ОВОС. Обществените обсъждания на подобни проекти са част от тази процедура и са задължителни. Там могат да бъдат представени всички възражения, които се включват в протокола, и инвеститорът е длъжен да отговори как ще разреши поставените въпроси. Освен това, ако никоя от разгледаните в доклада алтернативи не отговаря на екологичните изисквания и норми, проектът просто не получава положително становище и не може да бъде изпълнен.

Кой е инвеститорът

"Евромакс сървисиз" е собственост на "Асарел инвестмънт" от групата на "Асарел – Медет". Инвестиционното дружество купи правата за търсене и проучване в Трън заедно с компанията, която ги държеше, през пролетта на 2014 г. Собственик дотогава беше канадската Euromax Resources. Пак от нея две години по-рано "Асарел" придоби и "Трейс рисорсиз", която държеше правата за подобен проект в Брезник. За там компанията вече има концесия и подготвя започването на добив. Самата "Асарел – Медет" е най-голямото медодобивно дружество в страната и оперира медната мина край Панагюрище. Приходите за 2015 г. са 398 млн. лв. според отчета на компанията. Мажоритарен собственик по последни налични данни към 2012 г. е австрийската Voest-Alpine Intertrading (67.6%), а работниците и служителите държат 31%. Сред тях голям дял има изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков.

На края на България, точно до границата със Сърбия, се намира малко планинско градче с 2900 жители. От половин година Трън бе открит от медиите. Причината е, че компания от групата на "Асарел – Медет" планира да разработи златно находище в региона, в което ще бъдат инвестирани над 100 млн. лв. А за местната общност проектът носи страхове...

"Златната" тема не е нова за региона. До средата на 70-те години на миналия век на мястото е имало действаща мина, а последните няколко години течаха нови проучвания. Преди няколко месеца обаче беше създаден инициативен комитет, който прерасна в сдружение, открита беше подписка за запазване на общината като екологично чист район, а следващия месец предстои общинският съвет да гласува за референдум, чиято идея е жителите да кажат какво мислят и проектът да изчезне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


22 коментара
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Има решение и то е част от концесионната такса да не отива в крадливата община а директно в постоянните жители на Трън. Иначе щели да развиват биоземеделие и туризъм - добър ден, около 200 общини в България само това развиват и резултатът е, че жителите им са в София или чужбина

  • 2
    emilmix avatar :-|
    emilmix

    Що не сте написали отгоре ПЛАТЕН РЕПОРТАЖ! Използвате избрана част от фактологият и статията е силно манипулативна. А особено по отношение на урана е толкова неграмотно написано ,да това е с цел да се снижи проблема и да се създаде фалшива представа в читателя!Да разбирам,че защитавате позиция сходна с позицията на собственика на "Каолин"и ,че не е лошо да има и други места с екологични проблеми за да не блести толкова ярко Каолин! Гнусно !

  • 3
    lwk33315971 avatar :-|
    Daniela Bozhinova

    Мръсни внушения, че нечий частен интерес може да стои зад протеста - ето виждате ли и формулировката на въпроса на референдума говорела за това - ами има мрежа на инициаторите на местни референдуми - солидарни сме, помагаме си. Та заради мръсните внушения на привидно обективната и експертна статия, се присетих и аз, че собственикът на медията е всъщност собственик на добивно предприятие и крупен замърсител. Ще рече статията може да е платена, но може и да е написана от чиста солидарност с други колеги замърсители

  • 5
    b52 avatar :-|
    B52

    некое съображения....
    * Статията определено лъха на лобизъм. Който е имал "удоволствието" да види как добиват богатствата си Асарел-Медет в Панагюрско се чуди дали се намира на Луната, на Марс или на някое друго много враждебно за човека място.
    * Многократного повишаване на раковите заболявания в района (Панагюрище, Златица, Пирдоп) разбира се е случайно съвпадение!
    * Ако всичко беше толкова "захаросано" както се описва - защо въпросния проект бе КРИТ от местните хора до последния възможен момент?
    * Ако проектът е наистина толкова "високотехнологичен" както се описва, това само означава че ще даде работа на малко хора, а не на много, т.е. аргументът за създаване на поминък издиша....
    * Едно е сигурно - печелившите ще са малко, загубата на автентична природа - за много. Пусто - този естествен "капитал" все още не се цени много....

  • 8
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Резултатите от геоложките проучвания бяха отчетени с доклад на Лазар Перев през 1964 г. Експлоатацията е прекратена поради липса на запаси през 1974 г. През 95-97 г. има извършени допълнителни проучвания без особен резултат. Изтупването на брашнения чувал наречен Злата не преви чест на Асарел. По-скоро е белег за лакомия.

  • 9
    pavelan avatar :-|
    Павел Антонов

    Ами не, основният проблем не е "липсата на диалог". Основният проблем е натрапването на обществото на ламтежа на привилегировани единици да богатеят на всяка цена и без ограничения, без оглед на интересите, здравето и поминъка на всички останали, и превръщането на държавата - с нейните закони и контролни ортани - в инструмент за обслужване на този стремеж. И вместо ехидност и "разследвания" за евентуално участие на Зелените, съпротивата на местните хора заслужава възхищение и подкрепа - защото без нея България досега да е станала отдавна държава-гето за лично ползване на безскрупулни офшорни концесионери и корумпирания от тях политически елит.

  • 10
    ggrigorov avatar :-|
    ggrigorov

    Най-после дясна статия в Капитал, последната такава беше преди 7-8 години. Не знам как е успяла да се промъкне сред ляво-либерания лигоч, на който се е посветил вестникът в последно време.

    Любимият ми шизо момент е как съвсем бегло е спомената НАТУРА във връзка с хвостохранилището и рудника, но в подобни статии за туризъм, НАТУРА е основното нещо, за което се кряска.
    собено когато евентуален строеж би развалил удоволствието на автора да се направи на Робинзон за две седмиц през годината.
    Добре, че Цеко Минев не е намесен в златодобива, иначе тази статия нямаше да съществува


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал