Какво има в кашкавала

Седем от десет марки кашкавал са с високо водно съдържание. Осем от десет са с ниска степен на зрялост. Две от десет са "сглобени" от хидрогенирани мазнини и сухо мляко. Това отчита сравнителен тест на асоциация "Активни потребители" на 10 марки кашкавал с цени между 9 и 12 лв./кг, проведено през февруари 2017. Резултатите от проверката са публикувани на сайта на неправителствената организация. Те не са много изненадващи поради факта, че избраните марки са в по-ниския ценови клас.

Без информация на етикета

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

При две от тях - "Ралев" (на "Маклер комерс") и "Магия" (с произход от Германия, пакетирано в "Милки груп био" ЕАД), на етикетите отсъства напълно информация за хранителна и енергийна стойност, което е в нарушение на националното и европейското законодателство, показва изследването. При други три продукта - "Соколово", "Булгарче" и "Ферия" (и трите на "СБА Коме" ООД) - липсва част от задължителната информация или тя е поднесена нечетливо. Нарушение е и непосочването на производител при марката "Трапеза", която е с произход от Полша, отчитат от "Активни потребители".

С много вода и без мазнини

При седем от 10 марки сухото вещество в кашкавала е по-малко от стойността, залегнала в БДС (56%) - "Магия", "Ралев", "Кенана" (произход Германия, пакетирано в "Милки груп био"), "Здравец" ("Сибила 2000" ЕООД), "Булгарче", "Соколово", "Ферия".
Според БДС съдържанието на мазнини трябва да е не по-малко от 45% от сухото вещество. При четири от 10 изследвани търговски марки стойностите са по-ниски от изискваното в стандарта - "Магия", две марки "Булгарче" (на "СБА Коме" ООД и произведена за "Лъки 2003" ООД), "Ферия".



С повече въглехидрати

Съдържанието на белтък не фигурира като показател в БДС, но въз основа на опита, натрупан в индустрията, е известно, че трябва да бъде не по-малко от 21%, посочват от "Активни потребители". То е по-ниско само в една от търговските марки - "Соколово". "Този на пръв поглед добър резултат обаче може да се дължи не на спазване на правилната технология, а на влагането на обезмаслено сухо мляко и/или концентриран млечен (суроватъчен) протеин вместо сурово прясно мляко", предупреждават от "Активни потребители". Според анализа на асоциацията използването на подобни по-евтини суровини смъква цената на крайния продукт и позволява производство на "кашкавал", без на практика мандрата да е имала досег със сурово мляко.

Съдържанието на въглехидрати също не съществува като параметър в БДС, но опитът показва, че в напълно зрял кашкавал те не трябва да надхвърлят 1.5%, твърдят от "Активни потребители". При половината (5 от 10) от изследваните търговски марки обаче то е по-високо: "Магия", двете марки "Булгарче", "Соколово", "Ферия". "Причина за това може да е непълното зреене на продуктите, при което остават неразградени количества лактоза. Със същата степен на вероятност това може да се дължи и на добавяне на нишесте или друг полизахарид, които се използват като пълнеж и за задържане на повече вода", смята Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители".

Степен на зрялост

Степента на зрялост е ключов показател за качеството на кашкавала. Съгласно БДС тя не може да е по-малка от 20%, но според проучването осем от 10 марки не отговарят на това изискване: "Витоша" (произведено за "Рувела" ЕООД от "ЮЕС комерс" ООД), "Магия", двете "Булгарче", "Ралев", "Кенана", "Здравец", "Ферия". Ниската степен на зреене повишава риска от наличието на патогенни бактерии в крайния продукт. Непълното разграждане на млечния протеин - последица от прибързаното зреене, също е проблем за здравето на потребителите, предупреждават от асоциацията.

Без мляко

Влагането на немлечни мазнини в продукт, наречен "кашкавал", е строго забранено от законодателството и на практика е класическа фалшификация на продукта. Тестът установява, че при две от марките млякото е заместено с хидрогенирани растителни мазнини: "Трапеза" (произход Полша) и "Здравец". "В много страни по-света допълнителното влагане на подобни мазнини в храните е забранено. В България тази порочна практика е разрешена, стига това да е ясно обозначено на етикетите, продуктите да не се наричат "кашкавал" и да са изложени в магазините на отделни витрини за имитиращи храни. При откритите от нас две такива марки и трите условия не са изпълнени", коментира Богомил Николов.

От "Активни потребители" цитират анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство, според който през 2016 година млекопреработвателните предприятия в страната са внесли поне 12 000 тона палмово масло. "Всичко това сме изяли под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др.", посочва Николов.

Проверка на асоциацията в регистъра на производителите на млечни продукти установила, че в него липсват някои от компаниите, които стоят зад изследваните марки кашкавал. "Това е новост за нас и означава, че тези фирми са търговци или посредници, което не е забранено от законодателството, но е лош знак. При евентуално открити нарушения те ще бъдат глобени или ще фалират примерно, но няма да им бъде наложена забрана да произвеждат и бълването на некачествени и имитиращи млечни продукти може да продължи", коментира Богомил Николов. Той уточни, че асоциацията е подложила на тест само марки кашкавал в по-ниския ценови клас поради липса на средства за изследване и на скъпи брандове. "Наясно сме, че пазарът иска евтини продукти и производителите се стремят да ги осигурят. Но и клиентите трябва да са наясно какво купуват за тези пари", коментира Богомил Николов.

Анализът на марки кашкавал е поредният, който "Активни потребители" прави през последните две години. Асоциацията вече излезе с резултати от тестове на масло, сирене, майонеза, оцет, лютеница.

Илюстрация Увеличаване ["Активни потребители"] Смаляване

Илюстрация Увеличаване ["Активни потребители"] Смаляване

Илюстрация Увеличаване ["Активни потребители"] Смаляване