Добивът е сред индустриите с най-висока производителност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добивът е сред индустриите с най-висока производителност

Минната индустрия е с относително висока добавена стойност и относително висока производителност на труда, т.е. с по-малко хора се произвежда повече, каза Лъчезар Богданов от Industry Watch

Добивът е сред индустриите с най-висока производителност

Анализ на Industry Watch показва, че по добавена стойност на работещ секторът изпреварва информационните технологии

8108 прочитания

Минната индустрия е с относително висока добавена стойност и относително висока производителност на труда, т.е. с по-малко хора се произвежда повече, каза Лъчезар Богданов от Industry Watch

© Юлия Лазарова


Добивната индустрия е сред секторите с най-голяма производителност в икономиката на страната. Това показва анализ, изготвен от Industry Watch по поръчка на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Добивът се нарежда на четвърто място по добавена стойност като процент от приходите и на първо място по добавена стойност на заето лице, като по този показател леко изпреварва информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Това от своя страна позволява работещите в бранша да получават и по-високи заплати, като възнагражденията в сектора са около 1.5 пъти по-високи от средните за страната. Изследването показва още, че регионите с развита добивна индустрия имат по-добри показатели за безработица, заетост, средна работна заплата и демография, отколкото региони със сходни профили, но без минна промишленост.

Макропредставяне

По данни на Националния статистически институт минерално-суровинната индустрия осигурява 3% от добавената стойност в икономиката и 3% от изплатените заплати в страната. В същото време в нея работят едва 1.3% от заетите, а произведената продукция е 2% от общата в икономиката. "Това означава, че тази индустрия е с относително висока добавена стойност и относително висока производителност на труда, т.е. с по-малко хора се произвежда повече. Това е благодарение на технологиите и инвестициите в капитал", каза Лъчезар Богданов, управляващ сътрудник в Industry Watch.

Високата производителност на предприятията в сектора личи от големия дял на добавената стойност в стойността на произведената продукция в сравнение с останалите отрасли на икономиката. По данни за 2015 г. брутната добавена стойност е в размер на 1.2 млрд. лв., което представлява 46% от общите приходи на добивните предприятия (2.5 млрд. лв.). По този показател пред добивната промишленост са само три отрасъла – ВиК, ИКТ и операции с имоти.

Производителността е още по-висока, ако се измери през брутната добавена стойност на едно заето лице – 46.3 хил. лв. през 2015 г. Така минерално-суровинната индустрия на практика леко изпреварва сектора на информационните технологии и заема първо място сред отраслите на икономиката.

В резултат на по-високата производителност възнагражденията в сектора са около 1.5 пъти над средните за страната. Заетите в минната индустрия получават средно по 1435 лв. на месец при 954 лв. средно за страната. Интересна подробност е, че като заплащане на труда пред добива се нареждат единствено ИКТ, енергийните предприятия и финансовият сектор.

Като цяло ефектът на минната индустрия върху общото търсене в икономиката се изчислява на малко над 2.9 млрд. лв. годишно по данни за 2015 г. Това включва директните разходи на индустрията, която купува от доставчици (пряк ефект), разходите на свързаните индустрии (индиректен ефект) и потреблението на заетите в минната индустрия (индуциран ефект), уточни Богданов.

Регионално въздействие

Изследването на Industry Watch разглежда също макроикономическите показатели на шест региона с развита минерално-суровинна индустрия, като ги сравнява с показателите на региони със сходни профили (население, релеф, отдалеченост от областен град), в които няма добив. Анализът показва, че минните региони имат по-високи нива на заетост, по-ниска безработица и по-висока средна заплата. Данните за Панагюрище например (където работи "Асарел-Медет") сочат коефициент на безработица с 3.4% по-нисък от този на областно ниво и със 7.3% по-нисък от региона за сравнение (община Септември). Заетостта е с 8.3% над тази за областта и с 14.4% по-висока от тази в Септември, а средната работна заплата е 4 пъти по-висока (и от областта, и от референтния регион). Подобни са резултатите и на другите разглеждани региони – Раднево, Мездра, Мадан-Рудозем, Мирково-Челопеч и Ябланица.

"За работещите в минната индустрия данните не са изненада", коментира изпълнителният директор на БМГК Иван Андреев. По думите му има две индустрии – туризъм и минерално-суровинна промишленост, които съществуват там, където има условия за тях, и тези дадености трябва да се използват за развитието на регионите. Същата теза застъпи и Боян Рашев, консултант по устойчиво развитие от denkstatt. "Който има късметът да има находища на подземни богатства, е разумно да ги използва. Нямаш ли уникални природни дадености, няма как да развиеш икономика, която се базира на туризма", посочи той. По думите на Богданов в плановете си за развитие всички общини залагат на туризма, а много от тях – на информационните технологии. "Има много начини да се създава стойност и да се увеличават доходите на хората, но на регионално ниво трябва да се гледат реалистичните алтернативи", добави той.

Преглед на оригинала
Преглед на оригинала

Добивната индустрия е сред секторите с най-голяма производителност в икономиката на страната. Това показва анализ, изготвен от Industry Watch по поръчка на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Добивът се нарежда на четвърто място по добавена стойност като процент от приходите и на първо място по добавена стойност на заето лице, като по този показател леко изпреварва информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Това от своя страна позволява работещите в бранша да получават и по-високи заплати, като възнагражденията в сектора са около 1.5 пъти по-високи от средните за страната. Изследването показва още, че регионите с развита добивна индустрия имат по-добри показатели за безработица, заетост, средна работна заплата и демография, отколкото региони със сходни профили, но без минна промишленост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много ясно, че ще са водещи. Нали масово са бивши мафиоти или хора на задкулисието, които плащат само минимални заплати и то ако плащат изобщо!

  • 2
    danielkiryakov avatar :-|
    Даниел Киряков

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    Господин Георгиев, ако не можете да дадете коментар по темата, то можете ли да бъдете по-конкретен в "обвиненията" си?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "Даниел Киряков":

    2 думи: Христо Ковачки

    Още 2: Бобов дол

    Нормално ли е минюор да бачка на минимална заплата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK