С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 апр 2017, 12:28, 13270 прочитания

Силвен Коло - между инженерната наука и мениджмънта

Управителят на "Мелексис България" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Силвен Коло започва кариерата си като дизайнер на чипове във Philips в Кан, Франция, през 1998 г. След година се присъединява към екипа на белгийската компания за микроелектроника Melexis като продуктов инженер. Шест години по-късно се премества в подразделението на Melexis в България, където ръководи екипа от продуктови инженери, преди да поеме управлението на производството през 2007 г. Коло става управител на дъщерната фирма "Мелексис България" през 2013 г. Завършил е френския технологичен университет ISEN.
Компанията
"Мелексис България" работи в две направления - производство на микрочипове за автомобилната индустрия и тестването им. Българското подразделение започва работа в страната в края на 90-те години на миналия век. Тогава холдинговата компания майка Elex придобива завода за микрочипове в Ботевград, но поради различни административни пречки не стартира дейност. В Ботевград работят други две дружества, които допреди шест години също бяха част от групата - "Интегрейтид микро-електроникс България", която придоби ЕПИК и "Сенсата технолоджис България", която придоби "Сенсорнайт".
През 2015 г. приходите на "Мелексис България" са 28.6 млн. лв., а печалбата - 1.5 млн. лв. Ръстът на бизнеса през 2016 г. е 14%. Центърът на "Мелексис България" е в Горубляне, където за нея работят над
350
служители, които проектират и тестват чипове. Глобалните служители на Melexis са около 1300.Приходите на групата през миналата година са били
456.3 млн. евро, а печалбата й - 96.3 млн. евро.
Каква е ролята на българското подразделение за глобалния бизнес на белгийската група?

- Ние сме най-голямото подразделение на Melexis. Сега екипът е от 350 души, при около 1300 заети във всички 14 държави, в които компанията присъства. Тук се тестват най-много продукти. Но компанията е така структурирана, че всички подразделения имат своята роля, а София е напълно ангажирана с определени производствени линии, тоест има продукти, които се правят и тестват единствено тук. Доставяме около половин милиард чипове годишно, което значи, че половината от произведените от Melexis чипове се тестват в България.


Като част от управленския екип на една глобално представена компания вероятно имате по-широк поглед. Кои са най-големите разлики между това да правиш бизнес в България и в Западна Европа? Каква е оценката ви за бизнес средата тук?

- Аз знам повече как да правя бизнес в България, отколкото в Западна Европа (смее се), защото пораснах в организацията на Melexis тук. Бизнес средата в момента оценявам като позитивна, има много добра динамика в страната и откъм инвестиции, и откъм корпоративен растеж. Има подготвени хора и инфраструктура и не трябва да забравяме, че през периода на комунизма България е била технологичен пул на социалистическия блок и чисто исторически има много добра експертиза за сектора, в който работим ние. Малко от това ноу-хау е изчезнало заради насочването на хора към други специалности, но все още има силна основа.

Много компании в България в момента страдат от недостиг на работна ръка, или ако има кадри, те не са добре подготвени за специалността. Вие изпитвате ли подобни трудности, как намирате и задържате хората в компанията?



- Пазарът на труда е предизвикателство за всички. Можем да се оплакваме, но за не повече от 5 мин., после трябва да си кажем "да, това е реалността" и да направим нещо. Но да се върнем на въпроса как намираме таланти. Първо, в инженерния свят днес има голяма конкуренция на глобално ниво. Ние търсим инженери от цял свят, към момента имаме в българския екип хора от над 10 националности, макар те да са под 10% от заетите. Не сме се ограничили само до местния пазар, но наемаме хора и от тук. Опитваме да сме разпознаваеми, не само да казваме "ние сме добър работодател", а да показваме на външната публика, че е така през различни инициативи.

В техническите специалности става все по-популярно компаниите сами да "отглеждат" своите кадри. Вие работите ли с български университети и училища?

- Досега сме работили основно с университети с перспективата да наемаме завършилите образованието си инженери. Имаме силно партньорство с техническите университети в София, Пловдив и Варна. Тук обаче системата е различна от тази в Западна Европа и това, което трябва да признаем като недостатък, е, че студентите започват да работят още преди да са завършили, докато в Европа първо завършваш, после получаваш диплома и започваш работа. Това е и причината кадрите тук да са по-малко подготвени и специализирани. Но системата е такава, ето защо и ние вече опитваме да привлечем кадрите, докато все още са в университета. Имаме програми, в които опитваме да подпомогнем знанието им до степента, в която то е нужно. Оттам насетне те имат много предложения, възможности и предизвикателства за развитие в "Мелексис". В нашето корпоративно ДНК много насърчаваме инициативата и отговорността и това е което търсим у хората. Всеки управлява своята съдба и мога да дам пример със себе си. Аз започнах като инженер, но дойде време, в което исках да правя нещо различно – да споделям знание, да се грижа за други хора. Получих възможността за това, а такива възможности има за всички.

Кои са качествата, които "Мелексис" търси у кандидатите за работа?

- Търсим това, което тук наричаме Melexis ДНК, или желанието за поемане на инициатива. Разбира се, очакваме и висока техническа подготовка. Това е, от една страна, но от друга, трябват и необходимите бизнес качества, като например способността за работа в екип. Средата тук е гъвкава и за някой, който търси строга организация, оцеляването би било трудно. Имаме, разбира се, структура, но основното ни правило е това, което наричаме Go, BRO! (For good business reason only), тоест правим нещата дори когато първоначалният план не налага да ги правим по точно този начин, ако това би имало конкретен позитивен резултат върху работата.

Секторът на производство на части и компонентни за автомобили в България се развива много динамично. От друга страна, новите технологии в момента движат напред цялата автомобилна индустрия. Кои са днешните големи предизвикателства?

- Да, мога да кажа, че производството на електронни компоненти в момента е добър бизнес. Електрониката е есенция на всички подобрения. Има сензори, които позволяват да управлявате много ефективна кола чрез проследяване на разхода на гориво. Има и чипове, които се грижат за комфорта на шофьора и пътниците чрез следене на температурата в купето. Има настройки, които регистрират положението, удобно за водача, и нагласяват седалката му само с натискане на един бутон. Всичко това е възможно заради сектора, в който работим. От друга страна, идва и ерата на електромобилите, за които ще са необходими много електронни компоненти. Понякога чета статии, в които се твърди, че в сектора ще има забавяне. За мен това не отговаря на истината.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Общото събрание на "Алкомет" одобри 0.15 лв. дивидент на акция Общото събрание на "Алкомет" одобри 0.15 лв. дивидент на акция

Компанията ще разпредели 20% от печалбата си за 2018 г.

17 юни 2019, 575 прочитания

Huawei очаква свиване на приходите и спад на продажбите на смартфони Huawei очаква свиване на приходите и спад на продажбите на смартфони

Пускането на сгъваемия 5G телефон на компанията ще се забави, а операционната й система ще излезе след девет месеца

17 юни 2019, 627 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Южноафриканските молове на София

Три столични мола предстои да сменят собственика си с в сделки за близо 500 млн. евро

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век