Злато на тръни

Местни активисти застанаха срещу проекта за добив на злато край Трън. Основният проблем е липсата на диалог

Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"
Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"    ©  Надежда Чипева
Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"
Не бихме инвестирали 100 млн. лв. в проект, който да има някакво отрицателно въздействие върху околната среда, каза Ваня Денева, управител на "Евромакс рисорсиз"    ©  Надежда Чипева

На края на България, точно до границата със Сърбия, се намира малко планинско градче с 2900 жители. От половин година Трън бе открит от медиите. Причината е, че компания от групата на "Асарел – Медет" планира да разработи златно находище в региона, в което ще бъдат инвестирани над 100 млн. лв. А за местната общност проектът носи страхове...

"Златната" тема не е нова за региона. До средата на 70-те години на миналия век на мястото е имало действаща мина, а последните няколко години течаха нови проучвания. Преди няколко месеца обаче беше създаден инициативен комитет, който прерасна в сдружение, открита беше подписка за запазване на общината като екологично чист район, а следващия месец предстои общинският съвет да гласува за референдум, чиято идея е жителите да кажат какво мислят и проектът да изчезне.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Етикети

злато мина Трън
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


22 коментара
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Има решение и то е част от концесионната такса да не отива в крадливата община а директно в постоянните жители на Трън. Иначе щели да развиват биоземеделие и туризъм - добър ден, около 200 общини в България само това развиват и резултатът е, че жителите им са в София или чужбина

  • 2
    emilmix avatar :-|
    emilmix

    Що не сте написали отгоре ПЛАТЕН РЕПОРТАЖ! Използвате избрана част от фактологият и статията е силно манипулативна. А особено по отношение на урана е толкова неграмотно написано ,да това е с цел да се снижи проблема и да се създаде фалшива представа в читателя!Да разбирам,че защитавате позиция сходна с позицията на собственика на "Каолин"и ,че не е лошо да има и други места с екологични проблеми за да не блести толкова ярко Каолин! Гнусно !

  • 3
    lwk33315971 avatar :-|
    Daniela Bozhinova

    Мръсни внушения, че нечий частен интерес може да стои зад протеста - ето виждате ли и формулировката на въпроса на референдума говорела за това - ами има мрежа на инициаторите на местни референдуми - солидарни сме, помагаме си. Та заради мръсните внушения на привидно обективната и експертна статия, се присетих и аз, че собственикът на медията е всъщност собственик на добивно предприятие и крупен замърсител. Ще рече статията може да е платена, но може и да е написана от чиста солидарност с други колеги замърсители

  • 5
    b52 avatar :-|
    B52

    некое съображения....
    * Статията определено лъха на лобизъм. Който е имал "удоволствието" да види как добиват богатствата си Асарел-Медет в Панагюрско се чуди дали се намира на Луната, на Марс или на някое друго много враждебно за човека място.
    * Многократного повишаване на раковите заболявания в района (Панагюрище, Златица, Пирдоп) разбира се е случайно съвпадение!
    * Ако всичко беше толкова "захаросано" както се описва - защо въпросния проект бе КРИТ от местните хора до последния възможен момент?
    * Ако проектът е наистина толкова "високотехнологичен" както се описва, това само означава че ще даде работа на малко хора, а не на много, т.е. аргументът за създаване на поминък издиша....
    * Едно е сигурно - печелившите ще са малко, загубата на автентична природа - за много. Пусто - този естествен "капитал" все още не се цени много....

  • 8
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Резултатите от геоложките проучвания бяха отчетени с доклад на Лазар Перев през 1964 г. Експлоатацията е прекратена поради липса на запаси през 1974 г. През 95-97 г. има извършени допълнителни проучвания без особен резултат. Изтупването на брашнения чувал наречен Злата не преви чест на Асарел. По-скоро е белег за лакомия.

  • 9
    pavelan avatar :-|
    Павел Антонов

    Ами не, основният проблем не е "липсата на диалог". Основният проблем е натрапването на обществото на ламтежа на привилегировани единици да богатеят на всяка цена и без ограничения, без оглед на интересите, здравето и поминъка на всички останали, и превръщането на държавата - с нейните закони и контролни ортани - в инструмент за обслужване на този стремеж. И вместо ехидност и "разследвания" за евентуално участие на Зелените, съпротивата на местните хора заслужава възхищение и подкрепа - защото без нея България досега да е станала отдавна държава-гето за лично ползване на безскрупулни офшорни концесионери и корумпирания от тях политически елит.

  • 10
    ggrigorov avatar :-|
    ggrigorov

    Най-после дясна статия в Капитал, последната такава беше преди 7-8 години. Не знам как е успяла да се промъкне сред ляво-либерания лигоч, на който се е посветил вестникът в последно време.

    Любимият ми шизо момент е как съвсем бегло е спомената НАТУРА във връзка с хвостохранилището и рудника, но в подобни статии за туризъм, НАТУРА е основното нещо, за което се кряска.
    собено когато евентуален строеж би развалил удоволствието на автора да се направи на Робинзон за две седмиц през годината.
    Добре, че Цеко Минев не е намесен в златодобива, иначе тази статия нямаше да съществува


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход