Един любимец за стотици жп милиони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един любимец за стотици жп милиони

Нова поръчка все още няма и ще се работи по "тъмния" способ на директното договаряне

Един любимец за стотици жп милиони

Големите договори за ремонти на държавното НКЖИ изтекоха. От общо 384 млн. лв. за 4 години около две трети, са отишли към дружества, свързани с Пеевски

Калина Горанова
13230 прочитания

Нова поръчка все още няма и ще се работи по "тъмния" способ на директното договаряне

© Цветелина Белутова


Катарзисът в строителството някак трайно подминава жп сектора. При пътищата първо премиерът Бойко Борисов видя съмнения и спря спорни поръчки, сега отново има преразпределение. Но железопътната инфраструктура си остава запазена територия за малка група строителни компании, които разчитат на държавните пари. И най-вече за тези, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Строителството на жп линии и гари, което се организира от държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), не се ограничава само до големите скъпи търгове по оперативна програма "Транспорт" (виж текста на страница 30). По-малко известно е, че всяка година дружеството получава по 105 млн. лв. от бюджета за капиталови разходи, т.е. за рехабилитация или аварийни ремонти. Тъй като проектите не са гигантски, не предизвикват интереса на големите чужди компании и на медиите. С натрупване за 4 години обаче сумите стават сериозни. И по-точно - 385 млн. лв. Разпределянето им до момента ставаше на базата на рамково споразумение за строителство, сключено в края на 2012 г. с десетина обединения и фирми. Но огромната част от парите потича към една - свързаната с Пеевски "Водстрой 98".

В края на 2016 г. обаче три от четирите договора по рамковото споразумение изтекоха, а последният приключва през май 2017 г. До момента НКЖИ не е пуснало обществена поръчка за нов. А при създалия се вакуум по текущите ремонтни задачи на НКЖИ ще се действа на принципа на прякото договаряне. Което пак води до посочване на любими строители без състезание.

234 млн. лв. по-късно

В края на 2012 г. държавната компания подписа рамково споразумение за строителство с няколко консорциума за срок от 4 години. Договорът е разпределен на четири позиции на база различни дейности, като за всяка от тях са избрани по 2-3 обединения или компании (виж карето). Когато има конкретна задача, НКЖИ очаква от тях да подадат конкурентни оферти, за да избере един изпълнител. След проверки в регистъра на Агенцията по обществени поръчки стана ясно, че двата консорциума, в които участват свързаната към онзи момент с Делян Пеевски "Водстрой 98" и "Хидрострой" (която в средата на миналата година купи "Водстрой") до началото на 2016 г. са спечелили 147 млн. лв. Това е в пъти повече от конкурентите по съответната позиция от рамковото споразумение. Консорциумите с участието на Пеевски и "Хидрострой" се състезават с "Трейс груп холд", "ГБС – Инфраструктурно строителство" и т.н. През лятото на миналата година "Водстрой 98" беше купена от партньора й "Хидрострой", като през последните месеци има разделение в мненията в бранша - някои още виждат връзка с Пеевски, други говорят, че Велико Желев, собственикът на "Хидрострой", се еманципира от депутата.

Но катарзисите не стигат до НКЖИ, дори напротив. Проверка към днешна дата в Агенцията за обществени поръчки показва, че през 2016 г. двата консорциума, в които имат участие "Водстрой 98" и "Хидрострой" ("Консорциум Железен път 2012 – 2016" и "ЕТС Технолоджи"), са получили още 87.2 млн. лв. Така от общо 384 млн. лв., които НКЖИ е изразходвала за ремонти през последните четири години, 234 млн. лв., или около две трети от сумата, са отишли към дружества, свързани с Пеевски. В същото време проектите за останалите участници са станали все по-микроскопични и нито един от тях не е получил поръчки за над 5.5 млн. лв. (с изключение на един, поверен на обединението "Ж.П. строй"). Нещо повече – за ремонтите, поверени на "Консорциум Железен път 2012-2016", в който "Водстрой 98" и "Хидрострой" държат 66%, партньор е държавната ТСВ, чийто принципал е Министерството на транспорта. Това е компанията с машини и опит.

И още 600 млн. лв.

Предвид начина, по който се се разпределяли парите за строителство на жп пътища до момента, е сега най-ключов е въпросът кои фирми ще влязат в следващото рамково споразумение. Откриването на нова процедура за следващите 4 или 5 години, обаче така и не се случва.

От НКЖИ коментираха, че това не е фатално, тъй като все още се работи по поръчките от 2016 г. Отделно държавната компания ще трябва да задели около 35 млн. лв., за да се разплаща по безлихвения заем от 208 млн. лв., който й отпусна правителството за приключването на 10 проекта от старата оперативна програма "Транспорт".

Дискусии по новото рамково споразумение обаче все пак се водят. Според представители на строителния бранш е съществувала идеята новото споразумение да работи на малко по-различен принцип. Държавата да се раздели на две части– северна и южна, и за всяка от тях да се изберат по 3 консорциума с по 4 компании вътре за всяка от четирите основни дейности (ремонт на жп път, на контактна мрежа, на сгради и укрепване).

От НКЖИ обаче коментираха, че това не е тяхната идея и че биха предпочели капиталовата им програма вече да не е разхвърляна по ремонтиране на спешни нужди, а да се работи по приоритети. Според експерти от железопътната компания такива са линиите Русе – Варна – Синдел и София – Варна, където трябвало да се постигнат по-високи параметри на жп пътя. Приоритет ще бъде и свързването на новите индустриални мощности с жп мрежата. От държавната компания имат и съответна програма за 600 млн. лв. за 5 години, като коментираха, че след успокояването на политическата обстановка в страната ще поискат увеличаване на капиталовия си трансфер, който в момента е 105 млн. лв. на година с още 30-40 млн. лв. годишно.

Сега в НКЖИ се обсъждало дали изпълнението на съответната програма трябва да стане с помощта на рамково споразумение за строителство. До решаването на този въпрос при аварии, като тази в Хитрино например, ще се работи на принципа на директно договаряне, което отваря вратата широко за всеки, стига да е сред любимците на НКЖИ.

4-те модула на рамковото споразумение

1. Ремонт на железния път и съоръженията към него (изтича през май 2017 г.)

"Трейс груп холд" АД; "Консорциум Железен път 2012-2016"

2. Рехабилитация и модернизация на високо, средно и ниско волтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения, които осигуряват нормалната експлоатация на жп инфраструктура (изтекъл в края на декември 2016 г.)

Обединение "ЕТС технолоджи";"Консорциум ТБС 2012-2016"; "ЕМИС 2012"

3. Ремонт и поддръжка на сградна инфраструктура (изтекъл в края на декември 2016 г.)

"ГБС – железопътна инфраструктура"; "Консорциум "Железопътни сгради"; "Трейс София"

4. Ремонти, укрепване и възстановяване на обекти от железопътната инфраструктура (изтекъл в края на декември 2016 г.)

"Ж. П. СТРОЙ"; "Консорциум "ТИП 2012-2016"; "Трейс София"
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Катарзисът в строителството някак трайно подминава жп сектора. При пътищата първо премиерът Бойко Борисов видя съмнения и спря спорни поръчки, сега отново има преразпределение. Но железопътната инфраструктура си остава запазена територия за малка група строителни компании, които разчитат на държавните пари. И най-вече за тези, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Строителството на жп линии и гари, което се организира от държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), не се ограничава само до големите скъпи търгове по оперативна програма "Транспорт" (виж текста на страница 30). По-малко известно е, че всяка година дружеството получава по 105 млн. лв. от бюджета за капиталови разходи, т.е. за рехабилитация или аварийни ремонти. Тъй като проектите не са гигантски, не предизвикват интереса на големите чужди компании и на медиите. С натрупване за 4 години обаче сумите стават сериозни. И по-точно - 385 млн. лв. Разпределянето им до момента ставаше на базата на рамково споразумение за строителство, сключено в края на 2012 г. с десетина обединения и фирми. Но огромната част от парите потича към една - свързаната с Пеевски "Водстрой 98".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Да се върнем на една друга статия по темата, вкл. коментарите под нея:

    http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/11/25/2426562_jpstroi_zakupi_tehnika_za_jp_stroitelstvo_za_25_mln_lv/

  • 4
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Милярдите на Пеевски и Доган ще предопределят бъдещето на България години напред.

  • 5
    hgg21387465 avatar :-|
    hgg21387465

    НКЖИ се държи от Доган чрез Пеевски. Основните крадци са Ламбрев и Алексиев. Единият прибира парите от отпускания от държавата бюджет, а другия от Оперативната програма и Механизма за свързване на Европа. Алексиев стана министър точно за това, да финализира парите от Брюксел, които трябва да потекат към джобовете на ГЕРБ, ДПС и олигарсите. Христо Алексиев е покровителстван от ДАНС и Цацаров.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Намирам за нужно да се отбележи, че договорите са подписани от първото правителство на ГЕРБ. Същото, което преди 2 години щеше да вкарва министри в затвора и след 2 години поиска демонтиране на модела "Кой".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK