Враг в кошера
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Враг в кошера

Враг в кошера

Неоникотиноидите са главният заподозрян за умирането на пчелите

Силвия Радославова
11285 прочитания

Темата накратко:

• Високата смъртност, на места и до 80%, се дължи основно на пестицидите, но и на други препарати, на студа и навлизането неопитни играчи в сектора.

• В резултат годината ще е слаба за производителите на пчелен мед. За много от тях тя се очертава дори нулева.

• Местните продукти са основно за износ, но малките производители трудно намират директен пазар.
Част от темата:

Пчелите не умират сами

Високата смъртност на пчелните семейства ще влоши резултатите на пчеларския бизнес

Неоникотиноидите са сравнително нов клас препарати за борба с вредителите. Ползват се от последното десетилетие на ХХ век - най-активно от производителите на царевица, слънчоглед и рапица, но имат приложение и в други земеделски направления.

Забрана с изключение

Заради недоказаната връзка върху вредите и смъртността при пчелите в края на 2013 г. ЕС въвежда забрана върху използването на трите най-популярни неоникотиноидни препарата. Регламентът обаче предвижда възможност за дерогация, тоест изключение от правилото, ако това става при строг контрол от страна на местните власти.

България се възползва от дерогацията през 2015 г., когато по твърденията на Greenpeace в страната "тихомълком", със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са били внесени малки количества неоникотиноиди, предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях – телен червей и сив царевичен хоботник. Според организацията през 2016 г. ползването на спорните препарати е нараснало. От БАБХ посочват, че то е било разрешено в рамките на три месеца в 22 от 28-те области на страната.

"Разбрахме за дерогацията едва ли не по тайни канали, а когато пчеларите се обединихме и вдигнахме шум, бяхме поканени в работни групи, но не получихме някаква сериозна научна обосновка или анализ за необходимостта от прилагането на тези препарати. Не чухме и доводите на земеделските производители какви са. Това, което ни представиха, беше един доклад на Селскостопанската академия, в който имаше снимки на вредители и становище, че добивите на зърнопроизводителите биха паднали. Тези данни за добиви освен всичко бяха събирани с анкети", казва производителят на био пчелен мед Петко Симеонов. По думите на други участници в срещите с МЗХ всички аргументи в полза на употребата на неоникотиноиди са били изложени само от Селскостопанската академия, чийто председател е служебният министър Христо Бозуков.

Освен в България дерогация на забраната за неоникотиноидите в периода 2014 - 2016 г. е прилагана и в други 9 европейски държави. Според пчелари и еколози обаче там режимът е много затегнат и се контролира стриктно употребата на семена и препарати. Предвидени са отстояния от пчелини на ниви, третирани с неоникотиноидни семена.

Пчелите не четат табелки

В България няма дори разрешителен или уведомителен режим за използването на неоникотиноиди от фермерите. Ако стопанствата попадат в някоя от 22-те одобрени за третиране области, могат да използват тези препарати, както намерят за добре. Няма и система, която да информира пчеларите. Единственото изискване към фермерите е да поставят табели около нивите си, което на практика означава, че производителите на пчелен мед трябва да обходят километрични разстояния, за да разберат дали могат да пуснат пчелите си в даден район.

От БАБХ, която е отговорна за контрола върху употребата и на пестициди, посочват, че през 2016 г. са извършени 324 проверки в страната за спазване на рестрикциите по използването на препаратите, като при 3 от тях е констатирано неспазване на изискването за поставяне на информационни табели. Контролът на практика свършва там. До приключването на редакционния брой "Капитал" не получи отговор от агенцията колко са внесените в България количества неоникотиноиди – семена и препарати, колко са били третираните площи и в кои райони се намират те, правен ли е анализ за връзката между смъртността на пчелите след зимния сезон и употребата на никотиноидни препарати.

От БАБХ все пак посочват, че през миналата година съвместно с Конфедерацията на българските пчелари са изследвани и проби на случаен принцип за наличие на препаратите при пчели и пчелни продукти - при една от пробите от пчелен прашец е констатирано минимално количество препарат (под допустимата норма), но не е констатирана смъртност на пчели. В агенцията също така не са постъпвали жалби за смъртност на пчели от неоникотиноидни препарати. Тук пчеларите обаче контрират, че не изпращат сигнали, защото в България няма лаборатория, която да прави такива анализи, и на практика не могат да докажат връзката върху вредата за пчелините им.

В ЕС текат дебати за бъдещето на пестицидите, връзката им със смъртта на пчелите и регулациите им. Към момента България няма разрешение за използването на неоникотиноиди и според източници от МЗХ вероятността пълната забрана да остане в сила през 2017 г. е по-голяма от това, тя да отпадне.

Източник: Pixabay CC0 Public Domain
Темата накратко:

• Високата смъртност, на места и до 80%, се дължи основно на пестицидите, но и на други препарати, на студа и навлизането неопитни играчи в сектора.

• В резултат годината ще е слаба за производителите на пчелен мед. За много от тях тя се очертава дори нулева.

• Местните продукти са основно за износ, но малките производители трудно намират директен пазар.
Част от темата:

Пчелите не умират сами

Високата смъртност на пчелните семейства ще влоши резултатите на пчеларския бизнес

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тези 80% смъртност пак с анкети май сме ги събирали... Не че нещо, ама пчеларите имат нужда от по-стабилна защита, за да бъдат чути.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK