С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 фев 2017, 15:41, 13932 прочитания

Картел, от който мога да спечеля

Българските компании, купували камиони от глобените от ЕК производители, имат право на обезщетение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Боряна Шотекова е адвокат в "Евролекс България"
През юли 2016 г. Европейската комисия глоби петте най-големи производителя на камиони – MAN, Volvo/Renault, Daimler, Iveco и DAF, с рекордната сума от общо 2.93 милиарда евро. Причината – те са съгласували цените за продажби на едро на тежки (над 16 т) и средни (6 - 16 т.) камиони и са прехвърляли разходите по въвеждане на новите емисионни технологии – стандартите Евро 3 до приложимия към настоящия момент Евро 6, към купувачите на камиони. Картелът е действал в периода януари 1997 г. – януари 2011 г.

В последните години рекордните глоби, които се налагат както от ЕК, така и от националните органи по конкуренция, далече не са най-големият проблем за нарушителите. По-важна е заплахата от предявяване на искове за много по-значими по размер обезщетения от страна на пострадалите от картели, други забранени споразумения и злоупотребите с господстващо положение.


Най-сериозни опасения имат участниците в картели, установени от ЕК, какъвто е и случаят с производителите на камиони, срещу които се очаква да се предявят искове в размери на милиарди. Пряко засегнати са и много български компании. Какво могат да предприемат те, за да се възползват от правото си на обезщетение?

Кой може да търси обезщетение?

Засегнати от картела са т.нар. преки купувачи – закупилите нови тежки и средно тежки камиони от посочените марки. Това са компании, които извършват национални и международни превози на товари, спедитори, дружества, които сами си осигуряват логистика и дистрибуция (например производители на бири или фармацевтични компании), строителни компании и др. Пострадали обаче могат да бъдат и всички непреки купувачи, тъй като поскъпването на камионите често се отразява изцяло или частично от преките купувачи като разход в себестойността на услугите, които те предоставят на своите собствени клиенти. Например фирмите, чиито товари се превозват от транспортни компании (например доставки на продукти за супермаркети), е вероятно да са заплащали по-високи цени за транспорта.



Могат да се претендират вреди – действително претърпени загуби, пропуснати ползи и законна лихва. Разликата между по-високата цена, заплатена от преките купувачи при действието на картелите, и цената, която би следвало да се прилага без действието му, представлява надценката или загубата, която претърпява прекият купувач. В случай че надценката е прехвърлена цялостно или частично на непреки купувачи по дистрибуционната верига, това трябва да бъде взето предвид при изчисляване на вредите, като се намали техният размер. Пропусната полза може да бъде например загубата на пазарен дял, тъй като по-високите покупни цени на камионите могат да доведат до намаляване на продажбите на продуктите или услугите, предлагани от съответните купувачи на пазара.

Българските фирми могат да претендират вреди само за периода от приемане на България в ЕС (1.1.2007) до 1.2011 г. като крайна дата на установеното от ЕК нарушение.

В кой съд?

Съществуват различни възможности за избор на компетентния съд, пред който българските фирми могат да предявят претенциите си. Съгласно Регламент Брюксел I bis, който урежда компетентността на съдилищата и признаването и изпълнението на съдебни решения по търговски и граждански дела, искът трябва да се предяви пред съда по местоустановяване на нарушителя. В конкретния случай нарушителите са установени в Холандия, Германия, Италия и Швеция. Възможно е искове да се предявят и в друга държава членка, ако там е мястото, където въз основа на договор закупените стоки са доставени или където е настъпило събитието, което е причинило вредата. При положение че в България нови тежки и средно тежки камиони от посочените марки са закупувани и доставяни директно от дистрибутори на производителите в България, то засегнатите компании могат да предявят претенциите си и пред български съдилища.

Съдът е този, който преценява размера на претендираните вреди, и съдиите трябва да разполагат не само с опит, но и с определени знания в областта. По тази причина в последните години предпочитани са съдилищата в Англия, Холандия, Германия, Белгия, Франция, където и най-често е седалището на поне един от участниците в установяваните от ЕК картели. Към настоящия момент опитът на съдилищата в България е ограничен до няколко казуса, засягащи нарушения на националното конкурентно законодателство.

Как се изчисляват вредите?

За да се предяви иск, е необходимо засегнатото лице да докаже нарушение на конкурентното право, наличието на вреда, нейния размер и връзката между нарушението и претърпените вреди. В конкретния случай нарушението е доказано от ЕК и нейното решение има задължителна сила за съдилищата. Най-сложният въпрос за ищците винаги е доказването на размера на вредите. За изчисляване на вредите, причинени от картели, действали в цяла Европа, и за продукти като камионите, които имат множество вариации, различни ценови листи, са необходими сложни икономически анализи и експертиза и дори IT специалисти за обработка на събраните данни. Трудностите при изчисляването на вредите при такива сложни картели се засилват и от необходимостта да се изследват възможно най-много данни, както и ефектите от нарушението върху европейския пазар като цяло. Необходими са експертни знания, време и значителни финансови ресурси, вкл. и съдебни разноски.

За всеки индивидуален случай е необходимо да се преценят рисковете от предявяване на иск, вкл. и при определяне на компетентния съд. Трябва да се съпоставят възможностите за успех с тези за загуба, като се вземат предвид фактори като опита на съдиите, възможностите за достъп до доказателства, разноските по делото, размера на претендираните вреди, възможностите за постигане на извънсъдебно споразумение с нарушителите и др.

Особено важно в случая е засегнатите български фирми да разполагат с доказателства за осъществените покупки в периода 2007 – 2011 г. Допълнително за доказване на претенциите си те могат да се възползват от процедурните разпоредби на Директива 104/2014, с която се улеснява достъпът до доказателства, които се намират у трети страни - например самите производители, или до документи от преписката на ЕК.

В България законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който отразява почти дословно разпоредбите на Директивата, е гласуван само на първо четене от парламента. До окончателното му приемане засегнатите лица могат директно да се позоват на Директивата за искове, предявени пред гражданските съдилища в България, тъй като срокът й за въвеждане в националното законодателство вече е изтекъл.

Мога ли да "продам" претенцията си?

Широко разпространена практика в Европа и в Съединените щати е големи фирми да изкупуват вземанията на засегнати лица, като ги обединяват и предявяват от свое име иск срещу нарушителите. Това е възможност, която дава по-добри шансове за успех, взимайки предвид поемането на рисковете от загуба от фирмата (вкл. и разходите) и сравнително по-малките шансове за загуба на фирма със сериозна експертиза, ресурси и опит в областта. Накрая засегнатото лице получава и определена част от изплатеното обезщетение. Съгласно правилата на Регламент Брюксел I bis при наличието на множество ответници искове в тясна връзка могат да бъдат предявени и решени от компетентен съд по местоустановяване на един от тях. Така например претенциите на българските фирми, засегнати от картела, срещу всички нарушители могат да бъдат предявени пред съда по местоустановяване на един от производителите, който може да бъде и най-благоприятна юрисдикция за удовлетворяване на претенциите им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ryanair става Buzz в София Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

24 яну 2020, 132 прочитания

Свинското: скъпо и дефицитно Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

24 яну 2020, 212 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Борбата за по-голямо парче от баницата

Дългогодишният монополист при корите "Белла" от година има конкурент – "Златно Брезово"

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия подобен ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10